Изглежда младият пилот Андреас Лубиц, който погуби в скалите себе си и самолет, пълен с невинни хора, е прикривал медицински заключения за наличие на депресивна патология от неговия работодател – Луфтханза.
Това естествено е лошо, но е напълно разбираемо – турбо-капитализмът не харесва работници, които са в отпуска по болест и най-вече не харесва, като причина за отпуската да се изтъква „депресия”.
Депресиран, аз?
Не го и споменавай дори. Чувствам се добре, перфектно ефикасен, щастлив, динамичен, енергичен и най-вече – конкурентен. Тичам всяка сутрин и съм на разположение за допълнителни работни часове.
Това е философията на нискотарифните компании, нали знаеш? И философията на напълно дерегулираната икономика, където всеки е задължен да дава непрестанно най-доброто от себе си, за да оцелее.
След самоубийственото масово убийство авиокомпаниите ще засилят проверките за психическото състояние на работниците си. Пилотите не трябва да имат маниакални отклонения, да са депресирани, меланхолични или потдатливи на паника. Ами шофьорите на автобуси, полицаите, учителите, металурзите...?
Всички трябва да бъдат подложени на проверка за психическо здраве, за да може да се засекат и отстранят от работния пазар тези, които страдат от депресия.
Добра идея наистина, като изключим факта, че така мнозинството от днешното население ще трябва да не работи. Лесно е да вземеш под прицел тези, които са официално диагностицирани като психопати, но всички други, които страдат от нещастие, опитват се да не го показват през повечето време, но избухват в ярост в определени ситуации?
Трудно е да се различи нещастие от избуяла агресивна депресия, а процентът на хората, които страдат от отчаяние, нараства. Честотата на психопатологията се увеличава в последните няколо десетилетия и според Световната здравна организация самоубийствата са се увеличили с 60% и са опасно високи сред младите.
Какво в последите десетилетия кара хората да бягат и съзнателно да прегърнат „черното куче”? Има връзка между невероятното нарастване на самоубийствените опити и триумфа на неолибералната принуда постоянно да се състезаваш. А също така и между психичната слабост и самотата на поколение, което среща хора само през екрана.
Статистиката казва, че за всеки, успял да се самоубие, има двадесет, които неуспешно са пробвали. Трябва да си дадем сметка, че светът страда от епидемия от самоубийства. Тук вероятно седи дълбокото обяснение на някои ужасяващи феномени на нашето време, които се разглеждат в политически аспект, но не могат да бъдат напълно разбрани от политическа гледна точка.
Съвременният тероризъм трябва да бъде интерпретиран първо като разпространение на предразположение към себепотъпкване и потискане. Знам, че шахидите (самоубийците-терористи) очевидно са мотивирани от политически, идеологически или религиозни фактори. Но това е само на реторичната повърхност. Най-съкровените мотивации за самоубийство са винаги по-дълбоко – отчаяние, унижение, мъка, страдание. Този, който реши да унищожи собствения си живот, е някой, който изпитва живота като непоносима тежест и вижда смъртта като единственото решение, а в убийството – единственото отмъщение срещу тези, които са го измамили, подвели, унижили или обидили.
Най-вероятната причина за растящата тенденция към самоубийство и особено към самоубийството, придружено с убийство на други хора, е трансформацията на социалния живот във фабрика за нещастие, от която изглежда невъзможно да се избяга.
„Заповедта” да бъдеш победител, заедно с осъзнаването, че да победиш е невъзможно, означава, че единственият начин да победиш (поне за момент) е да унищожиш животи на другите и да се самоубиеш.
Андреас Лубиц се затвори в кървавата пилотска кабина, защото не можеше да понесе повече своето страдание и защото обвиняваше колегите си, пътниците и всички човешки същества на планетата за виновни за страданието му.
Той направи това, което направи, защото не можа да се оттърве от чувството за нещастие, което поглъща съвременното човечество, откакто рекламите започнаха за бомбандират социалния мозък със задължителна веселост, дигиталната самота умножи стимулацията на нервната система и обви телата в клетката на екрана, а финансовият капитализъм кара всички да работят още и още време за мизерната заплата на несигурността.
Източник: Verso books
Превод на български: Media cafe
