Скандалът в храм „Св. Николай Чудотворец“ или, както е прието да казваме, Руската църква е печален факт. Одиозните маньоври на новоназначения игумен Филип все повече скандализират обществото ни.
Св. Синод отдавна и с право се притеснява, че Църквата присъства в медиите единствено чрез скандалите. От друга страна, ние, миряните, също боледуваме от този факт, защото искаме да говорим преди всичко за дълбинния и омаен смисъл на Църквата, за утехата и благотворността на живота в нея, за литургийното претворяване на света, на злото, на смъртта. За радостта на евхаристийното събрание, за неговото кардинално различие от всички други събрания, за категоричната алтернатива, която то дава на пошлостта и безсмислието.
Ние, децата на Църквата, искаме да говорим за тези неща на нашите деца и на хората. А не за скандалите, които ежедневно ни задушават. Не за разкъсването, разединението, обезсмислянето.
Но, от трета страна, трябва ли да продължаваме да мълчим, когато онова, което се случва пред очите ни, е неприемливо и отблъскващо?
Да мълчим или да говорим?
През изминалите две десетилетия в Руската църква с помощта на свещениците и миряните се създаде жива общност от млади, интелигентни хора, изповядващи православната вяра. Свещениците от тази църква години наред призоваваха и привличаха десетки и десетки хора, с които разговаряха, поучаваха и напътстваха понякога с часове. Живата християнска общност е нещо доста непонятно за България, давам си сметка за това. Тя е дори нещо стъписващо за онзи, който за първи път се докосва до нея. Тя е дори нещо поразяващо за новодошлия, защото от всеки неин член се излъчва Христовата евангелска истина за любовта към ближния, но не като изтъркан литературен израз, а като реални взаимоотношения между хора, които вярват и обичат възкръсналия Христос.
Колко са свещениците в България, изградили от живи камъни подобен храм? Можем да ги изброим на пръсти. И какво представлява един храм без своите живи камъни?
Защо на подобна общност се гледа с подозрение и лошо око? Защо хората в един храм трябва да бъдат анонимни, раболепни, послушни, инак ще бъдат обвинени в липса на смирение? Общността изисква любов, кислород, живот.
Ето, точно това изумително събрание от хора, този бисер, в момента е обект на разделение и то на разделение по етнически принцип на руснаци и българи. Братството и любовта са потъпкани. За сметка на това още на първото си богослужение отец Филип поканва архонти. Предлага промени в устава. Настоява молитвените писма до владика Серафим, написани в страдание, съкровение и болка, да бъдат прочитани. Отстранява българските свещеници. Отказва срещи и разговори. Изрича лъжи. Приема подкрепата на старостилци, които са под гръцка разколническа юрисдикция. Да, в Църквата има канони, има и дисциплина. А любов? Любов няма ли?
Защо забравяме, че Иисус Христос постави любовта като основен белег за разпознаване на Своите: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:34-35).
Източник: 24chassa.bg
