Денят в памет на спасяването на мнозинството от българските евреи по време на Втората световна война е повод за Държавата Израел да благодари на България от името на еврейския народ за забележителната смелост при спасяването на близо 50 000 евреи от холокоста. Това е също така подходящ момент за размисъл за начина, по който този славен епизод в историята на България - с който българите могат и трябва да се гордеят - се използва от някои хора, за да бъдат възхвалявани лица без абсолютно никакви заслуги за спасяването на българските евреи. По-специално описването на Борис ІІІ като спасител на българското еврейско население е заблуда, която натрапчиво обърква добре документираните исторически данни.
Противоречието около ролята на Борис ІІІ за оцеляването на повечето еврейски граждани на България - забележително в сравнение със съдбата на евреите в други европейски страни - не бива да ни прави слепи за някои основни факти. На 21 януари 1941 г. Борис ІІІ одобрява новоприетия Закон за защита на нацията, който копира нюрнбергските закони на нацистка Германия за лишаване на българските евреи от собственост, поминък, образование и достойнство. След това, на 1 март 1941 г., Борис ІІІ официално въвлича България в съюз с нацистка Германия и другите сили от Оста. На 22 февруари 1943 г. България и нацистка Германия сключват формално споразумение - уникално по своя характер между съюзниците на Германия, с което се разпорежда депортирането на 20 000 български евреи, включително около 8500 от самата България, в германските Източни територии. Съгласно това споразумение повече от 11 000 евреи от Македония, Тракия и Пирот - на които, за разлика от техните сънародници, които не са евреи, е отказано българско гражданство с правителствено постановление, по-късно потвърден със Закона за пълномощията, подписан от Борис (4 юли 1942 г.) - са прехвърлени от български военни и административни служители в Треблинка. На 1 април 1943 г. Борис информира за това Йоахим Рибентроп.
Някои хора искат да повярваме, че описаните по-горе действия на Борис отразяват един изтънчен, хитър опит за спасяване на българските евреи. За да не сбъркаме, като неправилно припишем на злост това, което някои приписват на лукавство, трябва само да се позовем на думите на самия Борис, казани пред Светия синод на Българската православна църква на 22 юни 1943 г., с които той отправя остри нападки срещу "еврейския дух на използвачество, [който] породи омраза между нациите, отчаяние, морална разруха и предателство сред нациите навсякъде". Фактическите самообвинения на Борис пред църквата, която последователно и открито се противопоставя на антиеврейската политика на българското правителство още от началото на войната и следователно едва ли е място, пред което той може да е изпитвал нужда да "се представя" настроен антисемитски, са достатъчно доказателство за неговите истински мотиви, отразени толкова ясно в поредицата от действия, чиято кулминация е депортирането на повече от 11 000 евреи в Треблинка. След всичко това в името на справедливостта трябва да се каже, че в отговор на обществените настроения Борис в крайна сметка отстъпва пред натиска за отменяне на депортирането на около 50 000 евреи с българско гражданство.
Еврейската общност на България преживя Втората световна война благодарение на гражданското общество и на много смели личности, най-изтъкнати сред които бяха внушителен брой висши общественици, включително заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев и митрополитите Стефан и Кирил. Те, както и 14 други българи са почетени - с право - като "Праведни сред народите" от "Яд Вашем", израелската организация за почитане жертвите на холокоста.
България има много, с което да се гордее от всичко, свързано със спасяването на своето еврейско население от холокоста. Този акт на колективна храброст за възправяне срещу нацистка Германия и нейните помагачи свидетелства за моралната воля и същност, от която българското общество е и в продължение на векове е било изтъкано. Именно поради това е важно България да поеме отговорност за съдбата на евреите от Македония и Тракия. Това няма да намали уважението, с което тя с право се ползва за спасяването на толкова много от своите евреи. Напротив, то ще подчертае огромната смелост на онези българи, които истински рискуваха всичко, за да спасят своите съотечественици евреи.
* Ноа Гал-Гендлер е посланик на Израел в София. Статията е по повод 10 март, когато в България се отбелязва годишнината от спасяването на българските евреи.
Някои хора искат да повярваме, че описаните по-горе действия на Борис отразяват един изтънчен, хитър опит за спасяване на българските евреи. За да не сбъркаме, като неправилно припишем на злост това, което някои приписват на лукавство, трябва само да се позовем на думите на самия Борис, казани пред Светия синод на Българската православна църква на 22 юни 1943 г., с които той отправя остри нападки срещу "еврейския дух на използвачество, [който] породи омраза между нациите, отчаяние, морална разруха и предателство сред нациите навсякъде". Фактическите самообвинения на Борис пред църквата, която последователно и открито се противопоставя на антиеврейската политика на българското правителство още от началото на войната и следователно едва ли е място, пред което той може да е изпитвал нужда да "се представя" настроен антисемитски, са достатъчно доказателство за неговите истински мотиви, отразени толкова ясно в поредицата от действия, чиято кулминация е депортирането на повече от 11 000 евреи в Треблинка. След всичко това в името на справедливостта трябва да се каже, че в отговор на обществените настроения Борис в крайна сметка отстъпва пред натиска за отменяне на депортирането на около 50 000 евреи с българско гражданство.
Еврейската общност на България преживя Втората световна война благодарение на гражданското общество и на много смели личности, най-изтъкнати сред които бяха внушителен брой висши общественици, включително заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев и митрополитите Стефан и Кирил. Те, както и 14 други българи са почетени - с право - като "Праведни сред народите" от "Яд Вашем", израелската организация за почитане жертвите на холокоста.
България има много, с което да се гордее от всичко, свързано със спасяването на своето еврейско население от холокоста. Този акт на колективна храброст за възправяне срещу нацистка Германия и нейните помагачи свидетелства за моралната воля и същност, от която българското общество е и в продължение на векове е било изтъкано. Именно поради това е важно България да поеме отговорност за съдбата на евреите от Македония и Тракия. Това няма да намали уважението, с което тя с право се ползва за спасяването на толкова много от своите евреи. Напротив, то ще подчертае огромната смелост на онези българи, които истински рискуваха всичко, за да спасят своите съотечественици евреи.
* Ноа Гал-Гендлер е посланик на Израел в София. Статията е по повод 10 март, когато в България се отбелязва годишнината от спасяването на българските евреи.
