Големият наш учен историк академик Йордан Иванов прави в началото на ХХ в. няколко рисковани пътувания и изследвания в останалата под турска робия Македония, увенчани с капиталните му съчинения: “Северна Македония. Исторически издирвания”(1906 г.); “Български старини из Македония”(1908 г.) и “Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност”(1915 г.). В тия си трудове с обилни доказателства той разкрива политическото, църковното и културното минало на Македония като част от историята и културата на българския народ.
Извънредно ценно и скъпо на сърцето му е откритието, което прави през декември 1906 г. в книгохранилището на Зографския манастир: черновата на Паисиевата “История славеноболгарская”. Още в първото си съобщение за тази своя находка в Историческото дружество, а сетне и в първото издание на “Български старини из Македония”(1908 г.) Й. Иванов спонтанно заявява, че “в езика се забелязват повече особености от говора на Пририлските краища, откъдето бил родом Паисий”.
В 1912 г. по повод 150-ата годишнина на “История славеноболгарская” в печата се изнасят предания, че Неофит Рилски като ученик в Мелник бил нарекъл Паисий свой земляк от Банско (непотвърдено никъде в огромното книжовно наследство на този най-просветен българин по онова време). С оглед вече и на банското предание, през 1914 г., когато Й. Иванов публикува първописа на Историята с обстойни исторически и палеографски изследвания и коментари, той отново и по-подробно се спира на езика на Паисий, сочи редица морфологични особености, местоимения, диалектични глаголи и причастни форми и заключава: “Тия и други подобни черти от говора на Паисий не говорят в полза на южните (Разложки) и северните (Ихтимански) краища на епархията... Зографският ръкопис-черновка явно спазва най-вече говорните особености, присъщи на Рилските краища, отдето е бил и Паисий.”
Но през 1938 г. големият ни учен прави голямата си грешка, като се предоверява на сътрудника си Михаил Ковачев и приема безкритично две негови сведения, а именно: “изписката”, уж от Хилендарската кондика, че “В 1765 лето, януария, 17 ден, какво е дошъл кир проигумена Лаврентие сос поклонници от Банско и са дарили манастирот сос сребърни три кръстеве и сос грош 1153. И во тоя ден какво е обрекъл на св. Богородица своята оцова кукя во Банско за Хилендарски метох за вечно да е така.” Другото сведение е, че Паисий починал през 1798 г. в Самоков и е погребан в двора на църквата “Св. Николай”. Въз основа на тия сведения Й. Иванов публикува в “Зора” (15.II.1938 г.) статията “Родното място на Отца Паисия се установява. Край на един продължителен спор”, с извода: щом Лаврентий е дарил “оцовата си кукя во Банско”, значи и брат му Паисий е оттам, в пълен разрез с дотогавашните му твърдения за езика на Историята, които изключвали това.
Обаче и двете сведения на М. Ковачев се оказват неверни. Първото: “изписката” за “оцовата кукя” е изцяло измислена от него, неизвестно по какви причини. И то на бански диалект! В действителната кондика, фототипно издадена у нас през 1998 г., няма такава “изписка”. И второто: В посочената година и място (Самоков) наистина е починал и погребан монахът хаджи Паис, но той няма нищо общо с историка Паисий, за който наши и чуждестранни учени установиха, че е починал през 1773 г. в Ампелино, сега квартал на Асеновград.
Много тогавашни учени и публицисти забелязват грешките на Й. Иванов, но неговият авторитет надделява и Банско безкритично се приема за родно място на първия ни възрожденец. Подкрепа (вече по политически съображения) дава и всезнаещият Тодор Живков, който през 1966 г. заяви пред писатели, че “Отец Паисий е македонец от Банско” и който не приема това, “има много здраве от арменския поп”. Там почват да се провеждат националните чествания на Паисий, съгражда му се паметник, а сега се строи и голям Културно-исторически център на мястото на никога несъществувалата “оцова кукя”.
Печалният резултат от всичките тия грешки и неистини е, че братовчедите ни от Скопие вече пишат и твърдят, че Паисий Хилендарски бил македонец - антибългарин, погрешно нарекъл Историята си славеноболгарская!
