Строенето и възстановяването е по-бавно от рушенето, казва местният свещеник отец Иван
Днес в Созопол за двайсет и четвърта поредна година се събират интелектуалци, артисти и музиканти във връзка с "Празниците на изкуствата Аполония.". Калдъръмените улички отново ще потънат в неповторимото настроение, което само този град може да създава. Но встрани от този светски шум ще останат две самотни и тъжни сгради - созополските църкви, които едва днес се връщат към живот.
Църквите са като хората, всяка си има собствена история. Като Старата митрополия в Несебър например или останалите разрушени несебърски църкви. Днес те са само туристически руини, които напомнят за някогашното си величие. Първо идват турците и разрушават християнските храмове по нашите земи или ги превръщат в джамии. Много години след това идват комунистите и също разрушават църквите. Или ги превръщат в музеи. Или хем ги разрушават, хем ги превръщат в музеи.
Понякога им лепват етикет "паметник на културата"
и им отнемат възможността да си вършат работата - да служат като място, където отправяме молитвите си.
От 30 години в Созопол и близкото село Равадиново служи отец Иван, неговият баща също е бил свещеник в Созопол. И от 30 години, твърди отецът, животът му минава в борба за възстановяване на занемарените и откраднати от Българската православна църква два храма - "Света Богородица" и "Св. св. Кирил и Методий". Службите до неотдавна той е водил само в катедралния храм "Св. Георги" в центъра на стария Созопол, а на празника на светеца и в "Св. Зосим", която се намира в парка между стария и новия Созопол. Църковната история на града е богата. "Св. Георги" и "Св. Зосим" са от 19 век, като са издигнати на мястото на църкви от Средновековието. А на мястото на разрушените от турците около 20 църкви из целия полуостров още преди Освобождението са издигани параклиси и до днес много от тях са запазени - "Св. Атанас", "Св. Димитър", "Св. Неделя", "Възнесение", "Св. Марина". Света Марина е избрана и за закрилница на Созопол след демократичните промени от 1989-а. Повечето созополци обаче смятат, че именно местният светец Зосим е трябвало да стане застъпник и патрон на града - не всеки град може да се похвали със свой светец. Свети Зосим Созополски се е родил и живял в града по времето на император Траян, през 2 век, когато умира мъченически, а 19 юни е датата, на която честваме паметта му.
Най-големите успехи на отец Иван тепърва ще бъдат забелязвани. От началото на август тази година службите в "Света Богородица" са възобновени след половинвековна пауза, а до година-две ще бъде възстановена до състояние, което позволява в нея да се служи, и "Св. Св. Кирил и Методий" - бялата и красива като чайка църква, гледаща към морето.
Отвоюваният обратно от пленничеството на безбожниците храм
има многострадална съдба. Като обърнете гръб на амфитеатъра, където се провеждат Празниците на изкуствата, сами може да се уверите до какво състояние е докарана църквата "Св. Св. Кирил и Методий". Картинката е тъжна, стените се рушат, мазилката е опадала и продължава да се рони. Но това съвсем скоро ще се промени, уверява отец Иван с надежда. И разказва на какви изпитания е била подложена църквата и какво е било отношението към нея през годините. В началото на шейсетте вътре се е помещавала сбирката на археологическия музей. От 1984 г. в сградата започват да се провеждат камерните концерти в рамките на фестивала "Аполония" и това продължава допреди няколко години. Връщането на сградата на БПЦ обаче не минава безпроблемно. Първата година, когато БЦП вече е върнала собствеността си, организаторите на фестивала се опитват с всякакви средства да продължат да ползват постройката за концертите си. Стига се дотам, че на помощ на фестивала идват дори Божидар Димитров и Явор Милушев, а вратата на църквата е разбита. "Вътре - казва свещеникът - тези от "Аполония" са опънали платнища под покрива - да не им пада мазилка по главите, докато се наслаждават на възвишената музика. Такова е било отношението им към църквата."
"Света Богородица" е типична църква от епохата на робството - ниска, вкопана в земята, със заграден двор и къща в двора. Известен е онзи закон от Османската империя, който не позволявал християнските храмове да бъдат по-високи от турчин на кон. Комунистическата власт отнема църквата от БПЦ и през 1958 година тя е обявена от Министерството на културата за "паметник на културата". Паметници обаче се издигат обикновено на мъртъвци. Колкото и почтени да са били намеренията на управляващите, в действителност
църквата е опустошена и от красотата й не остава почти нищо
Не е тайна за местните хора, че вина за унищожението и разграбването имат музейните дейци. Същите е трябвало да се грижат за доброто състояние на "паметника", а това едва ли е включвало разграбване на иконите и имуществото.
Отец Иван лично е виждал някои от иконите от църквата "Света Богородица" в местния археологически музей. От иконостаса, който също е споменат специално като "паметник на културата" и който е уникален, до днес се е съхранила единствено формата, всички икони от него са откраднати и е в жалко състояние. Запустението и разрухата, на които е била подложена църквата, докато е била държавна музейна собственост, могат да се усетят и до днес. Отвън върху покрива, който е на нивото на човешки ръст от улицата, е сложен чисто нов кръст, вътре обаче е празно, нетипично сиво и безцветно за действаща църква и засега единствено възобновените литургии свидетелстват за скорошната голяма промяна, за възраждането на храма. Бавно и постепенно вярата връща живота на църквата, стъпка по стъпка предстои да се реставрират иконописите и да се нарисуват иконите. Основната заслуга за това е на известния созополски художник Иван Бахчеванов, който заедно с отец Иван участва активно във възстановяването.
Свещеникът се надява скоро богослуженията в Созопол да влязат в някогашния ритъм - през май, юни и юли в "Св. Св. Кирил и Методий", през август в "Света Богородица", а през есента и зимата в "Св. Георги". Събират се средства, подготовката върви, планира се да се изгради нова голяма камбанария в предния край на "Св. Св. Кирил и Методий". До една-две години вратите на църквата отново ще се отворят и
"Камбаната ще зазвъни!" - свещеникът е убеден в това.
Строенето и възстановяването е по-бавно от рушенето, но той вече е свикнал и има търпение. Църковният живот и вярата сега се възраждат и свидетелствата за това са много. Наскоро е била довършена и отворена новата църква в близкото село Равадиново, селото на поета Христо Фотев, където служи пак той. Църквата е красива като "кукла", казва отецът. А на Никулден тази година предстои да бъде отворен и осветен най-новият параклис в Созопол, който е долепен до Археологическия музей и е с лице към пристанището. Параклисът "Свети Николай Чудотворец" е изографисан от Иван Бахчеванов и е издигнат по желание на рибарите и с подкрепата на местната управа
Отвоюваният обратно от пленничеството на безбожниците храм
има многострадална съдба. Като обърнете гръб на амфитеатъра, където се провеждат Празниците на изкуствата, сами може да се уверите до какво състояние е докарана църквата "Св. Св. Кирил и Методий". Картинката е тъжна, стените се рушат, мазилката е опадала и продължава да се рони. Но това съвсем скоро ще се промени, уверява отец Иван с надежда. И разказва на какви изпитания е била подложена църквата и какво е било отношението към нея през годините. В началото на шейсетте вътре се е помещавала сбирката на археологическия музей. От 1984 г. в сградата започват да се провеждат камерните концерти в рамките на фестивала "Аполония" и това продължава допреди няколко години. Връщането на сградата на БПЦ обаче не минава безпроблемно. Първата година, когато БЦП вече е върнала собствеността си, организаторите на фестивала се опитват с всякакви средства да продължат да ползват постройката за концертите си. Стига се дотам, че на помощ на фестивала идват дори Божидар Димитров и Явор Милушев, а вратата на църквата е разбита. "Вътре - казва свещеникът - тези от "Аполония" са опънали платнища под покрива - да не им пада мазилка по главите, докато се наслаждават на възвишената музика. Такова е било отношението им към църквата."
"Света Богородица" е типична църква от епохата на робството - ниска, вкопана в земята, със заграден двор и къща в двора. Известен е онзи закон от Османската империя, който не позволявал християнските храмове да бъдат по-високи от турчин на кон. Комунистическата власт отнема църквата от БПЦ и през 1958 година тя е обявена от Министерството на културата за "паметник на културата". Паметници обаче се издигат обикновено на мъртъвци. Колкото и почтени да са били намеренията на управляващите, в действителност
църквата е опустошена и от красотата й не остава почти нищо
Не е тайна за местните хора, че вина за унищожението и разграбването имат музейните дейци. Същите е трябвало да се грижат за доброто състояние на "паметника", а това едва ли е включвало разграбване на иконите и имуществото.
Отец Иван лично е виждал някои от иконите от църквата "Света Богородица" в местния археологически музей. От иконостаса, който също е споменат специално като "паметник на културата" и който е уникален, до днес се е съхранила единствено формата, всички икони от него са откраднати и е в жалко състояние. Запустението и разрухата, на които е била подложена църквата, докато е била държавна музейна собственост, могат да се усетят и до днес. Отвън върху покрива, който е на нивото на човешки ръст от улицата, е сложен чисто нов кръст, вътре обаче е празно, нетипично сиво и безцветно за действаща църква и засега единствено възобновените литургии свидетелстват за скорошната голяма промяна, за възраждането на храма. Бавно и постепенно вярата връща живота на църквата, стъпка по стъпка предстои да се реставрират иконописите и да се нарисуват иконите. Основната заслуга за това е на известния созополски художник Иван Бахчеванов, който заедно с отец Иван участва активно във възстановяването.
Свещеникът се надява скоро богослуженията в Созопол да влязат в някогашния ритъм - през май, юни и юли в "Св. Св. Кирил и Методий", през август в "Света Богородица", а през есента и зимата в "Св. Георги". Събират се средства, подготовката върви, планира се да се изгради нова голяма камбанария в предния край на "Св. Св. Кирил и Методий". До една-две години вратите на църквата отново ще се отворят и
"Камбаната ще зазвъни!" - свещеникът е убеден в това.
Строенето и възстановяването е по-бавно от рушенето, но той вече е свикнал и има търпение. Църковният живот и вярата сега се възраждат и свидетелствата за това са много. Наскоро е била довършена и отворена новата църква в близкото село Равадиново, селото на поета Христо Фотев, където служи пак той. Църквата е красива като "кукла", казва отецът. А на Никулден тази година предстои да бъде отворен и осветен най-новият параклис в Созопол, който е долепен до Археологическия музей и е с лице към пристанището. Параклисът "Свети Николай Чудотворец" е изографисан от Иван Бахчеванов и е издигнат по желание на рибарите и с подкрепата на местната управа
