Едва през април изследователи от Харвард обявиха за автентичен фрагмента от Евангелието, в който Иисус казвал думите „моята жена”. Немски учени в областта на коптологията обаче смятат текста за дързък фалшификат.
Цялото парче е голямо 7.5 на 4 сантиметра (както вече беше определено – колкото една карта за банкомат – бел. ред.) и съдържа осем повредени реда на коптски език, т. е. на античния египетски език (и богослужебен език на коптите, християни-дохалкидонци в Египет – бел. ред.). Но само думите „Иисус им каза: „моята жена” бяха достатъчни, за да се направи от този папирусен къс световна сензация.
Историкът на религиите Карен Лей Кинг представи за пръв път текста през септември 2012 г. на конференция в Рим. В началото на април 2014 г. тя добави резултат от радиовъглеродно изследване, според което находката била истинска и според крайния резултат трябвало да бъде датирана между 659 и 850 г.
Толкова по-голяма тежест има възражението, което сега отправиха изследователи от Университета в Мюнстер (Германия): госпожа професорът от Харвардския университет явно е попаднала на „една невероятна фалшификация”, каза американският коптолог Кристиан Аскеланд, гост-изследовател в Мюнстерския университет. Текстът е бил компилиран от познати древни свидетелства.
Аскеланд е изследовател на текстове с основна насоченост коптски библейски текстове. Неговата докторска дисертация е коптският превод на Евангелието според Йоан. Според Аскеланд и неговия колега от Мюнстер Щефен Емел т. нар. „фрагмент на Кинг” вероятно е древен, но все пак е изписан през изминалите десет години. „Смятам доказателствата за абсолютно сигурни”, каза професор Емел от университетския институт по египтология и коптология.
Аскеланд е установил, че още един фрагмент от изследователските материали на Kинг е създаден по подобен начин като папируса „Съпругата на Иисус” и дори е написан със същото средство за писане и същото мастило. Фрагментът от един коптски превод на Евангелието според Йоан очевидно е фалшификат, чиито букви са копирани точно от истински оригинал от 4 век. Следователно със сигурност и фрагментът „Съпругата на Иисус” трябва да е фалшификат.
Понастоящем лесно може да се намерят парчета от папирус
Според мнението на изследователите текстът е съставен от публикуваното през 2002 г. в Интернет Евангелие според Тома. Това обяснява също, защо набедената папирусна находка излиза едва преди две години, каза проф. Емел. Тази аргументация все пак поставя въпроса защо Карен Лей Кинг и нейният екип досега очевидно не са открили тази злоупотреба.
Все пак двамата коптолози не желаят да обвинят известната си колега от Харвард в съзнателна погрешна итрепретация. Измерванията на Кингс са били вероятно точни. Никой не бил се съмнявал, че самият папирус е истински, казва Емел. Но истински папируси в наше време могат лесно да се придобият чрез електронна търговия.
Двамата учени от Мюнстер могат само да правят догадки относно мотивите на фалшификаторите. Вероятно фалшификаторите са се надявали да получат висока цена на папируса. „Също е вероятно по този начин някой да иска да засили тезата за женения Иисус”.
Борба за библейски тълкувания
Карен Лей Кинг заяви, че е придобила фрагмента през 2011 г. от частен колекционер. Тя също се е дистанцирала постоянно от популярното тълкуване, че текстът „доказвал”, че Иисус бил женен.
Вместо това тя се застъпва за възникването (на папируса – бел. прев.) в кръга на гностицизма – между 2 и 4 век. Някои изследователи изхождат от това, че вероятно първоначално текстът е бил написан на гръцки език. Фрагментът на Кинг бил препис от ранното Средновековие. Неговото съдържание предизвика незабавно богословски дебати. Защото, дори ако обяснението за документ с гностически автор би било вярно, то все пак с това би се доказало, че въобще в ранното християнство жените са били приети като последователи на Иисус. Срещу такава интерпретация са се възпротивили гласове от Ватикана.
Все повече се увеличават фалшификациите на старозаветни документи. Отново и отново биват представени мними находки, които да докажат историчността на библейските разкази. За много от тях се установява, че са фалшиви. Все пак Аскеланд и Емел не изключват, че в стози случай става дума за добро творение. Анонимният фалшификатор просто е искал да измами учените.
Превод: д-р Анна Маринова
