Шест милиона са неродените българи след легализирането на абортите от 1956 г. досега
По време на 12-те години, през които Адолф Шиклгрубер-Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите. Същата съдба са имали и огромен брой неевреи - политически противници на националсоциалистите, военнопленници, комунисти, цигани, хомосексуалисти, славяни, инвалиди и прочие представители на "непълноценните". Но за тях по принцип не се говори и пише, не се правят филми. Поне не толкова запомнящи се и награждавани като "Списъкът на Шиндлер", "Животът е прекрасен" или книгите на Имре Кертес.
Но всичко е въпрос на лоби и на институционализиране на проблема. И дори "канонизиране" на този проблем. В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, днес има внушителен паметник на холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра 6 000 000 или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували - той веднага попада на мушката на немския наказателен кодекс.
Аз не съм антисемит. Не съм и евреин. Затова ще си позволя да говоря за един друг холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи. Българският холокост.
В началото на 1956 г. бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". Наказателният кодекс разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност.
По-късно по примера на Чаушеску и в името на налагането на модела на тридетното семейство в Народна република България Тодор Живков прави несполучлив опит да забрани абортите.
Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лева. Днес таксата е между 40 и 60 лева. Според официалната статистика в държавните болнични заведения през последната петилетка се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават общо 120 000. А за 50 години това прави точно 6 000 000.
Шест милиона неродени деца. Още по-точно - 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Еди-кой-си. Ако прибавим и още един зловещ детайл, че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци - аналогията с истинския холокост е потресаваща!
Шестата Божия заповед гласи: "Не убивай!". Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. В този смисъл техните наказателни кодекси криминализират недвусмислено лъжесвидетелството, кражбата и убийството. До неотдавна в западноевропейските католически страни абортът също беше престъпление. След организирания от управляващите социалисти референдум и Португалия вдигна белия флаг. И така Полша, Ирландия и Малта останаха единствените държави, незаляти от вълната на "културата на смъртта". Но ако европейските законодателства се оказват податливи на перверзни нововъведения като хомо-браковете, евтаназията и абортите, има един друг закон, който е константен във времето и от хилядолетия не се е изменил и на йота. Става въпрос за вселенския закон за причинно-следствените връзки.
Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 16 години страната ни се стопи с над един милион души и сега наброява 7,7 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.
Когато наркоман заколи таксиметров шофьор, жълти автомобили блокират цяла София. Тримесечните неродени бебета не могат да блокират нищо. Те могат да се надяват единствено на това - някога да се пробуди заспалата ни съвест. И да проумеем, че когато се колят шофьори и когато се абортират бебета, става въпрос за едно и също - за предумишлено убийство на хора!
Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество.
