Темата не е за трите подсъдими жени, а за нас православните, за нашето отношение към постъпката им.
Не се съмнявам, че е много удобно да си християнин, ако нищо не ти пречи, ако никой не те гледа накриво, ако никой не се подиграва на вярата ти. За по-сериозните неща няма и да говоря.
Но ето, че става нещо, което не засяга благополучието и спокойствието ти, а в същото време поражда поток от негативни чувства. Природата на обидата е такава – по същността си тя е раздвижване на въздуха и можe да стане ураган само при условие, че има енергично подхранване от страна на оскърбения. Да, ужилването на комар не може да се сравни е челюстите на бултериера, така както изявата на Pussy Riot в храма на Христос Спасителя не може да се сравни с постъпката на тези, които са го взривили през 1931 г. Но въпросът е, че ако ужилваното от комар се разчесва постоянно, при това с нечисти ръце, може лесно да се превърне в огромен гноен оток, заразяване на кръвта и мъчителна смърт.
Смърт, както се казва, няма да дочакаме, но отокът е напълно очевиден.
От античността e известно, че най-добрият начин за борба с всякакви „херостратовци“ е тяхната забрава. Но това, както винаги, не се разбира и продължават да прославят „херостратовците“.
Ако информационният рейтинг на Pussy Riot се повдигаше от НТВ в дует с „Ехото на Москва“, при поддръжката на ru_antireligion, всичко би било естествено. Но уви лъвския пай в тази работа имаме ние самите – хората, смятащи се за православни християни. Няма да разказвам как започна това и как предлагаха да се постъпи с Pussy Riot всевъзможни „православни активисти“. За това писа достатъчно о. Андрей Кураев.
Беше ли извършено кощунство? Да. Това оскърбително ли е за нас? Безспорно. Но все пак това не е повод да се смята, че оскърбеният християнин има чувствата на оскърбения гамен.
Реакции от типа на: „Ще си платиш“, „ще ти разбия мутрата“ най-малко подхождат на първия, въпреки цялата неприличност на извършеното. И грешката не в реакцията, а много по-дълбоко. Ако продължавам да живея в къща, която всеки момент ще ми рухне на главата, аз правя грешка. Ако карам кола, която ще се преобърне при първата неравност, аз върша грешка. Ако така вярвам в Бога, че нечии тъпи стихчета и 40-секунднено подскачане могат да превърнат вярата ми в ненавист, то аз върша грешка.
Както ми каза неотдавна една блогерка: „добре ще бъде да ги затворят, макар и само за да може човек да се помоли спокойно в храмовете.“ Но ако за покойствието на моята молитва, този който ми пречи трябва да стои в затвора, ще може ли да се нарече обръщането ми към Бога молитва? Нима раят е в съзерцанието на ада и мъчещите се в него грешници, а не в съзерцанието на Бога?
За мен, в крайна сметка, не е толкова важно дали ще дадат ефективна присъда на Pussy Riot или не. Ако ги затворят, то ще ги затвори светски, а не църковен съд и това ще бъде заслуга (или антизаслуга, както желаете) именно на светското съдопроизводство.
Нашият проблем е другаде. В средите ни има хора, които активно искат да ги затворят.
Между нас има такива, които са готови да получат от това морално удовлетворение. И във връзка с това възниква много сериозен въпрос: християнски ли е моралът, който получава удовлетворение по такъв начин? За мен отговорът е очевиден – не. Именно по тази причина съм против ефективна присъда за Pussy Riot, въпреки цялата гадост на техния спектакъл в храма.
Превод със съкращения Михаил Шиндаров
