Мобилно меню

4.7333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (30 Votes)

Saint AnneНа 9 декември Православната църква празнува паметта на св. Анна – празника „Зачатие на св. Анна” или по-точно деня, когато тя е заченала Пресвета Богородица.

Спомням си с умиление празненствата в енорийската църква „Св. Анна” в софийското с. Яна (гара Яна), където бях енорийски свещеник през осемдесете години. Не ми е известна друга църква в България да е посветена само на св. Анна, повечето носят името „Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна”, но така или иначе в София и Софийско тя е единствена с това име. Рядко срещана е и иконата на св. Ана без св. Дева Мария в ръцете си. Там, в църквата „Св. Анна” в с. Яна на иконостаса има такава икона. 

Поех енорийската работа в с. Яна през месец септември 1984 г. Църквата беше в окаяно състояние, олтарът потънал в прах, свещеник не беше влизал там от години. Няма да забравя думите на Светейшия ни Патриарх Неофит, тогава архимандрит Неофит – протосингел на покойния патриарх Максим при Софийска митрополия, когато го запитах, дали това наистина е църквата, където ме е изпратил на служение, дали не е някаква административна грешка. Неговият отговор беше: „Ето, отче Викторе, една благодатна Божия нива, която трябва да разработиш!”. Отидох си от него малко огорчен – след пет години учене в академията, сега такава „благодатна” Божия нива! Но захванах нещата сериозно, изчистих и подредих църквата с родителите ми: боядисахме дървения под, поправихме покрива и църквата светна.

На 9 декември 1984 г. поканихме за храмовия празник архимандрит Неофит – той ми беше преподавател в Духовната академия и имах с него сърдечни и братски отношения. На празника пристигна цялото село, донесоха рибници, погачи и нямаше място за надошлите хора в църквата. Дядо Неофит служеше вдъховено и съсредоточено, произнесе запомняща се проповед за Христовата пра-майка. След светата литургия направихме водосвет за здраве пред църквата и осветихме донесените постни ястия и погачи. След това се събрахме в дома на бай Стоил, един от църковните настоятели тогава, където ни очакваше постна трапеза, предложена от сърце и с уважение към високия гост. Всички бяха впечатлени от умилителната служба и празничното слово на софийския протосингел. Хората жадуваха за духовна храна, за ръководство в нелекото си ежедневие тогава. Те търсеха молитвеното небесно застъпничество на св. Ана, но се утешаваха и от словата на духовника.

Надявам се, че с. Яна празнува и сега деня на зачатието на св. Анна по този спонтанен и непринуден начин, както го празнуваха тогава, както са го празнували нашите бащи и деди, майки и баби през вековете. Празник на св. Анна се отбелязваше и на 25 юли – Успение на св. Анна.

Историята на църквата в това село в източното софийско поле е кратка: неколкократно събаряна и разграбвана, но пак възстановявана по време на турското робство; често била боядисвана със сажди, за да не се белее и не дразни окото на поробителя. За съжаление няма запазени сведения за името на църквата „Св. Анна”. В селото има и малък параклис на св. Анна с един стар жертвен камък. Параклисът по мое време беше подновен, представляваше малка постройка метър на два, с една икона на св. Ана и място за палене на свещи. В селото има и параклис на св. Димитър, който е над селото с няколко декара място, което се дава под аренда – там се събира цялото село на Димитровден. По мое време църквата беше разбивана няколко пъти – тя е гробищна църква на края на селото, от дясната страна на пътя за Бухово. Гробището е на няколкостотин метра от селото и поради своята отдалеченост никой не може ни да види, ни да чуе, ако се разбива и граби църквата. По онова време беше откраднато няколко тона арматурно желязо, предназначено за строеж на стопанска постройка пред църквата, за да бъдат на сухо хората при празнуване на храмовия празник, при задушници и помени за покойници и други. Въпреки че имаше само две фадроми във околноста – едната на Кремиковци, а другата на мина Бухово – милицията не можа да намери крадеца. Тогава отдавах това на тоталитарния режим в България, но бях много изненадан, когато преди време прочетох, че църквата „Св. Анна” в с. Яна през 2005 г. е отново ограбена и то не веднъж през предходните пет години. Тогавашният енорийски свещеник там отец Антим казва този повод: „От турците църквата сме опазили, сега не можем да я опазим от своите – непрекъснато я разбиват и крадат. Пет пъти през последните години”. Откраднати са месинговата църковна утвар, свещници от времето на имп. Александър ІІ, обковът на иконите. Открадната е дори камбаната, която възвестява празниците и погребенията и сега, за да събере хората, отецът лепи обяви по селото.

Sv Ana v PassauНека сега от България се пренесем в града на трите реки – Пасау, Германия. Там българската църковна община, която създадох заедно с живеещи в града българи, има за свой покровител св. Анна. Св. Анна беше в началото на моето свещеническо служение, тя е мой закрилник и винаги ми е помагала и продължава да ми помага в трудни моменти от живота ми. Затова по мое предложение дадохме това име и на българската църковна община в Пасау, където съм енорийски свещеник. Като по чудо спасихме там иконите и църковната утвар от голямото наводнение през лятото. Църквата е още в ремонт, обещанията на изпълнителната фирма са, че за Рождество Христово ще е готова. Така се надяваме да възобновим службите.

Без да искам да помрача светостта на празника, намирам за нужно да спомена, че св. Анна остава в повечето случаи забравена от народа ни – така е не само в България, но и в чужбина. Затова искам да изпросим за българския народ нейното молитвено застъпничество пред Бога и да я помолим да ни прости, че понякога я оставяме в забвение.

Да е честит празникът на св. Анна на всички българи в Родината и зад граница. Бог ни изпраща изпитания и, който претърпи докрай, ще бъде спасен!

Тропар на св. Ана, гл. 4

Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, макар да не се надяваха, явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният, Който стана Човек и повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Кондак, гл. 4, подобен: Явился еси

Вселената днес празнува Аниното зачатие, дадено от Бога, защото тя роди онази, която роди неизказано Словото.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9pcwu 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата