Наскоро срещнах тази мисъл на св. Григорий Богослов, предавам я не дословно, а по смисъл: „Царството Божие няма определена цена, то е онова, което имаш. За вдовицата са нейните две лепти, за Петър и Йоан – рибарската лодка и мрежите“.
Кой, кога и как прекрачва вратата на Божието царство? И продължих наум да изреждам евангелския списък на жителите на Царството Божие и цената, с която са го придобили.
Никой не може да състави такъв списък, никой не може да знае тази тайна, но мисълта на св. Григорий ме провокира и аз продължих да го допълвам.
Разбойникът на Кръста – първият жител на Царството, чиято молитва повтаряме, това е спонтанността, внезапността на обръщането му към Бога, която го облива като благодатен елей в последния миг от живота му. В този миг разбира нищетата на пропиления си живот и бликва надеждата за бъдещия. Този миг е най-важният в живота му, единствено важният, а животът му ще трае само още час. Като базелската картина в началото на Идиот, която княз Мишкин описва така встрастено на двете сестри: „… това е така до последната четвърт секунда, когато главата ти вече лежи на дръвника и чака, и… знае, и изведнъж чува как желязото се хлъзва над нея!… И представете си, досега още спорят, че може би главата и когато отхвръкне, все още около секунда може би знае, че е отхвръкнала“. А разбойникът моли Господа само да си спомни за него в Царството Си, докато войниците, книжниците и фарисеите Му се подиграват.
В списъка е също бедната вдовица, която пуска две лепти и тези дребни монети стават за нея цената на Царството. Иисус я посочва като пример: „истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички“.
Също там са и последните, които станали първи – работниците, работили само един час на лозето, но изпреварили онези, понесли теготата на деня и жегата, ала заради завистта и ропота получили само динария си.
В списъка са и онези, които се отзовават на брачната трапеза на царския син, поканените най-последни – повиканите по стъгдите и улиците на града, по кръстопътища, по друмища и плетища, бедни, маломощни, хроми и слепи – и лоши, и добри, онези, които са облекли сватбарската премяна и са насядали на местата на хората, които по една или друга причина не успели да дойдат.
В списъка са и петте мъдри девици, които заедно със светилниците си взели и масло в съдовете си, та будни да дочакат младоженеца и да влязат с него на сватбата.
Там са още и добрите раби, които умножили получените от господаря си таланти и били поканени от него да влязат в радостта му.
Там е и грешницата от къщата на фарисея Симон, която обливала нозете на Иисус със сълзи, и Той ѝ простил многото грехове, задето много обикнала, и споменът за която ще се разказва където и да бъде проповядвано Евангелието по цял свят.
И митарят, който стоял надалеч и не смеел дори да подигне очи към небето, а се удрял в гърдите и казвал: Боже, бъди милостив към мене, грешника!
И началникът на митарите Закхей, който искал да види Иисус, кой е Той, но заради ниския си ръст не успявал, та се покачил на една смоковница, за да може поне да го зърне, и тази смоковница станала за него стълба до Божието царство.
И разслабеният от къпалнята Витезда е в списъка, който си нямал човек да го пусне във водата, когато тя се раздвижи, но Иисус заради него станал човек и дошъл да го изцели, и да го вземе в Царството Си.
И един друговерец, самарянин е в този списък – единственият от десетте прокажени, който се върнал да благодари за своето изцерение и заради тази своя сърдечна благодарност получил спасение.
И един друг самарянин с милостиво сърце е там, ближният, който сторил милост на нападнатия от разбойници.
И една самарянка, която при Иакововия извор разговаряла с уморения от път Иисус, Който ѝ разкрил тайната на живата вода, от която не се ожаднява, от която тече живот вечен.
И един неразумен син също, прахосал имота на баща си в далечна страна, който, като се върнал, бил обцелуван и облечен в най-хубавата премяна, и обкичен с пръстен на ръката, и поканен на трапезата, на която било заклано угоено теле, а веселбата се чувала надалеч.
И всички онези, които нахранили гладния, напоили жадния, прибрали странника, облекли голия, посетили болния, споходили заключения в тъмница, без да знаят, че това е тяхната цена за царството.
И всички блажени тук на земята – бедните духом, плачещите, кротките, гладните и жадните за правда, чистите по сърце, миротворците, изгонените заради правда, защото ще бъдат приети в Царството небесно.
И един сиромах на име Лазар е в този списък, който лежал пред вратата на богаташа и псетата ближели струпеите му, но бил занесен от ангелите в лоното на Авраама.
И другият Лазар е там – приятелят на Иисус, който умрял и четири дена престоял в гробната пещера, и тялото му започнало да мирише, но когато просълзеният Иисус го извикал по име, Лазар излязъл с погребалните повивки, за да видят сестрите му Марта и Мария, и цяла Витания, и всички родени и все още неродени по целия свят, славата Божия.
Но и самата Мария ще е там, защото тя избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме. А как няма да е и Марта, въпреки че се е улисала в голяма шетня.
И двамата пътници към селцето Емаус са в списъка, които отначало не разпознали Иисус, докато вървял с тях и им обяснявал Писанието, ала когато седнали на трапезата и Той преломил хляба, очите им се отворили и те усетили горящите си сърца, и се върнали при другите ученици, и докато им разказвали случилото се, Иисус застанал сред тях и ги благословил със Своя мир.
В този списък навярно са и всички, които с последния си дъх са прошепнали дори без глас: „чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“.
Има в този списък и една заблудена овца, заради която Агнецът Божи слезе на земята да я търси из планините и с възрадвана душа я понесе на рамената си към Своето царство.
Безкраен е този списък и аз нямам сили да го продължавам повече, но всеки може да го допише и всеки с надежда и милост да впише и себе си в него.
* Източник: Култура.бг
