Андрей Золотов, РИА Новости
Присъдата на Pussy Riot няма да преодтврати кощунствата
Обществената дискусия, която се разгърна около това събитие, говори, че то засегна болни въпроси, свързани с църковно-държавните отношения в Русия.
Тези въпроси са важни и съществени, но проблемът е в това, че формата, която бе заявена от акцията на тази група, и реакцията от страна на държавата, изобщо не спомогна за решаването на тези въпроси.
Аз мисля, че ако някой иска да критикува обществено-политическата позиция на патриарх Кирил това е допустимо, в това няма нищо лошо, ако обаче критиката, или дори протестът, се изразяват по цивилизован начин.
Струва ми се, че в резултат на преследването, на което бяха подложени тези жени, конкретната им постъпка мина на втори план, а на преден излязоха изключително твърдите мерки спрямо тях, и това из корен промени ситуацията около самото събитие.
Искам да напомня, че веднага след акцията в храма общественото мнение бе на страната на Църквата, а след това, когато трите жени бяха арестувани и започна процесът, общественото мнение се наклони в тяхна полза. Обръщението на Висшия църковен съвет е първото заявление, официално и на високо равнище, от името на свещеноначалието, което призовава държавата да прояви милосърдие към тези жени, извършили богохулство.
Мисля си, че е много радостна появата на такова заявление на фона на цяла редица частни мнения, далеч от духа на милосърдието, изречени от православни християни, както със свещен сан, така и миряни.
Игумен Сергий (Рибко), настоятел на храма „Слизане на Св. Дух” на Лазаревското гробище в Москва
Pussy Riot трябва да бъдат наказани, иначе утре ще имат последователи
Напълно съм съгласен с присъдата над Pussy Riot защото те трябва по някакъв начин да бъдат наказани – те не се каят! Висшият църковен съвет има пълно право да призовава за милосърдие, защото бяха засегнати интересите на Църквата.
Считам, че присъдата, от една страна, не е много сурова, а от друга страна – трябва да има наказание, за назидание.
Нека видим как се държат привържениците на тези Pussy – това е последователна антикултура! Ако сега не им покажем дебелия край, те ще продължат така да се държат и по натам, в обществото, и в държавата ще победи тази тенденция. Те може би щяха да заслужат милосърдие и снизхождение, ако бяха провели само една такава акция.
Хората имат право да са недоволни от патриарха или президента, но да се прави такова нещо в храма, това засяга религиозните чувства на хората, и това е нещо съвсем различно. Ако сега не ги накажем – утре ще имат последователи.
Затова мисля, че всичко е адекватно. У нас няма инквизиция, има вярващи хора, които бяха оскърбени от тези постъпки, и разбира се, Църквата може да защити техните права. Ако те наричат това свобода на личното си изразяване, защо ние да нямаме право на собствена свобода, вяра и защита от подобни явления?
Ако утре привържениците на тези Pussy тръгнат да нападат нашите храмове, ние ще се защитим с помощта на народни дружини, както това е предвидено в решението на Събора от 2000 г.
Аз, като християнин, съм оскърбен от постъпката на момичетата и изказвам благодарност на съдията, за това, че тя, независимо от натиска и заплахите, взе решение, което отговаря на вината. Аз свързвам тяхната постъпка с това, което те натвориха в Зоологическия музей – това беше извън всякакви рамки. Те могат утре това да го направят и в храма на Христос Спасителя.
Затова трябва да се вземат мерки, да полежат в затвора да помислят, и техните последователи също да си помислят.
Всъщност имаше една пънк група Sex Pistols. През 80-те години те наеха параход, плуваха с него по Темза и пееха протестни песни за английската кралица. Съдът не ги преследваше, затова пък неравнодушни към честа на кралицата граждани започнаха да ги хващат и да ги бият поединично. След това никой не посмя да прави подобни акции.
Ако държавата не накаже тези девойки, а всъщност те са блудници, то ще се намерят хора, които ще направят това по-здраво, затова нека бъдат скрити от народния гняв.
Архимандрит Тихон (Шевкунов), наместник на Московския Сретенски манастир
Църквата прости на Pussy Riot още в самото начало
Има прецедент. Това е престъпление. Друг е въпросът, че присъдата наистина е сурова. Някои обвиняват Църквата, че не сме им простили. Ние им простихме още в самото начало! Не е християнско да не простиш.
Но обществото и държавата трябва да пресичат подобен род постъпки. Мисля, че сега и в Църквата ще има доста хора, които ще молят присъдата по някакъв начин да бъде смекчена. Не знам дали държавата ще се вслуша в тях.
Александър Архангелски, писател, публицист, телевизионен водещ
Свято място
Още от първия момент беше ясно, че пуситата трябва да бъдат глобени и пуснати на следващия ден. Едва след това да бъдат подложени на общоцърковно осъждане, да се предупреди за духовните последствия, да се призове за лично покаяние без ни най-малко насилие, и чак след това да се помисли как трябва (и дали трябва) да се промени закона така, че следващите да не си и помислят да повторят съмнителните им подвизи. Както е във Финландия, където има закон, забраняващ подобни деяния. Ето с какво трябваше да се заемем, а не да пращаме дребни нарушителки на обществения ред в затвора за много месеци, провокирайки с това агресия в обществото. Приемете правила и изисквайте спазването им. Няма правила - тогава търпете.
Ние като цяло не се борим за пуситата, ние се борим за себе си. За правото ни да живеем в страна, където правото не е подчинено на политическата целесъобразност. Където жестокостта не може да е норма, а отмъстителността е позорна. Считам постъпката на пуситата за безобразна, текстовете им за бездарни, не искам да живея в общество, където всеки глупак може да протестира в църквата или да реже кръстове, като онези от групата „фемен”. Но още повече не искам да живея в общество, което намирисва на талибани. Междувременно прочетох постинг във фейсбук, написан от доста образован монах, в който се казва, че Толоконникова (една от Пуси Райът) е истинска вещица и още: „А вие как мислите, че няма вещици ли?”
Но тук е виновна не само властта. Виновните са много, в това число и аз. На нас, вярващите ни е дарено такова щастие да бъдем с Христос, а ние нищо и никога не говорим за това. Ние се разследваме заговори, едни изобличават либералите, други – патриотите, с пяна на уста спорим за третостепенни неща, но защо толкова рядко, така вяло, така бездарно напомняме на света за себе си, за това че в центъра на световната история свети кръстът. Нищо не казваме за любовта и милостта, за прошката и жертвата.
Ние оставихме святото място да запустее. И сега какво се чудим.
Протойерей Алексий Умлински, духовник на гимназията „Св. Владимир”
Заявлението на Висшия църковен съвет излезе твърде късно
Аз следя процеса от самото начало и останах с впечатление, че присъдата не е свързана със защита интересите на Църквата, а с политическа репресия по отношение на тези жени. Като всеки християнин и аз, естествено, се отнасям с негодувание към техните действия, които в заявлението на Висшия църковен съвет са наречени кощунствени, и аз съм съгласен с това определение, но в самата присъда виждам само политическо-репресивно съдържание.
Струва ми се, че заявлението на Висшия църковен съвет дойде твърде късно. То трябваше да бъде направено веднага след тази безобразна акция, да я характеризира като кощунствена и да призове участничките в нея към покаяние, а най-важното – да им обясни защо не са прави. Съдейки по заявленията на тези жени в съда, се разбира, че те така и не са наясно както точно са направили…
Ако това беше направено в самото начало, Църквата нямаше да се окаже въвлечена в този политически процес. А сега, когато постфактум се прави това заявление, призивите към властта да прояви милосърдие остават почти незабележими на фона на обвиненията в кощунство.
Получава се така, че сякаш са произнесени две присъди. Осъждането от Църквата в кощунствени действия също е присъда, но на църковния съд. Такава присъда трябваше да прозвучи, но много по-рано. А сега се получава така, че след като жените бяха осъдени от държавата Църквата също получи възможност да ги осъди и се възползва от тази възможност.
Те вече си получиха наказанието, излежавайки половин година за постъпка, за която няма наказание в нашия Наказателен кодекс. Там няма член за защита на религиозните чувства, а има за разпалване на религиозна ненавист и вражда. Но те не призоваваха към религиозна вражда, а извършиха кощунствен акт срещу Църквата. Оценката на такива действия е точно в компетенциите на църковния съд. Той можеше да даде оценка, да призове към покаяние, и Църквата нямаше да се замеси в ситуация, при която делото се превърна в скандал, който нажежи обществото. Смятам, че присъдата нанася удар по интересите на Църквата, защото медиите я представиха в този съдебен процес като машина за репресии, каквато тя в същността си не може да бъде.
Протойерей Дмитрий Смирнов, настоятел на храма „Благовещение” в Петровския парк
Трябва да се молим присъдата да е от полза за осъдените
Трябва да молим Бога присъдата де е от полза за осъдените и те да си направят изводи, угодни на Бога.
Те са още млади, не ми се иска душите им окончателно да бъдат погубени в озлобление.
Дай Боже да разберат своята неправота.
Протойерей Александър Сорокин, председател на информационно-издателския отдел на Санкт-Петербургска епархия
Бог поругаван не бива
Аз съм повече опечален, отколкото радостен. Според мен една по-лека присъда в тази ситуация щеше да по-оправдана. Смятам присъдата за твърде тежка.
Всъщност всички вече доста изстрадахме в тази ситуация и на всички ни е доста дискомфортно. Особено ако отчетем, че всъщност този, когото искаха да оскърбят не е възможно да бъде оскърбен. Имам предвид Христос. Светините не могат да бъдат поругани, както е казано в Писанието. Бог поругаван не бива.
От християнска гледна точка, мисля, че може да се прояви не точно великодушие или милосърдие, но благоразумие. Не мисля, че тази присъда ще снеме напрежението и че ще бъде поставена точка.
Превод П. Спирова
