Когато вярата в "безвредните" неща убива по същия начин, както и най-силната отрова.
Миналата зима две и половина годишният ми син Иван пипна някаква вирусна инфекция, от която постоянно пълнеше памперса и му се повръщаше. На третия ден сутринта, вече силно притеснени, заведохме Иван в поликлиниката при дежурната лекарка. По-скоро го занесохме, защото от обезводняването той беше толкова изнемощял, че почти не можеше да се движи. Лекарката му предписа безвредно хомеопатично лекарство и го отпрати в къщи. На четвъртия ден синът ни вече нямаше сили да говори и ужасът ни премина в паника. В крайна сметка се наложи да ходим в болница и слава Богу, защото след изследванията разбрахме, че заради закъснялото постъпване имало сериозен риск за живота на детето. Няколко дни след това в Инфекциозна болница от същия вирус почина друго бебе.
Повече от една година след това продължавам да се сещам за безвредните лекарства, които убиват, когато заменят подходящото лечение. Мислех си за "безвредните" неща, дори когато четях новините, свързани с ужасното убийство в Пазарджик на двете сестри Росица и Кристина Белнейски, жестоката история, която потресе цяла България.
В сряда БНР предаде следната новина: "Бащата на момичетата Стоимен Белнейски потвърди, че е подал сигнал за изчезналите си в петък деца едва в понеделник, като дотогава семейството извършвало собствено издирване с помощта на екстрасенси."
Вчера разбрахме още нещо:
"Двете момичета от Пазарджик са били убити в неделния ден – това показват заключенията на съдебно-медицинските експертизи, съобщи за Дарик радио източник, запознат с разследването на двойното убийство."
Остава само да съберем две и две:
Повече от денонощие децата са били отвлечени, но все още живи. Вероятно полицията е могла да ги спаси. Ако е имало родители, които да подадат сигнал. Но е нямало. Защото в този момент съдбата на тези деца е била поверена в ръцете на... екстрасенси.
Не знаем, дали на убийците ще им се размине. Вероятно няма. Със сигурност някъде няма. Но знаем, че на тези, другите престъпници, ще се размине отново, те пак ще останат незабелязани от медиите, срещу тях няма да правят мълчаливи протести... Те са престъпниците, които паразитират върху суеверието и отчаянието на хората.
Несъмнено няма човек, който да не го бодва в сърцето, като чуе за тази
ужасна история. Но какъв всъщност е смисълът от сълзи - те няма
да върнат момичетата. Освен това... може би те са сега в
една далечна страна, където няма зимни студове, насилници и болка?Ала ние трябва временно да си останем тук, в същата тази зимна България - там, където авторитетът на институциите се е пропукал от студа, там, където знахарят заменя лекаря, екстрасенсът заменя полицая... Затова за друг трябва да ни боли сърцето. За бащата на тези деца.
