В Богословския факултет преподавателите се пенсионират и това е закономерност, която не учудва никого, освен може би „вечните” служители на БПЦ. Позната е простичката логика на всеки работодател: „няма незаменими хора”. Ще продължа клишето по-градивно: „… но има любими и незабравими!”
Днес в Богословския факултет беше изпято многолетствие за човека, който най-често е давал тон за това песнопение последните десетилетия – доц. Димитър Николов Димитров. Традиционно на този ден, 20 януари, г-н Димитров черпи за рождения си ден (сега 68-и), а днес (вчера, 20.1.2011 г. – б. р.) подобаващо почерпи и за своето пенсиониране и напълно заслужено преминаване в отдих.Добре познаваме думите на Апостола: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). Всеки по свой начин обаче преживява раздялата със старши колега на работното място. Едни изпращаме с любов и благодарност, заслужено тържествено, а други с нетърпение и радост от раздялата. И това не противоречи на завета на Апостола, а е така, защото имаме пред очи техния живот и дело.
Доцент Димитров излезе от факултета, на който беше всеотдаен цял живот с любовта, благодарността и уважението на цялата колегия. Верен на светоотеческото схващане, отразено и в думите на Алфред Нобел „Богат е не този, който има, а който дава”, г-н Димитров е милионер в човечност и усмивка. Той щедро раздава певческия си талант на поколения богослови и искреното си уважение и обич към всички колеги. Затова и всички пяхме молитвено, с пълно гърло „Многая лета” на колегата, учителя, приятеля, църковника Димитър Димитров.
И дано Бог е щедър към него толкова, колкото е той към всички нас!
