Родната православна църква скочи срещу проектозакона за паметниците на културата, станал популярен като закон "Чилова". Светият синод дори изпрати свои конкретни предложения за параграфите, които да регламентират специалния статут на храмовете паметници на културата.
Какво разгневи отците и какво иска БПЦ?
Казано с две думи, да се разпорежда изцяло с тези църкви и манастири, които са обявени за паметници на културата, но са под нейната юрисдикция. Архиереите негодуват, че представеният проект не отчита обстоятелството, че някои от обектите представляват древни светини на църквата или на други от признатите и регистрирани вероизповедания. И че е недопустимо административните органи да забранят използването на храма за свето служение поради опасност от неговото увреждане при употребата му. Синодът смята за абсурд и налагането на задължителни предписания от чиновници, които не са достатъчно запознати със същността на храма като място за свещенодействие заради запазването му като културно наследство.
БПЦ иска да има последната дума относно поддръжка, ремонти, възстановяване и т.н. на всяка църква или манастир. А също и при археологически разкопки в неговия район. И да бъде посочена като орган за управление на културното наследство, когато се отнася за обекти - нейна собственост.
Според данните на културното министерство национални паметници на културата в момента са 124 църкви и 26 манастира. В това число не влизат десетки разкопани основи на антични и средновековни църкви. Каквито само на хълма Трапезица във Велико Търново са 18, да не говорим за тези край Плиска и Велики Преслав. За сметка на това обаче в списъка трябва да добавим католическата катедрала "Свети Людвик" в Пловдив, синагогите в София и Видин и 9 джамии, доколкото БПЦ е поела мисията да защитава интересите и на другите официални религии.
На практика проблемът е много по-сложен, твърдят експерти. Оказва се, че някои от храмовете са само "частични" паметници на културата. Като например иконостасът на "Св. Димитър" в Сливен, но не и цялата църква. Другаде пък самият духовен комплекс е разделен като категория паметници. Манастирът може да бъде защитен като архитектурно-строителен паметник, а църквата в него да се води художествен. Такъв е случаят с Трънския манастир, светата обител край Студена, Пернишко, и на много други места.
Още по-сложно става, когато по-големи религиозни обекти са законодателно обединени с формулата "групов паметник". Тогава вече става пълен хаос кой за какво ще отговаря. Обявеният за групов паметник Роженски манастир например включва и археологически находки от неолита, и гроба на Яне Сандански. Да останат без надзор не бива. Но и да ги обгрижват монасите, също някак не върви - преди 6000 години прадедите ни са били анимисти, а отношенията на прославения комита с Бога са известни само на двамата...
Друг проблем са изцяло построените или възстановени от държавата църкви, които в момента са музеи, каквито са някои храмове във Велико Търново или Несебър. Или ротондата "Свети Георги" на пъпа на столицата. Църквата по принцип иска да ги вземе и да ги направи действащи. Разбира се, безплатно. Което едва ли ще се хареса на сегашните им стопани, които са ги поддържали толкова години. Подобен конфликт вече възникна с манастира "Свети Кирик и Юлита", който е собственост на Пловдивската митрополия,, но е възстановен и стопанисван от Съюза на архитектите. Изобщо опре ли до пари, нещата загрубяват.
От Светия синод предлагат в закона да влезе положението, че всяка година до 30 юни БПЦ и другите вероизповедания трябва да предоставят на Министерството на културата списък на храмовете, за които са нужни средства за реставрация за следващата година. С една дума, държавата да дава парите, а приходите от туристите обаче си остават за църквата...
Съвършен закон няма. Но все пак комисията "Чилова" би следвало да разгледа сериозно исканията на БПЦ. С малко мъдрост и взаимни компромиси може да се отдаде и Божието Богу, и Кесаревото кесарю.
Чилова отказа да чуе експертите
Стобийски епископ Наум: Искаме да ни връщат откраднатите икони
Ваше Преосвещенство, вие лично представихте на г-жа Чилова възраженията на БПЦ относно проектозакона за паметниците на културата? Какви са те?
- В законопроекта изобщо не бе отчетена спецификата на тези паметници на културата с национално значение, които са църкви или манастири. Стигна се дотам, че дори един депутат мюсюлманин, г-н Фикрет Сепетчи, да се възмути от това недомислие. Във връзка с това искам веднага да подчертая, че БПЦ протестира и от името на другите официално регистрирани вероизповедания, които също имат някои храмове, обявени за паметници на културата.
Какво имате предвид?
- Един храм не е просто старинна сграда. Той е Божий дом и изпълнява преди всичко религиозни функции. Същото важи и за иконите и всички богослужебни предмети. Не може мирски лица да ни нареждат кога например да се палят свещи.
Но не може да отречете, че все пак техният дим поврежда иконите и стенописите?
- Това наистина донякъде е така, въпреки че зависи много и от качеството на самите свещи. Замисляме постепенно инсталиране на специални димоотводи в храмовете, които да отвеждат пушека от свещите и така ще пазят иконите и стенописите.
Вие искате БПЦ да определя кой храм и как да се реставрира. Няма ли да влезете в конфликт с НИПК?
- Ни най-малко. Ние винаги сме работили чудесно с реставратори и консерватори. Но кой друг знае най-добре кой храм в какво състояние и от възстановяване на какво се нуждае - дали иконите, дали стенописите, дали иконостасът и т.н., ако не съответният свещеник и неговият митрополит? А самата работа, разбира се, ще я вършат пак същите специалисти.
Какви други проблеми има БПЦ относно опазването на своето историческо наследство?
- Често пъти полицията и митничарите залавят откраднати икони и църковна утвар, приготвени за изнасяне зад граница. Твърде дълго тях ги задържат като веществени доказателства, докато приключи процесът. Част от тях се връщат на съответните църкви. Но част от тях продължават или да събират прах в складовете на съответните служби, или се предават на музеите с обяснението, че не могат да идентифицират първоначалния собственик. Нека ги предават на Св. синод. Ние най-добре може да преценим коя църква се нуждае от подобна утвар или икони.
Според данните на културното министерство национални паметници на културата в момента са 124 църкви и 26 манастира. В това число не влизат десетки разкопани основи на антични и средновековни църкви. Каквито само на хълма Трапезица във Велико Търново са 18, да не говорим за тези край Плиска и Велики Преслав. За сметка на това обаче в списъка трябва да добавим католическата катедрала "Свети Людвик" в Пловдив, синагогите в София и Видин и 9 джамии, доколкото БПЦ е поела мисията да защитава интересите и на другите официални религии.
На практика проблемът е много по-сложен, твърдят експерти. Оказва се, че някои от храмовете са само "частични" паметници на културата. Като например иконостасът на "Св. Димитър" в Сливен, но не и цялата църква. Другаде пък самият духовен комплекс е разделен като категория паметници. Манастирът може да бъде защитен като архитектурно-строителен паметник, а църквата в него да се води художествен. Такъв е случаят с Трънския манастир, светата обител край Студена, Пернишко, и на много други места.
Още по-сложно става, когато по-големи религиозни обекти са законодателно обединени с формулата "групов паметник". Тогава вече става пълен хаос кой за какво ще отговаря. Обявеният за групов паметник Роженски манастир например включва и археологически находки от неолита, и гроба на Яне Сандански. Да останат без надзор не бива. Но и да ги обгрижват монасите, също някак не върви - преди 6000 години прадедите ни са били анимисти, а отношенията на прославения комита с Бога са известни само на двамата...
Друг проблем са изцяло построените или възстановени от държавата църкви, които в момента са музеи, каквито са някои храмове във Велико Търново или Несебър. Или ротондата "Свети Георги" на пъпа на столицата. Църквата по принцип иска да ги вземе и да ги направи действащи. Разбира се, безплатно. Което едва ли ще се хареса на сегашните им стопани, които са ги поддържали толкова години. Подобен конфликт вече възникна с манастира "Свети Кирик и Юлита", който е собственост на Пловдивската митрополия,, но е възстановен и стопанисван от Съюза на архитектите. Изобщо опре ли до пари, нещата загрубяват.
От Светия синод предлагат в закона да влезе положението, че всяка година до 30 юни БПЦ и другите вероизповедания трябва да предоставят на Министерството на културата списък на храмовете, за които са нужни средства за реставрация за следващата година. С една дума, държавата да дава парите, а приходите от туристите обаче си остават за църквата...
Съвършен закон няма. Но все пак комисията "Чилова" би следвало да разгледа сериозно исканията на БПЦ. С малко мъдрост и взаимни компромиси може да се отдаде и Божието Богу, и Кесаревото кесарю.
Чилова отказа да чуе експертите
Шефът на парламентарната комисия по култура Нина Чилова иска да приeме закона за паметниците на културата "на тъмно". Това обявиха на пресконференция 21 неправителствени организации и фондации. Техните представители бяха единодушни, че заинтересованите страни са лишени от възможността да участват в дискусиите по промените в текста. Техни представители не са допуснати до работната група по проектозакона въпреки уверенията на Чилова.
Александър Вълчев, председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ), открито обвини депутатката от НДСВ в нежелание на законотворците да решат проблемите на културното наследство.
Още през август т.г. Чилова скри, че Съветът на Европа е изпратил критичен доклад относно законопроекта, припомниха от няколко фондации. Сред организациите, непоканени за участие в заседанията на работната група, са и Съюзът на архитектите в България и Центърът за архитектурознание към БАН.
На последните три заседания на работната група пък стана ясно, че и журналистите са нежелани гости. Проектът "Чилова" беше претупан на първо четене от Народното събрание на 31 юли т.г. - в последния работен ден на парламента преди лятната ваканция.
Александър Вълчев, председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ), открито обвини депутатката от НДСВ в нежелание на законотворците да решат проблемите на културното наследство.
Още през август т.г. Чилова скри, че Съветът на Европа е изпратил критичен доклад относно законопроекта, припомниха от няколко фондации. Сред организациите, непоканени за участие в заседанията на работната група, са и Съюзът на архитектите в България и Центърът за архитектурознание към БАН.
На последните три заседания на работната група пък стана ясно, че и журналистите са нежелани гости. Проектът "Чилова" беше претупан на първо четене от Народното събрание на 31 юли т.г. - в последния работен ден на парламента преди лятната ваканция.
Стобийски епископ Наум: Искаме да ни връщат откраднатите икони
Ваше Преосвещенство, вие лично представихте на г-жа Чилова възраженията на БПЦ относно проектозакона за паметниците на културата? Какви са те?
- В законопроекта изобщо не бе отчетена спецификата на тези паметници на културата с национално значение, които са църкви или манастири. Стигна се дотам, че дори един депутат мюсюлманин, г-н Фикрет Сепетчи, да се възмути от това недомислие. Във връзка с това искам веднага да подчертая, че БПЦ протестира и от името на другите официално регистрирани вероизповедания, които също имат някои храмове, обявени за паметници на културата.
Какво имате предвид?
- Един храм не е просто старинна сграда. Той е Божий дом и изпълнява преди всичко религиозни функции. Същото важи и за иконите и всички богослужебни предмети. Не може мирски лица да ни нареждат кога например да се палят свещи.
Но не може да отречете, че все пак техният дим поврежда иконите и стенописите?
- Това наистина донякъде е така, въпреки че зависи много и от качеството на самите свещи. Замисляме постепенно инсталиране на специални димоотводи в храмовете, които да отвеждат пушека от свещите и така ще пазят иконите и стенописите.
Вие искате БПЦ да определя кой храм и как да се реставрира. Няма ли да влезете в конфликт с НИПК?
- Ни най-малко. Ние винаги сме работили чудесно с реставратори и консерватори. Но кой друг знае най-добре кой храм в какво състояние и от възстановяване на какво се нуждае - дали иконите, дали стенописите, дали иконостасът и т.н., ако не съответният свещеник и неговият митрополит? А самата работа, разбира се, ще я вършат пак същите специалисти.
Какви други проблеми има БПЦ относно опазването на своето историческо наследство?
- Често пъти полицията и митничарите залавят откраднати икони и църковна утвар, приготвени за изнасяне зад граница. Твърде дълго тях ги задържат като веществени доказателства, докато приключи процесът. Част от тях се връщат на съответните църкви. Но част от тях продължават или да събират прах в складовете на съответните служби, или се предават на музеите с обяснението, че не могат да идентифицират първоначалния собственик. Нека ги предават на Св. синод. Ние най-добре може да преценим коя църква се нуждае от подобна утвар или икони.
