Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
1_27.jpgПрез 1917 г. библиотеката "Джон Райландс" на университета в Манчестър, Англия, закупува разнищено парче папирус, открито в Египет. Находката е със съвсем скромни размери – разръфани правоъгълни останки колкото картотечна карта. Написаното върху папируса - едва десет реда, не приличало на внимателно преписан текст от книга, а по-скоро на нещо нахвърляно набързо като лична бележка. Имало дори и правописни грешки, най-вероятно допуснати в бързината.

Материалът на самия папирус бил надупчен и оръфан, първата буква липсвала, но началото било интригуващо: „...од ... благосърдечност...” Най-шокиращото обаче било на четвъртия ред. Там недвусмислено пишело „Богородице”. Това „е” накрая е звателното окончание, когато се обръщаме към някого. Кратките редове се оказали адресирани към св. Богородица – към Божията майка.
Когато известният специалист по папирусите Едуард Лобел изследвал находката (заведена в каталозите като „Папирус Райландс 470”), той описал ръкописния стил като характерен за средата на трети век – около 250 г. сл. Хр. Но редакторът на издадения през 1938 г. сборник с папируси на Райландс, Колин Робъртс, не можел да се съгласи с това. Според него било „почти невероятно една молитва, така директно адресирана до Девата с тези думи, да бъде написана през трети век”. Той препоръчал датировка с един век по-късно. Робъртс също така предложил и възстановка на самата молитва въз основа на догадки върху липсващите думи.

Догадките се оказали погрешни. Молитвата на папируса могла да бъде правилно идентифицирана едва през 1994 г. Един преподавател от университета в Съсекс, Джеймс Шийл, разлиствал остарелия вече том на Робъртс, когато попаднал на репродукция на папируса. Разпознал текста като прошение от любимата на мнозина латинска молитва Sub tuum praesidium (намира се също и в латинската католическа молитва към св. Богородица Memorare). Но досега тези молитви винаги били считани за продукт на средновековието. Най-ранните писмени източници били от четиринайсти век.

След допълнителни проучвания Шийл открил, че молитвата присъства и в православния Часослов – книгата с ежедневния богослужебен кръг, както и че продължава да е между заключителните молитви от вечерните служби. Установил още, че използваната понастоящем, явно още отпреди 1750 години, гръцка молитва идеално допълва изгубените букви от папируса.

Под твоята
благосърдечност
прибягваме,
Богородице. Не
пренебрегвай нашите
молитви във неволя,
но избави ни
от опасност,
едничка чиста,
едничка благословена.

(Бел. ред.: В нашите богослужебни книги в църковнославянски вариант тази молитва звучи така:
Под твою милост прибегаем, Богородице,
молений наших не презри в скорбех,
но от бед избави ни,
едина Чистая и Благословенная!
)

Преди дълги години някой вярващ трябва да си е записал тази молитва на парче папирус, достатъчно малко, за да го носи със себе си – най-ранната открита все още молитва, адресирана до св. Дева Мария. Както казва и Шийл, „тези неща са били част от устното предание; ако изобщо са били записвани, то е било по-скоро като акт на индивидуално благочестие”. Датировката около 250 г. сл. Хр. ни информира единствено кога молитвата е била записана върху този конкретен папирус. Не можем да знаем колко още по-стара е самата молитва.

Сега този папирус лежи на оптимално за съхранение място в университетската библиотека на Манчестър, заведен по номер 470. Навярно никой не го взима в ръка и е почти сигурно, че никой не го чете като молитва. Но за човека, който преди толкова векове си го е нахвърлил набързо с всичките правописни грешки, това е било част от общението с вечността. С Божията вечност и с най-верните Нему.  

Превод: Цветан Биюков

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kqw8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж