- Проф. Бакалов, ще учат ли българските деца религия ?
- Първо искам да кажа, че в Обществения съвет са петима богослови, един филолог, философ и арабист. Ние изготвихме концепция и примерна програма, която да обхваща обучението от първи до дванадесети клас. Получихме указания от МОН да подготвим проект, който да не е конфесионален (да не се изучава само една религия) и тук идва конфликтът със Светия Синод. Аз заставам зад становището на Светия синод, което отхвърля нашият проект, но само при положение, че в България е възможно да се въведе конфесионално обучение по религия. При положение, че този предмет трябва да е светски. Да има общообразователен характер и да не внася елемент на обучение по съответна религия, той би следвало да изглежда така, както ние сме го предложили. Не знам министерството в крайна сметка какво решение ще вземе. Според нас ще се появят веднага трудности, ако се отиде към конфесионално обучение. Защото ще възразят всички религиозни общности. Ако всеки предяви претенции да се изучава неговото вероизповедание, на практика няма да имаме такъв предмет. Постарахме се да заложим на общохристиянските ценности и да покажем в най-общ план други традиционни за нашата страна вероизповедания. Целта е да възпитаваме преди всичко дух на толерантност. Аз като православен християнин съм за православно обучение, но не това се изискваше от нас. Ние наблегнахме на морално-етичните послания на християнството, които в повечето случаи звучат общочовешки хуманно.
- Това разногласие между Светия Синод и учените глави на България няма ли да доведе отново до задънена улица?
- Присъствах на заседания на комисията по правата на човека и вероизповеданията и на просветната комисия. И двете изразиха ясни становища: “Да, общообразователен предмет можем да въведем. Само тогава той може да бъде задължителен. Ако бъде конфесионален, то тогава може да се изучава във вид на неделно училище с кадри и програма, които самото вероизповедание може да предложи.”
- Такава е и днешната практика на СИП и ЗИП на някои места.
- И аз това исках да обясня на Светия Синод. Първият учебник по религия излезе, когато пак бях председател на такава комисия. Тогава целяхме да направим учебник, който да има конфесионален характер и да се изучава доброволно от тези, които желаят да учат православно християнство. Същевременно се подготвиха такива учебници в райони, където преобладава ислямското вероизповедание. За да излезем от тази схема, се предложи общообразователен предмет. Не мога да разбера позиция, която изисква или всичко, или нищо. Вярно е, че православието е традиционно вероизповедание на повечето българи, но трябва да се държи сметка, че има и атеисти, и други вероизповедания. В момента никой не се интересува, на някого дали му харесва математиката, или не. Тя е общообразователен предмет и се изучава навсякъде. Това искахме да направим и с часовете по религия. В този смисъл обучението по религия ще има много полезни страни, освен че ще формира един друг вид морал и усещане у самите млади хора. Мнозина смятат, че е забранено само това, което е забранено от закона. А в обществото има много други забрани, които са въпрос на морал. Моралът сам по себе си не се преподава. Опасността при едно строго конфесионално обучение да навлязат в българското училище радикални пропагандатори на религиозни учения е реална. Ние имаме предвид исляма, а не православието, както го е сметнал Светият Синод. Ако държавата няма контрол върху този вид дейност, в нашето училище ще нахлуят хора, които защитават уахабитския ислям, а това е нежелателно за нас.
- Наистина ли съществува такава опасност?
- Има, разбира се, защото кадрите, които са подготвени да преподават този вид ислям, са завършили именно в такива страни. Защо трябваше да визираме отделни вероизповедания? То е ясно, за кого става дума. А Синодът го отнесе към православието. И тук възразявам много категорично.
- Отново религията се докарва до едно нежно отношение към управляващите, да не обидим част от тройната коалиция. Ако дясното беше силно, в България нямаше ли по-лесно да се утвърди такъв предмет като религия.
- Убеден съм. Още повече, че хора с предимно дясна ориентация настояваха за въвеждането на този предмет. Но за съжаление дясното в момента е силно партикуларизирано. Няма още достатъчно воля за консолидация и като цяло то не представлява достатъчна сила, която може да създаде една здрава опозиция. И причината за това е повече от очевидна. В дясното пространство още от началото на 90-те години бяха вкарани хора с ясната задача да го разбият. В крайна сметка те успяха да го постигнат.
- Вие казахте, че морал не се учи. Дори и да се въведе предмет религия, едва ли българчетата ще станат по-морални, а оттам - и нацията ни. Как да станем по-добри, по-човечни?
- Много от нещастията, които ни сполитат, са следствие от негативната енергия, която се излъчва от всички нас. Християнството има едно основно изискване – любовта към ближния и към Бога. Ако не се проникнем от едно такова чувство, ние не можем да се надяваме на нищо добро в бъдеще.
