Общо взето изглежда, че вятърът е с променлива посока, както се изразяват синоптиците. Но – пак с техния израз – „компонентата“ му е ясна. А на когото не му е ясна, блазе му, защото няма тревоги по отношение на „вятъра“ – дали е южен или северен, източен или западен.
В последните седмици цялото ни общество се тревожи за здравето на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Ограничаването на сведенията по този въпрос притесни още повече хората. Медиите са в ступор, объркани в своето журналистическо безсилие да се движат в гъстата информационна мъгла, представяна от църковните говорители като ниска облачност. И както Светейшият бил добре, но се подобрявал…, взел, че излязъл от кома и вече бил в съзнание. Може и ние да не разбираме много от тези неща, но някои умишлено се опитват да ни държат в обърканото ни състояние. Все пак благодарим на Бога, че патриархът е в съзнание и от сърце се молим той да възстанови здравето си и да го видим в храма за радост на всички.
В същото време църковните синоптици наблюдават странни турболенции и завихряния в синодното време и безвремие. Синодът се събра за половин ден на сесия, която някога продължаваше по месец и половина.
Да не си помисли някой, че провеждат и онлайн-заседания? Ами! Просто така им харесва и за някои е много изгодно да не работи този колективен орган на ръководство на Българската православна църква – Българска патриаршия (нарочно изписвам пълното название, за да се види колко е абсурдно положението спрямо фирмата). В този половин ден, значи, успяха да се срещнат с президента и с едни други политици, чиито имена ще спестя по естетически съображения.
На другия ден всички синодали без патриарха служиха на празника на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Лошо няма. Но пък на по-следващия ден за стогодишнината на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ дойдоха всичко на всичко трима митрополити и половина (половинката се изниза преди да свърши службата) и двама епископи. Явно останалите са били заети, а тяхната заетост е неотменима! Знам го от опит. Какво от това, че става дума за висшата школа за кадри на същата тази БПЦ-БП (извинявайте за съкратеното изписване)? Нищо, че тъкмо нея са завършили всички български архиереи с незначителни изключения. Явно школата е била длъжна да образова днешните архиереи, направила го е, а сега за какво им е?! Ама деканът ги бил поканил всички тях. Е, това си е негово задължение, то тях с какво ги задължава?!
И след седмица всички тези твърде заети архиереи се струпаха в Пловдив на една научна конференция. Защото там ги е канил пловдивският колега, а не някакъв си „безблагодатен“ (разбирай мирянин) декан. Решили всички вкупом да почетат post mortem (посмъртно) един първопевец на нашата църква – Аргир Малчев. Много добре направили. Аргир го заслужаваше това и приживе, ала не го получи, за да се зарадва тогава.
Просто като човек, който цял живот, още от 1966 г., съм бил в Духовната академия и Богословския факултет, много ми стана мъчно, че синодалите пренебрегнаха тази стогодишнина. А със сигурност следващата няма да доживеят, каквито и планове да си правят.
Вчера се сбогувахме с един известен учител в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, преподавал там близо четиридесет години! Любчо Средков е преподавал на повечето от архиереите на БПЦ-БП, митрополити и епископи. И никой от тях, архиереите на БПЦ-БП, не дойде да го изпрати в сетния му път в знак на своята благодарност към добрия и усърден учител, да изрази съболезнования към семейството му. Изпратиха го негови съученици, свещеници в столицата и далече от нея, бивши и сегашни колеги. Всички се помолиха за упокоение на душата му, както подобава. Но ветровете на този свят бяха отвели надалече онези, които по дълг трябва да дават пример и в такива случаи.
„Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива…“ (Йоан 3:8).
