Мобилно меню

4.9880059970015 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (667 Votes)

knizhniki 1Помолиха ме да напиша нещо за съвременните фарисеи. Но смятам, че е необходимо да започнем с това, да си представим кои са били фарисеите по принцип.

Самата дума „фарисеи“ (или „пруши“, „паруши“) на иврит означава „отделени“ или „сепаратисти“. Първоначално това е била обидна дума, подобно на нашето „еретик“, но с течение на времето се превръща на практика в официално название.

Йосиф Флавий пише, че фарисеите са имали висок морален и религиозен авторитет сред евреите. Една поговорка от онова време гласи: „Ако само двама души отидат на небето, единият от тях ще бъде фарисей“.

Същият Флавий оценява броя на членовете на тази секта на шест хиляди души.

За разлика от своите противници и опоненти садукеите, които са представлявали предимно свещеническата класа, фарисеите са били от простолюдието, предимно дребни занаятчии (ако си спомняте, бившият фарисей апостол Павел изкарвал прехраната си, като правел палатки).

Те вярвали, че са духовни наследници на Моисей и другите старейшини и пророци от древността, тълкували са Тората и са се смятали за отделени от „всички останали хора“, които не са познавали и не са спазвали заповедите. Реакцията на думите на излекувания от Иисус слепец („ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш?“ – Иоан 9:34) е характерна за фарисеите.

Могат да бъдат смятани за ортодоксални патриоти и ревностни пазители на всички 613 заповеди на Тората. Особено са почитали съботата и са спазвали предписанията за ритуална чистота в храненето.

Йосиф Флавий пише: „Фарисеите живеят пестеливо, въздържат се от вкусни ястия и следват повелите на разума: каквото разумът им посочи като добро, това правят… Те почитат старците и каквото и да кажат, фарисеите не им противоречат“.

Критиката към фарисеите обаче не възниква от нищото: много от техните предписания, които привидно се отнасят до изпълнението на Закона, всъщност са насочени към неговото заобикаляне. Един от добре известните примери: когато пътували на магаре в събота, те сядали не на седлото, а на мех с вода, защото според Закона в събота било позволено да се измине по-голямо разстояние по вода, отколкото по суша.

Не е изненадващо, че подобно поведение често е ставало обект на подигравки. Не само в Евангелието, но и в Талмуда.

От седемте типа фарисеи, изброени там, пет са откровени лицемери:

1) Шикми (рамо) – човек, който изпълнява заповедите „на рамо“, по показен начин;

2) Никпи (спъващ се) – този, който, желаейки да демонстрира благочестието си, отива през девет земи в десета (например да си купи лулав – празнична палмова клонка, която се продава дори в съседство с дома му) или върви нарочно бавно, като влачи краката си и ги удря даже в камъните;

3) Кизай (кървящ или одраскан) – за да не се изкушава от жените, когато ходи по улицата, той си затваря очите и така се блъска в дървета и стени; или се драска, притискайки се към стените, за да не се сблъска с недостатъчно чист и недостатъчно благочестив минувач на улицата;

4) Медукхя – „човек, чиято глава се люлее насам-натам“ – той е толкова смирен, че не смее да държи главата си изправена;

5) Фарисей – такъв, който постоянно пита „Какви са моите задължения?“, но не от желание да изпълни заповедта, а за да демонстрира благочестието си.

Само последните два типа фарисеи са с положителен характер: този, който обича Бога, и този, който има страх от Бога.

Без особена симпатия фарисеите са описани в някои трактати и мидраши. Например в разказа за Хилел (бъдещия известен законодател) и неговите учители – Шемай и Авталион, които са ръководили фарисеите в края на 1 в. пр. Хр.

За Хилел се разказва, че той се хващал на временна работа, за която получавал по половин динарий на ден, половината давал на пазача на академията, а другата половина харчел за храна на семейството. Един ден той останал без надница и пазачът не го пуснал в академията. Затова се качил на покрива, надвесил се над прозореца и опрял лице в решетката, за да чуе словото на Живия Бог от устата на учителите Шемай и Авталион.

Това се случило в навечерието на събота, през зимата. Паднал сняг и го затрупал. Когато съмнало, Шемай казал на Авталион: „Брате Авталион! По това време винаги е светло, но днес е тъмно. Толкова ли е облачно днес?“. Те вдигнали очи и видели на прозореца човешка фигура. Качили се на покрива и открили Хилел, покрит със сняг, дебел три лакътя. Тогава го измили, обтрили го с елей и го сложили до огнището. „Заради този – казали Шемай и Авталион – си заслужава да се наруши и съботната почивка (Йома 35а)“.

Как изглеждат учителите-фарисеи от горната история? Те са толкова откъснати от живота и погълнати от теоретичните си разсъждения, че не забелязват нищо около себе си. Не знаят, че семейството на най-добрия им ученик живее в бедност и дори не се замислят да му опростят милосърдно таксата за обучение. Не забелязват, че той не е в час когато няма пари да плати и се сещат за него едва когато се сблъскват с него на покрива. Освен това в петъчната вечер и съботата, когато евреинът трябва да прекарва със семейството си, тези учители по Закон прекарват далеч от близките си, в училище.

Още по-малко симпатичен е героят от разказа „За хавер и търговците“.

Един хавер, ученик на фарисей-мъдрец, тръгнал на плаване с търговци. По пътя те го попитали: „Къде е стоката ти?“, а той им отговорил: „Моята стока е по-ценна от вашата“. Тъй като нямал никаква стока със себе си, търговците му се присмяли.

По пътя корабът бил нападнат от пирати, които взели всичко от пътниците. Всички слезли на брега гладни и боси. Ученикът веднага отишъл в дома на Учението и показал на местните жители колко блестящо може да тълкува Тората. Те го приели като най-великия учител, дали му богата издръжка и го удостоили с почести.

Виждайки това, бедните търговци го помолили за прошка, молейки го да им помогне, за да не умрат от глад. В отговор хаверът само им се изсмял: „Не ви ли казах, че моята стока е по-ценна от вашите? И ето, вашите стоки ги няма, а моята си е с мен!“ (Танхума, Трума).

Образът на фарисея в тази история определено не е лицеприятен. Той не се опитва да стане учител на търговците, а високомерно им се надсмива, като нарича знанията си „стока“. И наистина, той търгува със знанията си за Тора, вместо да ги използва за благото на хората.

В цялата тази история героят фарисей е по-загрижен за съзнанието за своята правилност и праведност, отколкото за възможността да помогне на хората – да задоволи техния духовен и физически глад. Той използва учението, което се грижи за спасението на човека, за лична изгода, като го разменя за пари, почести и слава.

Разбира се, не всички фарисеи са били лицемери. Без да говорим за онези, които са последвали Христос, можем да си спомним поне за същия Хилел. Имало такъв случай. Един чужденец дошъл при Шамай и казал: „Ще приема вярата ти, ако ме научиш на цялата Тора, докато имам сила да стоя на един крак“. Шамай се разгневил и изгонил чужденеца заради дързостта му. Той отишъл при Хилел. И Хилел го обърнал към вярата, казвайки: „Не прави на ближния това, което не желаеш на себе си. В него се състои цялата същност на Тора. Всичко останало е тълкуване. Иди и се учи“ (Шабат 31а).

За Хилел се разказва, че той със свои средства наемал кон за езда и слуга, който да го придружава по пътя, на един изпаднал в бедност достоен човек. А веднъж, като не успял да намери подходящ придружител, сам съпроводил човека в продължение на цели три мили, изпълнявайки ролята на слуга (Ктубот 67а).

Можем да си спомним и за друг голям фарисейски учител – рави Акива (1 в. сл. Хр.), който казва: „Обичай ближния си като себе си – това е основният принцип в Тората“ (Йерусалимски талмуд, Недарим 9:4 и др.).

И все пак, когато чета повечето от тези истории за фарисеите, ми е трудно да се въздържа от мисълта, че християнството е заимствало от юдаизма не само Петокнижието. 

Мисля, че сред християните има „спъващи се“, „одраскани“ и такива, чиито глави се удрят в земята от прекомерно смирение… Впрочем възможно е лицемерието и духовната слепота да са сходни във всички времена и във всички религии.

Ето, един от тези двама законоучители (или Шамай, или Авталион) определено виждам в огледалото сутрин…

Източник: личен профил на автора в facebook


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8duw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж