„Недостоен” за новия митрополит на Уляновск разтърси Руската църква

Тези дни центърът на църковния живот на Московска патриаршия е в град Уляновск (родното място на Ленин, бел. прев.) заради митрополит Анастасий Меткин, преместен тук като „понижение” от Казан. Анастасий е централна фигура от „гей скандал” (на руски „голубой скандал”), огласен от протодякон Андрей Кураев в края на 2013 и началото на 2014 г.

В деня на пристигането на Анастасий в Уляновск, 20 юли, той е бил посрещнат от двама свещеници и около 50 миряни, скандиращи „Анаксиос!” („Недостоен!”). Протеста, облечен в строго канонична форма, при това на гръцки език, е бил наречен от привържениците на Анастасий «майдан» - за да изплашат гражданската власт, която също посреща нееднозначно скандалния йерарх. Патриарх Кирил е осъдил «въстанието на масите» и е затвърдил намерието си на укрепи Анастасий на Симбирската митрополия на всяка цена…

Срещу какво викат вярващите?

Неизвестната за широката публика в Русия гръцка дума „Анаксиос” сега стана пожизнен титул на новия Симбирски и Новоспаски митрополит Анастасий (Меткин), глава на Симбирската митрополия на РПЦ - Московска патриаршия, обхващаща територията на Уляновска област.

Св. Синод назначава Анастасий в Уляновск на свое заседание от 13 юли т. г. в Санкт Петербург. Дотогава, от 1988 г., Анастасий стои неизменно на Казанската катедра – много по-богата и устроена от Симбирската. Без всяко съмнение неговото понижение по длъжност е резултат от „гей-скандала” със силен криминален оттенък, избухнал в Казанска епархия и прехвърлил се на „братски” епархии – на първо място в Тверска и засегнал самия патриарх Кирил, заплашвайки да се разшири и по-нататък. Десетки вестници отразиха скандала и нито една публикация не беше опровергана. А в такъв случай Православната църква има специален канон, който фактически обявява за виновен и недостоен за епископски сан онзи, който в продължение на година не се оправдае от повдигнатите срещу него обвинения.

Става дума за 90-то правило на Картагенския събор от 419 г. Доколкото то играе ключова роля в сегашния случай, ще го цитираме внимателно: „Когато срещу стоящи в клира има донос и се отправят някакви обвинения, тогава…, ако желаят, както и трябва, да защитят делото си и да се погрижат за доказателства за своята невинност, като извършат това в продължение на година, през която трябва да бъдат извън общение. Ако в продължение на година проявят небрежност за очистването на своя случай, то след това никакъв глас от тях няма да се приеме”. Да преведем на съвременен език: ако обвиняемият клирик в продължение на година не докаже своята невинност в „някои обвинения”, то след това няма да бъдат приемани никакви доводи в негова защита и той официално ще се смята за виновен.

Обвиненията срещу Атанасий са повдигнати отдавна, но пикът беше в началото на миналата година. Според действащия устав на РПЦ-МП сега митрополитът официално се смята за виновен за сексуално съжителство с лица от своя пол, в това число непълнолетни, за прикриване на сексуално насилие от страна на ръководството на Казанската семинария към нейните възпитаници, а също и за неоснователни репресии към пострадалите. По-меките обвинения като принудителното изселване от Казан на своя предшественик по катедра архиепископ Пантелеймон ще оставим настрана.

Разбираемо е, че в светската държава сексуалната ориентация е личен въпрос на гражданина; наказателната отговорност за „содомия” остана в съветското минало. „Социалната концепция” на РПЦ също признава наличието у някои хора на подобна ориентация, но ги допуска до църковно общение само, ако не осъществяват на дело своята ориентация, тоест, ако нямат интимни отношения с лица от своя пол. Такъв подход се основава на директното осъждане на хомосексуализма в Свещоното Писание - както в Стария, така и в Новия Завет. Съответно, на строги наказания подлежат онези свещеници, особено епископите, които са мъжеложци. Има десетки канони по този въпрос.

Но в случая с Анастасий народният гняв беше предизвикан не толкова от неговата ориентация (в средите на висшето духовенство има достатъчно такива), колкото от въвличането в действия от сексуален характер на възпитаниците на семинарията – лица, които се намират в зависимо положение, при това чрез използване на шантаж. За разлика от хомосексуализма като такъв, подобни действия руският Наказателен кодекс определя като престъпление (чл. 133) и в правоохранителните органи в Казан са подадени съответните заявления, по които дори са правени проверки. Но апаратните възможности на Анастасий винаги «затварят» тези дела, а жалбоподателите, когато са семинаристи, са били гонени от учебното заведение.

Протодякон Андрей Кураев, който до неотдавна беше особенно приближен до патриарха, публикува през изминалата година множество трагични истории на семинаристи и други църковни юноши, подложени на насилие. Действията на безнаказаните лъжепастири буквално са разбили живота и психиката на някои от тях.

Игумен Кирилл Илюхин, зам.-ректор на семинарията, е многогодишен «сподвижник» на митрополит Анастасий, едва след редица гей-скандали в пресата и след като е признат за виновен от комисията към Учебния комитет на Московска патриаршия, той е уволнен и от семинарията, и от Казанска епархия. Сега благополучно се подвизава в Тверска епархия, която е оглавявана от "колега" на Анастасий по ориентация.

Симбирските православни, въстанали срещу назначения им одиозен митрополит, сега са критикувани от две страни. Официозът – за това, че проявяват непослушание към патриарха и Синода, организират «майдан» (а това мирише на административни и наказателни – според провинциалната ревност - дела). Либералната общественост пък ги критикува, че са хомофоби и отказват на новия владика правото да има друга сексуална ориентация. С официоза нещата са ясни, но либералните опоненти малко преиграват – все пак патосът на протеста на симбирци се състои в неприемането на 1) углавни престъпления, прикривани от църковното ръководство; 2) игнориране на изискванията на каноните и цинична демонстрация на безнаказаност. Сред „синьото лоби” (т. е. гей-лобито, бел. прев.) на РПЦ има „тихи” и „буйни” – за „тихите” мнозина знаят, но се стараят да не им обръщат внимание (какво да правиш, „личен живот”, „сам ще отговаря пред Бога”), но «буйните» със своето демонстративно и криминално поведение провокират гражданския протест. И този протест няма нищо общо с «хомофобията».

Духовният „майдан”

Но да се върнем в „революционния” Симбирск и да се опитаме да възстановим хронологията на въстанието срещу Анастасий – по разказите на неформалния лидер на това въстание, ключаря на старата градска катедрала протойерей Йоан Косих (в местната преса вече го кръстиха „разколника”, макар че той не е напускал РПЦ-МП).

Веднага след решението на Синода на 13 юли множество свещеници от Симбирска митрополия изразяват недоволство и готовност да протестират. Но когато се появява Обръщението на клириците и миряните на митрополията към нейния вече бивш глава митрополит Теофан (Ашурков), само двама свещеници се решават да го подпишат, активистите от младежкия клуб „Епархийски” и няколко миряни. През деня на 16 юли за това Обръщение разбират в Московска патриаршия и оттам започват да звънят на пожар в Уляновск. С местните свещеници разговарял самият патриарх Кирил, който в изключително рязка форма поискал да бъдат разкрити „инициаторите” на Обръщението и уверил, че никой няма да махне Анастасий, като поставил и ултиматум: „Ако до утре конфликтът не бъде решен, всички свещеници, които са подписали хартийката, ще бъдат поставени под запрещение до края на живота си”. Да отбележим, че Обръщението носи изцяло верноподанически характер, цитира 90-то правило на Картагенския събор и моли да се дадат отговори на няколко произтичащи от него въпроси. Авторите на Обръщението не са убедени, че Анастасий действително е виновен – те не разбират, защо той сам, според това правило, признава вината си и при това продължава да служи.

На 17 юли по време на литийното шествие из центъра на града, посветено на деня на Царствените мъченици, протойерей Йоан Косих и свещеник Георги Рощупкин се обръщат към народа с проповед и обясняват, защо не бива да приемат Анастасий. Тази проповед за тях беше линията, от която вече няма връщане назад. Всички опити на двамата отци да влязат в контакт с местното църковно ръководство на 18 и 19 юли не се увенчават с успех.

Накрая, на 20 юли през деня, в разкошен джип в Уляновск влязъл главният герой на нашата история. Един час преди всенощната служба на входа на Възнесенската катедрала започнали да се събират недоволни миряни, веднага се появили и ярко облечени казаци с палки и саби, а също и неизвестни хора с камуфлажна униформа – да охранявали новия митрополит от неговото ново паство. Особено пикантно е положението на казаците – любители на клейменето на гейовете и ненавиждащи „Гейвропата”, този път те охотно се поставили в услуга на главния герой в казанския „гей-скандал”. При появата на Анастасий събралите се, към които се присъединили и двама свещеници, започнали да скандират литургичния възглас „Анаксиос!”. Тази дума е напомняне за славните времена на народовластието в християнската Църква през първите векове. Тогава свещениците и епископите били избирани от средите на самата община (този ред и сега е запазен в църковните канони, но патриархът и Синодът не искат да го изпълняват). За ръкоположението на нов епископ в града, където му предстояло да служи, се събирали епископите от съседните градове, които питали местния народ: „Аксиос?” („Достоен ли е?”). И народът, по правило, викал в отговор: «Достоен!». Ако по някакви причини се чуел дори само един глас «Недостоен!», ръкоположението веднага се прекратявало и започвало съдебно-канонично дирене: какви обвинения срещу кандидата има извикалият «Недостоен!». В епохата на държавното православие, в това число и в съветските времена, този диалог се е превърнал във формалност: ако гражданската власт вече е утвърдила кандидата, то кой от простия народ ще посмее да възрази след неговото ръкоположение, а и да посмее, кой ще го послуша? В съвременните храмове при ръкоположението също звучи «Достоен», но го пеят мелодично, в олтара и на клироса, а народът стои безмълвен, съвсем не разбирайки, какво е това и защо се пее. Но ето че симбирският православен народ не е мълчал: той върнал на възгласа "Аксиос" - "Анаксиос" неговото древно исконно значение. И митрополит Анастасий – по съвсем каноничен път – получи сега ново и много неприятно за него звание: Анастасий Анаксиос. Така вече го наричат православните в социалните мрежи.

Анастасий-Анаксиос забързано прибягва покрай викащия народ, ограден от казаците и криейки се зад иконата на Божията майка. Може би той очаква към него да полетят камъни или в краен случай - яйца. Но хората действат цивилизовано – строго по каноните и законите. Казаците се опитват да не пуснат православните в храма, за да може Анастасий в уединение да извърши своята първа служба в новата катедра. Но хората влизат в храма и още няколко минути повтарят възгласа «Анаксиос!» Казаците и хората в камуфлажни дрехи, без да свалят шапките си, се суетят около православните, но не се решават да приложат сила.

В крайна сметка сила прилага един почтен протойерей, удряйки по лицето една православна мирянка (снимката с удара обиколи Интернет с надписа «Синята империя отвръща на удара». Впрочем, облеклото на духовниците в този ден, без да е нужно между другото, беше именно синьо). След няколко минути хората мирно напускат храма.

Изплашеният Анастасий Анаксиос, заеквайки, произнася своята първа проповед на новото място, давайки оценка на случилото се. От тази проповед става ясно, че ни повече, ни по-малко тук са искали да го убият и единствено Божията майка го е спасила, но той въпреки това е бил готов и мечтае да загине пред престола в св. олтар. Протестиращите миряни са «майдан», всички те са платени, задължително ще отидат в ада след смъртта си, а на земята ще понесат сурово наказание от репресивната машина. Най-гнусният «враг на Църквата» бил Кураев, самото съществуване на който предизвиква у митрополита «съжаление» (тук ясно се намеква, че именно Кураев е организирал заплащането на уляновския „майдан” и само поради работата си на „пета колона” във ФСБ Кураев и досега не е арестуван като шпионин и диверсант). Накрая, сравнявайки своето недоволно паство със свинско стадо, новият владика му пожелава да бъде «свалено в адската бездна». Какво пък, родното място на Ленин отдавна чакаше такъв добър пастир…

Вниманието привлича още един детайл от първата проповед на Анастасий. Според него духовен възпитател на бъдещия митрополит бил световно известният старец от Псковско-Печорския манастир отец Йоан Крестянкин, когото Путин посетил през 2000 г. Атанасий даде да се разбере, че старецът също бил обвиняван в подобни на неговите грехове, за което лежал 7 години в затвора… Според биографията на отец Йоан обаче той бил осъден по чл. 58.10 от НК на РСФСР за „антисъветска агитация и пропаганда”.

Любопитно е, че в това си слово фактически Анастасий не опровергава повдигнатите срещу него обвинения, както не го прави в продължение на цяла година и както предвижда цитираното правило на Картагенския събор. Ето откъс от проповедта му на 21 юли: „Да, аз съм грешен човек, аз съм недостоен по мерките на тези хора, които стоят начело на този майдан, но не е тяхна работа да съдят. Господ ми е съдия, ръководител и ако Той ме е довел тук, то мога да приема мъченическа смърт от ръцете на такива хора пред Неговия престол”. Излиза така, че като цяло Анастасий не отхвърля обвиненията, които му отправят, а само смята за некомпетентна съдебна инстанция протестиращия срещу него народ, готвейки се да отговаря единствено пред Бога. Тоест, според учението на Анастасий, той не може да бъде махнат по никакъв начин чрез методите на църковната демокрация и каноните, каквото и да извърши.

И последен детайл. В условията на днешната руска „симфония на властите” пристигащия в катедрата си, още повече митрополия на областен център, архиерей трябва да бъде посрещнат от местния губернатор. Между впрочем, изпращайки Анастасий от Казан, главата на Татарстан го награди с висшия орден на републиката. Губернаторът на Уляновска област Сергей Морозов, произхождащ от офицерска среда с някакъв кодекс на честта, счете за добре да отклони срещата си с Анастасий, изпращайки своя заместник, който освен това беше облечен подчертано неформално. От своя страна Анастасий страни от всички контакти с пресата, откъдето са натрупали немалко въпроси към него. Неумело се справя със ситуацията доведеният от Казан негов секретар (със съответната репутация) Филарет Кузмин – бившият 19-годишен зам.-ректор на Казанската семинария с прякор Кузя. Видимо не вярвайки на собствените си думи, Филарет без спиране повтаря на журналистите: «Майдан… Тълпа доведени и тук професионални митингуващи… срещу определена сума… опитват се физически и практически да унищожат митрополита».

Сега събитията в катедралата на Уляновск от 20 юли внимателно се проучват от местния отдел на МВР.

Очевидно историята с протестите на клирици и миряни в Уляновск срещу патриаршеския безпредел едва сега започва. В тази история се преплетоха твърде много неща: и умората от постоянните унижения и лишаване от право на глас на редовите клирици и миряни, и неприемането на показния, нехристиянски разкош и начин на живот на висшето духовенство, и искрен страх от това, че основната религиозна организация на Русия стремително се изражда, компрометирайки самите понятия за «християнство» и «православие». Безнадеждността на нравственото състояние на руското общество е резултат и от тези явления в църковния живот, за които се говори в тази статия. Все повече хора излизат от Църквата не просветлени, а разочаровании. А сърцето на човека продължава да жадува истината, която засенчват все нови и нови скандали в РПЦ-МП…