Тази заповед е от книга Изход 22:28. Цитира я светият апостол Павел в Деяния апостолски 23:5. Надявам се да не додявам на читателите с тези посочки на книги-глави-стихове, но така е при нас, християните, които имаме за норма Свещеното Писание.
В оригинала стихът съдържа две части, а апостолът е съчетал в цитата си думи от двете: “Съдиите не злословѝ и началника на твоя народ не укорявай”. В Изход 20 глава Бог дава на израилския народ чрез Своя избраник Моисей Десетте заповеди, а в следващите глави подир думите “И ето законите, които ще им обявиш” дава дълга поредица от наредби към евреите, сред които и такива: “Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец... Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите...”. Винаги актуални - за вярващи и за невярващи!
Но сега ще се спрем на тази заповед, която апостолът цитира в екстремни обстоятелства. Той е заловен в двора на йерусалимския храм от еврейски екстремисти, казано на съвременен език. А дали ще ги наричаме насилници, екстремисти, талибани, локали, хути или хуси, те са си все екстремисти. Надъхани или самонадъхващи се, такива хора търсят и преследват вината у другите и никога у себе си! Те са нормата, присвоили са си правото да са прави и тогава, няма как, всички останали са криви...
Та заловили апостола и вече тръгнали да го убиват с камъни - но извън двора на храма, защото тези хора много почитат светостта на храма. Апостолът бил беззащитен и сигурно е щял да свърши под яростния “град” от камъни, ако не се били намесили римските войници. По това време Палестина била завзета от римляните и съществувала като римска провинция (област), а войската им в мирно време изпълнявала полицейски функции. Та така успели в последния момент да спасят апостола. Не защото го смятали за невинен, военните въобще не разбрали защо ще го линчуват, но като войници на уважаваща себе си империя държали да има ред и законност. Откарали го в своя стан, в казармата си, а на другия ден го отвели в залата за заседания на синедриона, за да се разгледат претенциите на еврейската духовна власт срещу апостола.
Синедрионът бил нещо като национален съвет на старейшините. Състоял се от 70 члена плюс председател - първосвещеника, т. е. главния свещеник в юдейската религия (ако случайно на някого не му са ясни тези понятия, по това време думите израилтяни, евреи и юдеи са синоними). Въпросите на религията и на редица други страни от обществения живот на еврейския народ били предоставени на синедриона, но най-важните въпроси, включително и правото да налага и да изпълнява смъртни наказания, били запазени за римската власт (срв. осъждането на Иисус Христос на смърт).
Та така, ап. Павел бил изправен пред синедриона и му дали думата да се защити. Той започнал:
- Мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
Тази заява не се харесала на първосвещеника Анания (явно не е признавал презумпцията за невинност до доказване на противното) и той заповяда на стоещите пред него да ударят апостола по устата. Тогава ап. Павел, който най-добре съзнавал своята невинност, но и не бил разбрал, че това е тъкмо първосвещеникът, му рекъл:
- Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
Апостолът бил прав в това възражение. Но понеже все пак заповедта да го ударят по устата дошла от първосвещеника, “ревнителите на вярата” побързали да се докарат пред началството и възмутено казали на Павел:
- Божия първосвещеник ли хулиш?
Тук апостолът искрено съжалил и отговорил:
- Не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш".
Това било своего рода извинение от страна на апостола. Тъй като обаче новозаветните книги не са протоколи за дейността на Иисус Христос и апостолите, ние не знаем какво още там е било казано и сторено. Вижда се от разказа на Деяния апостолски, че заседанието на синедриона е продължило с разглеждането на случая и думите на апостола към заповядалия да го ударят по (през) устата не са попречили на работата на заседателите.
За любопитните незнаещи ще кажа, че в крайна сметка, когато споровете в залата излезли от контрол, римският офицер се намесил и войниците му отвели Павел в стана. Цялата тази история е много интересна, но тук ще се спрем на думите на апостола, изведени в заглавието.
Св. апостол Павел добре знаел отношението на еврейските духовни водачи към него, както и въобще към разпространяващото се вече Христово благовестие. Той отлично разбрал и какво му готви синедрионът на принципа: “Нет человека, нет проблемы!”. Но въпреки това, когато разбрал, че е нарекъл първосвещеника “варосана стена” (сравни определението на Спасителя за еврейските първенци “варосани гробници”), ап. Павел се извинил, защото като възпитан и научен от малък на Свещеното Писание добре знаел тази Божия заповед: Съдиите не злословѝ и началника на твоя народ не укорявай!
Естествено е, че апостолът не бил съгласен със скалъпените обвинения срещу него. Естествено е, че той не одобрявал кривия съд на евреите срещу него. Но той почитал Божията заповед. Защото е бил истински Божи човек. Затова и в 55-о апостолско правило дословно се цитират тези думи - защото са Божия заповед!
Такива неща ми минават тези дни през главата, като виждам и слушам самозвани първосвещеници и членове на “синедриона” на православните християни у нас да громят духовните началници на нашия народ - вместо повече да четат и още повече да мислят. Защото Господ го е казал: “Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои” (Мат. 12:25).
