От доста години вече в нашите църковни медии започнаха почти всички да пишат „света божествена литургия“. Това двойно определение е неправилно, в него има плеоназъм, ненужно излишество на определенията. Литургията е богослужението, по време на което се извършва тайнството света Евхаристия. Тя е свято действие, свещенодействие, затова е разбираемо да я определяме като света литургия – с главна или с малка буква, не е важно, защото големината на буквата не допринася за светостта на действието. Говорим за определението света.
В последните десетилетия се умножиха многократно преводите на гръцки християнски текстове, а там по гръцката традиция литургията се определя не като света, а като божествена (θεία λειτουργία). Наистина, гърците не казват света литургия (примерно: αγία λειτουργία), което ни най-малко не означава, че пренебрегват нейната святост. Просто я изразяват с определението божествена. И когато се публикуват на български такива текстове, към обичайното у нас определение света започнаха да добавят и божествена. Затова много често ще срещнете изписано: света божествена литургия. Това вече е неправилно, защото ние постъпваме като книжниците и фарисеите, които си мислят, че в многословието си ще бъдат чути. Добре е да се казва и пише света литургия или божествена литургия, но събиране на двете определения, т. е. на двете традиции в едно, е съвсем излишно. Позволявам си да кажа това, защото изучавам църковната терминология още от 50-те години на миналия век и не мисля, че нововъведенията са непременно нещо добро.
