В София от няколко години съществува православна детска градина. В нея децата, освен изискваните от държавата занимания, съвсем свободно изучават вероучение. По стените има икони и децата неусетно се въвеждат в православната естетика и атмосфера. Сградата на детската градина е направена по всички изсквания, оборудването – също. Не може да се отрече, че о. Йоан Куков, председател на храма „Успение Богородично”, е направил всичко, за да се създаде една наистина прекрасна детска градина. При това православна. Но за да бъде тя не само православна, но и църковна е редно Църквата да я припознае като своя. Да поеме грижата за нея. А към сегашния момент, макар и църковна, детската градина функционира като частна.
Сега има много частни детски градини. Кое може да мотивира хората да дадат децата си именно в православната детска градина? Не е така лесно да бъде обяснено на родителите, че има православна и църковна детска градина, но в която се плаща 300 лв. на месец. Това не е малка сума за голяма част от българските семейства. Нима, за да учи малчуганът православно вероучение, родителят трябва да плаща такава такса? Как искаме децата да изучават вероучение, а поставяме като условие парите? В такъв случай можем ли да се сърдим на родителите, които не могат да си позволят такова елитарно религиозно възпитание за своите деца?
Тази такса не е прищявка на ръководството на детската градина, тя се налага заради издръжката й. Ако детската градина ще е православна, нека да е и църковна и митрополията да поеме част от разходите за нея, за да може тя да стане достъпна за повече деца. Тогава Църквата ще може поне с едно нещо да се оправдае пред обществото, че полага усилия за духовното възпитание на децата, а не само да изисква това от държавните образователни институции. Една православна детска градина съществува в София и нея искаме да я прехвърлим на общината и родителите.
А иначе в мечтите си можем да отидем и по-далеч: Църквата да поеме пълната издръжка на някои деца от бедни семейства, за които таксата и в държавната детска градина е непосилна. Така, както това са правили нашите достойни архиреи от вече далечното минало.
Така Църквата ще благовести не само на децата в детската градина, но и на цялото общество. Ще покаже, че тя е загрижена за духовното възрастване на младото поколение, че събира под своя покров всички – млади и стари, малки и големи, бедни и богати, и значение има не имотното състояние на човека, а стремежът му към Бога и желанието да е в общността на Христос.
