През първия ден на срещата на предстоятелите на православните църкви в Женева бяха произнесени встъпителни слова, в които бяха очертани приоритетите в дейността на предстоящия Всеправославен събор, както и основните проблеми, които Православните църкви трябва да преодолеят с общи усилия.
Във встъпителното си слово Константинополският патриарх Вартоломей благодари на всички за проявеното разбиране към промяната на мястото на срещата от Истанбул в Женева, наложено от "извънредни обективни обстоятелства".
"Божият промисъл възложи на нас голямата отговорност и привилегия да въплътим мечтата на нашите блажени предшественици, които преди повече от 50 години бяха вдъхновени от идеята за свикването на такъв (всеправославен) събор. На нас вече се пада голямата отговорност, защото времето се съкрати, без повече отлагане да превърнем тази мечта в реалност. Това се очаква и от верния Божи народ, но и от тези християни, които са извън каноничните стени на нашата Църква, затова всяко по-нататъшно отлагане на осъществяването на събора може да зарадва само враговете на Църквата".
След това патриарх Вартоломей припомни основните принципи, приети на подготвителните срещи от всички участници, "които сме длъжни да уважаваме и съблюдаваме до края", а именно:
1) По отношение на темите. Десетте теми на събора са определени чрез всеправославно решение на първото предсъборно всеправославно съвещание през 1976 г., както следва:
а) Православната диаспора
б) Автокефалията и начинът за нейното провъзгласяване
в) Автономията и начинът за нейното провъзгласяване
г) Диптисите
д) Въпросът за общ календар
е) Препятствия за брак
ж) Приспособяване на църковните разпоредби за поста
з) Отношения на Православните църкви с останалия християнски свят
и) православието и икуменическото движение
й) приносът на поместните Православни църкви за разпространението на християнските идеи за мира, свободата, братството и любовта между народите и преодоляване на филетистките и други разделения.
Според действащия правилник, всяка от горните теми ще бъде обсъждана в рамките на подготвителната всеправославна комисия, която ще се свиква дотогава, докато се постигне единодушно формулиране на съответния текст, който след това да бъде одобрен от предсъборно всеправославно съвещание и тогава да бъде препратен на вниманието на Светия и велик събор.
От споменатите десет теми осем вече са минали етапа на подготовка и одобрение от предсъборните всеправославни съвещания, а за две от тях - за автокефалията и диптисите, не беше постигнато съгласие в подготвителните комисии, така че да бъдат накрая одобрени от предсъборно съвещание и да станат теми на Светия и велик събор.
Предвид на така създаденото положение се оказахме пред дилемата: или да отложим осъществяването на събора, докато се постигне съгласие и по тези две теми, или да продължим със свикването на събора, задоволявайки се само с осем теми. По този въпрос беше постигнато всеправославно решение да продължим със свикването на събора, като се задоволим с осемте теми, одобрени единодушно от предсъборните съвещания.
Вследствие на това по време на срещата на предстоятелите през март 2014 г. единодушно беше решено Светият и велик събор да се свика през 2016 г., след като предварително специална междуправославна комисия осъществи до Пасха 2015 г. следните действия:
а) Преразглеждане на съгласуваните на Третото предсъборно съвещание текстове по темите: „Православието и икуменическото движение“, „Връзките на православните църкви с останалия християнски свят“ и „Приносът на поместните православни църкви за установяването на мир и пр.“.
б) Преглеждане на текстовете на Второто предсъборно съвещание: „Приспособяване на църковните разпоредби за поста“, „Препятствия за брак“ и „Въпросът за общия календар“.
в) Ако е възможно, да бъдат обсъдени и темите за автокефалията и диптисите в рамките на подготвителната комисия за постигането на съгласие и по тях.
Въпросната специална комисия изпълни възложените й задачи по първата и втората точка, но поради липса на време не успя да завърши работата по третата. Поради тази причина като теми за Светия и велик събор остават първоначално съгласуваните осем, които бяха получили предвиденото от правилника одобрение от предсъборно всеправославно съвещание.
Междувременно и въпреки постигнатото единодушно решение изразеното някои от църквите изразиха желание и дори претенции Светият и велик събор да се отложи, докато се обсъдят и приемат единодушно както темите за автокефалията и диптисите, така и онези текстове на Второто предсъборно всеправославно съвещание (1982 г.), чиято редакция не беше приета единодушно на споменатата по-горе специална комисия - именно „Препятствия за брак“ и „Въпросът за общия календар“. По последните две теми не можем да не изразим своята изненада от споменатата претенция, при положение че решението, прието на срещата на предстоятелите през 2014 г., не предвиждаше коренна ревизия на тези текстове, а тяхна обикновена редакция от споменатата специална комисия. Затова и нейният председател правилно не позволи коренна промяна, защото това би представлявало нарушение на правомощията на комисията, дадени й по решение на събранието на предстоятелите.
Преразглеждането на споменатите текстове, поискано от определени църкви, изисква ново единодушно решение на събранието на предстоятелите, различно от приетото през 2014 г. за обикновена редакция на споменатите текстове, която не би могла да засегне същността на съдържанието на тези текстове.
И така, братя, изправени сме пред дилемата, която поставят пред нас тези църкви: или да останем на взетото общо решение през 2014 г. за свикването на Светия и велик събор по осемте теми, които вече бяха единодушно всеправославно одобрени, или да отложим свикването на събора, докато се постигне всеправославно съгласие и за темите за автокефалията, диптисите, както и за брака и календара.
Ако изберем второто, ще имаме нужда от поредица още срещи на подготвителната комисия, която според действащия правилник за подготовка на събора трябва да постигне единодушие по споменатите текстове, които след това отново да бъдат представени на предсъборно съвещание за окончателно одобрение. Това означава да остане неизвестно дали и кога ще се свика Светият и велик събор, без да се изключва и неговото окончателно проваляне. (...) Нашата света Църква (има предвид Цариградската патриаршия – б. Р.) не може да поеме историческата отговорност за отлагането на свикването на Светия и велик събор и произтичащата оттук опасност от неговото проваляне".
След това патриарх Вартоломей определи критичните точки по т. нар. "други теми". За проекто-правилника за работата на събора той припомни, че специалната комисия в Атина за изготвяне на правилник не успяла да завърши своята работа и е гласувала само четири от шестнайсетте члена на правилника, което означава, че в рамките на провеждащата се среща на предстоятелите трябва да бъде намерен начин да се завърши нейното дело и до края на срещата да представи резултата на предстоятелите, така че да не се наложи свикването на нова среща на предстоятелите, на която да се одобрява правилникът.
Относно въпроса за каненето на наблюдатели на събора патриарх Вартоломей отбеляза, че ще предложи за наблюдатели да бъдат поканени както клирици, монаси и миряни от Православата църква, така и от другите християнски църкви и изповедания и особено от онези от тях, с които Православната църква поддържа богословски диалог. Тези две категории наблюдатели няма да имат право на изказване или гласуване, но трябва да присъстват, защото работата на събора пряко и живо интересува както православните миряни, клирици и монаси, така и останалия християнски свят. Той припомни, че Православната църква е получила покана да присъства на работата на Втория Ватикански събор и е изпратила наблюдатели.
Патриарх Вартоломей постави въпроса за каноничния авторитет на решенията на бъдещия събор и за каноничните последици, които би имало тяхното неприемане. "Живеем в епоха, когато институциите преминават през криза на авторитета, подлагани са на съмнение от съвременния човек и това за съжаление се отразява и на църковните среди. Съборни решения, които някога са били уважавани и приемани от клира и народа като Божи глас (срв. "угодно бе на Светия Дух и нам", Деян. 15:28), днес се поставят на съмнение от някои вярващи още преди да бъдат приети и обявени. Известно е, че и решенията на Светия и велик събор още отсега се отхвърлят от онези "борци за Православие", които го наричат "разбойнически", още преди да се е провел".
Патриархът каза, че присъстващите предстоятели са длъжни да уточнят тези неща, за да се избегне смущението сред Божия народ, както и други неприятни последици за църковното Тяло.
И последният въпрос, поставен от патриарх Вартоломей, е за съдържанието на понятието "съгласие - συμφωνία - консенсус", което беше прието като начин за приемането на решенията както в процеса на подготовка, така и по време на работата на събора.
"По този въпрос следва да уточним следното: първо, смисълът на съгласието като consensus, а не като unanimity, тоест единодушие, има в международен план смисъла, че ако една или повече от представените страни не са съгласни с определено положение и предложат собствено такова, те трябва да положат усилия да убедят останалите присъстващи в своето мнение или предложение, но в случай, че пак не се постигне съгласие (консенсус) по новите предложения, тогава това разногласие, ако несъгласните настояват, се отбелязва, но не отменя първоначалната теза, станала причина за разногласието помежду им. Ако съществува отказ за подписване на текста, това би означавало veto, което би довело до безизходица".
Вторият въпрос, който според патриарх Вартоломей трябва да се уточни, е дали консенсусът се отнася до присъстващите в процеса на работата "на един орган или изисква физическото присъствие на всички членове на тялото".
"Ако приемем второто, тогава евентуалното отсъствие или целенасочено неявяване на някои от членовете би водело до провал на работата на тялото чрез позоваване на липсата на консенсус. Първият от тези проблеми се прояви по време на работата на Петото предсъборно съвещание, когато две от делегациите отказаха да подпишат общия текст по причина, че позициите на техните църкви не са били приети от всички членове на съвещанието, което отново ни постави пред безизходица за подготовката на събора, тъй като един от неговите основни текстове остана неподписан от споменатите представители. А вторият проблем се прояви по време на скорошната среща в Атина на специалната комисия по изготвянето на правилник за работата на събора".
В Атина участниците не са могли да постигнат съгласие по предвидения в правилника член, според който, ако по някаква причина една църква реши да се оттегли от работата на събора, тогава неговият председател (на събора) трябва да осигури нейното (на църквата) присъствие, защото в противен случай съборът няма да може да продължи своята работа, тоест ще се разпадне поради липса на консенсус.
Според патриарх Вартоломей нещата наистина се отвеждат до безизходица, ако принципът на съгласието се прилага не само спрямо присъсващите, но и за отсъстващите.
"Заявяваме директно, че нашата света Църква и ние лично не можем да разберем и приемем провеждането на един събор, който ще работи под дамоклевия меч на опасността една или повече църкви да решат да го напуснат. Ако този събор работи постоянно под заплахата да се разпадне, за предпочитане е да не се провежда никога!"
"Църковното предание познава прилагането на съборността чрез примерите на много събори и то вселенски, при които някои църкви са отсъствали от заседанията на събора - понякога не по тяхна вина, понякога умишлено, без това да попречи на по-нататъшната работа на съборите. Решенията на много събори са признати по-късно от неучастващите в тях. Зависимостта на консенсуса от физическото присъствие, следователно, няма исторически прецедент. Затова ви призовавам братски и с любов да размислите по този въпрос".
Накрая на словото си патриарх Вартоломей постави и няколко практически въпроса, а именно за продължителността на събора, която според него трябва да бъде не по-малко от две седмици. Вторият е за мястото, на което да седят председателят на събора и предстоятелите на църквите по време на заседанията, така че да не се затруднява общуването помежду им. Като трета необходимост патриарх Вартоломей вижда създаването на общ междуправославен секретариат на събора, който да се заеме с трудната, но важна задача да представи събора пред пълнотата на Православната църква и пред външния спрямо нея свят, публикувайки и разпространявайки съгласуваните текстове, така че съборът да има предвид реакциите на вярващите и света и да ги взима предвид, доколкото е възможно, при своята работа. И завършвайки патриарх Вартоломей поставя въпроса и за финансовото осигуряване на работата на събора, което трябва да се поеме от всички църкви, тъй като Цариградската патриаршия няма да е в състояние да поеме разходите за престоя на толкова много хора, както е правила досега при подготвителните срещи и съвещания.
