Като при всеки предмет, уроците по религия пораждат любопитство, комични ситуации, игри и бели
"Стига с тази религия! Защо ти е, да не ставаш монахиня?" С тези думи майка наставлява детето си - третокласничка, че не е хубаво да влиза в часовете по вероучение. "Много често децата искат да учат, но родителите не им позволяват", казва дипломираният богослов Радостина Попова, която преподава предмета в четири варненски училища. Разговорът между майката и дъщерята е спомен от нейната практика. В крайна сметка детето няма да стане монахиня - отписано е от часовете.
Във Варна емоциите около въвеждането на религията в училищата са по-големи откъдето и да е другаде. Причината е в обществения комитет "Православни ценности" към варненския митрополит Кирил, който открай време яростно пропагандира идеята. Комитетът е разработил своя стратегия за въвеждането на предмета и от 4-5 години той здраво навлезе в местните училища.
С организацията на обучението е натоварен Общинският детски комплекс. Това е структура, която се издържа с пари на кметството, което пък ги събира от училищата, за да подпомага различни извънкласни занимания. Та този детски комплекс осигурява преподаватели и финансиране, избира си и учебници, по които да води програмата. Училищата се записват, ако има желаещи деца. Предметът на практика не е свободно избираем, а се преподава като курс под името "Православни християнски традиции и ценности". Не се пишат оценки.
За формиране на група са нужни 13 деца. Най-често групите са сборни и обхващат малчугани от различни възрасти. Към момента в около 20 варненски училища се преподава религия. По данни на комитета към митрополията 976 ученици изучават предмета. Преди две години са стигали и 1500. Но дори и сегашната цифра реално е по-малка, тъй като много от учениците се отказват в хода на годината. "Освен заради нежеланието на определени родители това става и заради натовареността им", смята Попова. Обучението обхваща главно най-малките.
Едно от училищата, в които преподава Попова, е "Черноризец Храбър". Там е сформирана група от второкласници. Сблъсъкът на малчуганите с религията ражда любопитство, комични ситуации, игри, понякога и бели - както при всеки друг предмет.
Часът започва с решаване на кръстословица,
която е своеобразен преговор. "Коя е книгата на книгите?", пита госпожа Попова. "Религията", отвръща момче от задните чинове. "Как религията, библията", поправя го любознателната Габи, която ще вдига ръка почти на всеки въпрос до края на часа. Гора от ръце следва и на втория въпрос - "Кой е сътворил света?". Децата знаят и за Ной, който се е спасил от потопа.... "За да се спаси, какво е трябвало да построи", пита госпожата. "Кораб... Не, ковчег", почват да спорят децата. "Едно и също е", уточнява учителката. Скокливият Борил от последния чин, който все едно кара и час по физкултура, знае дори, че Египет е страната, в която евреите са били роби. Но пък явно не е внимавал в часа за Давид и Голиат, защото смята, че с прашка е бил поразен... Йосиф. Накрая децата трябва да се сетят как се нарича изображение на светец. От нейде пак изниква "Йосиф". С помощта на госпожата всички се сещат, че става дума за "икона".
Целта на занятието е в един от вертикалите да се получи названието на следващия урок. И буквите се нареждат: "Библейски пророци". Попова преподава от учебник от 1997 г. за II-IV клас. Сама подбира материалите. Той носи обобщаващото заглавие "Религия", макар и в него да е застъпено само православието. "Госпожо, какво е пророк?", пита нетърпеливо Никол. "Човек, който с божия помощ предвижда бъдещето", отговоря учителката. В урока се разказва за разделеното еврейско царство след смъртта на Соломон и лошия живот на някои хора, които започнали да почитат различни божества. "Както днес различни непознати ни звънят по вратите и ни предлагат безплатни неща, така и тогава разни хора предлагали храна и други блага, ако почитат техния бог", прави препратка към днешното време учителката. Но пророк Илия в Израилското царство и Исайя, и Йеремия в Юдейското сочели верния път. Едно спонтанно "аууу" оглася стаята, когато госпожата разказва за сбъднатото пророчество на Илия, че три години и половина няма да падне дъжд в Израил. "Как ли са живели? Сигурно е било страшно", шушукат децата на задните чинове.
Часът е по-специален, защото за първи път учениците ще ползват и нови тетрадки, предоставени специално от митрополията. Техен автор е бургаският протойерей Захарий Дечев. Първата работа на децата е да поиграят на "напиши пропуснатите думи". Упражнението минава с променлив успех. "Основното задължение на всички пророци било да изобличават греха и да казват.... истината", срича Габи. Но пък всички се чудят кого точно са изобличавали пророците за грешен живот. Пояснението е, че това са "не само хората, но и...". Отговорът се оказва "царете" (по смисъла на заданието явно те не са хора). Към същия урок има и по-лични питанки. Като например "У дома имате ли иконостас?". И по-творчески: "Разкажи как изпълняваш своето домашно правило". По обясними причини учителката подминава тези въпроси. Според друга задачка пък децата трябва да опишат какви съвети получават от своите родители, учители, близки и... свещеник. И да оценят отношенията си с тях.
Тетрадката завършва с "Изходен тест за II клас". Туй страшно наименование съдържа и страшнички въпроси. Децата например трябва да знаят кога е Денят на християнското семейство и кои библейски разкази са от Стария, и кои от Новия завет. Дали хлапетата ще ги научат, не е ясно, но е видно, че и така са научили доста повече от родителите си.
Това обаче не се отнася за Димитър Христов, вече петокласник. Той учи в ОУ "Ангел Кънчев", а пък
като не учи, по цял ден е пред компютъра
В трети клас цяла година ходил на религия, ама никак не му станало интересно. "Почти нищо не можах да схвана. Госпожата накрая раздаде книжки с молитви, ама само на по-запалените, не и на мен", разказва с разочарование Митко. Щяло да му бъде по-интересно, ако изучавали религията отначало, а не само подбрани разкази. Така смята и майка му Мария Стефанова. Според нея религията може да даде на децата само хубави неща и ще е много щастлива, ако синът й прояви желание... Но той нямал, защото в училище не представяли предмета в атрактивна форма.
По "формата" забележки има и директорката на ОУ "Софроний Врачански" Радка Тодорова. Тя е историк и обяснява, че научните постановки на религията така или иначе са застъпени в часовете по история. Според нея предметът трябва да се изучава, но само като избираем. "Формата", но на други светски предмети, не се харесва и на богослова Попова. В една елитна гимназия, където се преподавал елитният предмет митология, децата "научили", че Ева откъснала ябълката, защото много обичала Адам... А Каин убил Авел, защото това била най-свидната жертва, която можел да принесе към Бог.
Но скоро тези чаровни научни спорове може да секнат. Общинският детски комплекс минава на самоиздръжка, а училищата - на делегирани бюджети. Това означава, че такива курсове занапред ще трябва да бъдат платени и ще има нов отлив на ученици. "Бизнесът с имоти на варненската митрополия процъфтява, какво толкова, ако даде пари и на училищата", питат родители.
За формиране на група са нужни 13 деца. Най-често групите са сборни и обхващат малчугани от различни възрасти. Към момента в около 20 варненски училища се преподава религия. По данни на комитета към митрополията 976 ученици изучават предмета. Преди две години са стигали и 1500. Но дори и сегашната цифра реално е по-малка, тъй като много от учениците се отказват в хода на годината. "Освен заради нежеланието на определени родители това става и заради натовареността им", смята Попова. Обучението обхваща главно най-малките.
Едно от училищата, в които преподава Попова, е "Черноризец Храбър". Там е сформирана група от второкласници. Сблъсъкът на малчуганите с религията ражда любопитство, комични ситуации, игри, понякога и бели - както при всеки друг предмет.
Часът започва с решаване на кръстословица,
която е своеобразен преговор. "Коя е книгата на книгите?", пита госпожа Попова. "Религията", отвръща момче от задните чинове. "Как религията, библията", поправя го любознателната Габи, която ще вдига ръка почти на всеки въпрос до края на часа. Гора от ръце следва и на втория въпрос - "Кой е сътворил света?". Децата знаят и за Ной, който се е спасил от потопа.... "За да се спаси, какво е трябвало да построи", пита госпожата. "Кораб... Не, ковчег", почват да спорят децата. "Едно и също е", уточнява учителката. Скокливият Борил от последния чин, който все едно кара и час по физкултура, знае дори, че Египет е страната, в която евреите са били роби. Но пък явно не е внимавал в часа за Давид и Голиат, защото смята, че с прашка е бил поразен... Йосиф. Накрая децата трябва да се сетят как се нарича изображение на светец. От нейде пак изниква "Йосиф". С помощта на госпожата всички се сещат, че става дума за "икона".
Целта на занятието е в един от вертикалите да се получи названието на следващия урок. И буквите се нареждат: "Библейски пророци". Попова преподава от учебник от 1997 г. за II-IV клас. Сама подбира материалите. Той носи обобщаващото заглавие "Религия", макар и в него да е застъпено само православието. "Госпожо, какво е пророк?", пита нетърпеливо Никол. "Човек, който с божия помощ предвижда бъдещето", отговоря учителката. В урока се разказва за разделеното еврейско царство след смъртта на Соломон и лошия живот на някои хора, които започнали да почитат различни божества. "Както днес различни непознати ни звънят по вратите и ни предлагат безплатни неща, така и тогава разни хора предлагали храна и други блага, ако почитат техния бог", прави препратка към днешното време учителката. Но пророк Илия в Израилското царство и Исайя, и Йеремия в Юдейското сочели верния път. Едно спонтанно "аууу" оглася стаята, когато госпожата разказва за сбъднатото пророчество на Илия, че три години и половина няма да падне дъжд в Израил. "Как ли са живели? Сигурно е било страшно", шушукат децата на задните чинове.
Часът е по-специален, защото за първи път учениците ще ползват и нови тетрадки, предоставени специално от митрополията. Техен автор е бургаският протойерей Захарий Дечев. Първата работа на децата е да поиграят на "напиши пропуснатите думи". Упражнението минава с променлив успех. "Основното задължение на всички пророци било да изобличават греха и да казват.... истината", срича Габи. Но пък всички се чудят кого точно са изобличавали пророците за грешен живот. Пояснението е, че това са "не само хората, но и...". Отговорът се оказва "царете" (по смисъла на заданието явно те не са хора). Към същия урок има и по-лични питанки. Като например "У дома имате ли иконостас?". И по-творчески: "Разкажи как изпълняваш своето домашно правило". По обясними причини учителката подминава тези въпроси. Според друга задачка пък децата трябва да опишат какви съвети получават от своите родители, учители, близки и... свещеник. И да оценят отношенията си с тях.
Тетрадката завършва с "Изходен тест за II клас". Туй страшно наименование съдържа и страшнички въпроси. Децата например трябва да знаят кога е Денят на християнското семейство и кои библейски разкази са от Стария, и кои от Новия завет. Дали хлапетата ще ги научат, не е ясно, но е видно, че и така са научили доста повече от родителите си.
Това обаче не се отнася за Димитър Христов, вече петокласник. Той учи в ОУ "Ангел Кънчев", а пък
като не учи, по цял ден е пред компютъра
В трети клас цяла година ходил на религия, ама никак не му станало интересно. "Почти нищо не можах да схвана. Госпожата накрая раздаде книжки с молитви, ама само на по-запалените, не и на мен", разказва с разочарование Митко. Щяло да му бъде по-интересно, ако изучавали религията отначало, а не само подбрани разкази. Така смята и майка му Мария Стефанова. Според нея религията може да даде на децата само хубави неща и ще е много щастлива, ако синът й прояви желание... Но той нямал, защото в училище не представяли предмета в атрактивна форма.
По "формата" забележки има и директорката на ОУ "Софроний Врачански" Радка Тодорова. Тя е историк и обяснява, че научните постановки на религията така или иначе са застъпени в часовете по история. Според нея предметът трябва да се изучава, но само като избираем. "Формата", но на други светски предмети, не се харесва и на богослова Попова. В една елитна гимназия, където се преподавал елитният предмет митология, децата "научили", че Ева откъснала ябълката, защото много обичала Адам... А Каин убил Авел, защото това била най-свидната жертва, която можел да принесе към Бог.
Но скоро тези чаровни научни спорове може да секнат. Общинският детски комплекс минава на самоиздръжка, а училищата - на делегирани бюджети. Това означава, че такива курсове занапред ще трябва да бъдат платени и ще има нов отлив на ученици. "Бизнесът с имоти на варненската митрополия процъфтява, какво толкова, ако даде пари и на училищата", питат родители.
