Ловчанският митрополит Гавриил: Не можем да се отречем от Христос, за да угодим на МОН

- Какво е най-важното при конфесионалното обучение?

- Това е постигането на нравствено възпитание у децата чрез изучаване на дадена религия.

- Сред владиците има различни тълкувания на концепцията на Синода. Едни искат проповеди, а не проповядване, а концепцията на Синода е за конфесионално религиозно обучение. Кое е вярното?

- Разбира се, за Синода би било по-добре, ако образованието е по-духовно и по-църковно. Но си даваме сметка, че става дума за светско училище, затова не можем да бъдем максималисти. Нашата концепция е компромисна, защото става дума за изучаване на православна религия в светското училище. Но и това ни искане е трудноприемливо и Министерството на образованието не иска да се изучава конфесионално православие. Както е в 20 страни в Европа.

- Богослов твърди в сайта dveri.bg, че концепцията на Синода за религиозно образование не съдържа проповеди, молитви и наставления.

- Откъде го знае той? Няма такова нещо. Защо да няма молитви и проповеди? Това е въпрос на програмата, а не предмет на концепцията. Концепцията са принципите и с нея заявихме искането да се изучава православие. Програмата ще уточни как ще бъде. Но не може да няма молитви. Все едно да учиш детето на православие, без да покажеш неговата същност, каквато е молитвата. 

Трябва да бъдат застъпени в програмата и проповедите на светци - на св. Йоан Златоуст, на св. Климент Охридски. Житията им са пример докъде може да стигне човек в своята добродетел и труд в полза на хората, като вярва в Господ.

 - Синодът е за толерантност между вероизповеданията, а се обяви против равнопоставеността им.

- Господ е казал, че трябва да обичаме даже и враговете си. Има ли по-голяма толерантност? Какво повече от това да обичаме и да благославяме тези, които ни проклинат, да правим добро, когато ни вредят.

- Това не води ли до възпитание на слаби характери?

- Напротив, само много силен вътрешно човек е способен да преглътне гордостта и самолюбието и на злото да отговори с добро. Няма друга сила, която може да въздейства така на човека, освен доброто и любовта. Имайки мъжеството да отговориш на злото с добро, ти, първо, няма да разпалиш враждата, и, второ, можеш да пречупиш другия, да го промениш. И светците са постъпвали така. Нима те са слаби? Те са били готови да дадат живота си за Христа. От друга страна пък, когато е ставало дума за лична обида, са претърпявали какво ли не.

- МОН обвини Църквата, че може да посее вражда между религиите и да взриви социалния мир.

- Не сме преставали да казваме, че християнската религия е божествена, но това не е причина да воюваме с другите. Ние не можем да се отречем от Христос, за да угодим на МОН. Христос е Богочовек, Той е второто лице на Света Троица и ние няма да спрем да го проповядваме. Но това не е повод да враждуваме с другите религии. Човек има пълната свобода да избира, в кого ще вярва и как ще живее.

- Ако МОН приеме своята концепция?

- Ние можем да си кажем мнението и да изявим несъгласието си с литии и други прояви, ако Св. Синод реши. Но революция няма да правим. Опитваме се да докажем кое е правилно и полезно. И че в голямата част от страните в Европа религията се изучава конфесионално. Защо традиционно православната България да е изключение?

- Ползите за обществото, ако приемат вашата концепция?

- Ще намалеят насилията, абортите, престъпленията. Ще намалеят и сектите. Защото позналият истинската вяра много трудно би се съблазнил от повърхностни учения. А сега незнанието на децата ги оплита в мрежата на съмнителни мисионери и проповедници. В началото на прехода беше създадена организация на майки, пострадали от секти. И само една беше успяла да завърне сина си. Каза ми как: "Не се опитвах насила да му забраня. Той учеше в сектата, аз пък учех православието и после си говорехме. Накрая видя коя религия е истинската и доброволно се отказа от сектата. Ако бях се опитала да му забраня, щеше да избяга и да се затвори, както други.”