Постът изостря всяко душевно движение на човека – и добро, и зло. Чрез пост е възможно да се приближиш особено към Бога и да се отдалечиш особено от Него. Пример за неблагодатен пост и тъмна самоотверженост са онези „повече от четиридесет“ юдеи, които се заклели да не ядат и пият, докато не убият Павел. Те се решили на такъв пост, за да поддържат изострено злобното си състояние. Във всеки случай тези редки юдеи не са били топлохладни и ако впоследствие някой от тях се е обърнал към Христос, той вероятно е станал пламенен проповедник на Истината.
Възбуждането на огромните сили на духа и енергиите на човешката самоотверженост в света за дело, ускоряващо падението на човека в бездната, е трагично. Светът е пълен с такова неблагодатно постничество, с такава пагубна жертвеност, засилваща суетната и зла активност на духа. Всичко това само потвърждава светия закон на поста, даден за просветление, смекчаване и въздигане на човешкото съзнание.
* Откъс от „Мисли о добру и злу”
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x9r63
И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
