Във вторник на първата седмица от Великия пост в старинния столичен храм „Св. София” беше отслужено велико повечерие под предстоятелството на Браницкия еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит. В св. олтар в молитва остана Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който в днешния ден смирено и с благодарност към Бога отбеляза и втората годишнина от избора си за патриарх на БПЦ.
Песнопенията изпълни софийският свещенически хор под ръководството на прот. Кирил Попов.
Епископ Григорий прочете деветте песни на Великия покаен канон на св. Андрей Критски, като след шеста песен коленопреклонно прочете кондака „Душе моя”. След края на канона епископът произнесе проповед за поста, покаянието и молитвата, като подчерта, че постът без покаяние и молитва не е пост.
Както вече беше съобщено, третата част на Великия покаен канон ще бъде прочетена от Маркианополския еп. Константин в столичния храм „Св. вмчк Георги” (бул. „Св. патр. Евтимий”). Текста на третата част можете да прочетете тук.
Ето и проповедта на Браницки еп. Григорий:
„Помилуй мя, Боже, помилуй мя!
Възлюбени братя и сестри,
Светата православна църква като любяща майка, грижеща се всячески нейните чеда да наследят вечния живот, се стреми по всякакъв начин да ни помогне успешно да извършим подвига на св. Четиридесетница. В какво се състои този подвиг? Това е подвиг на покаяние, пост и молитва. И днес ние стоим в Божия дом и пеем, изпълнени с умиление, припева на Покайния канон: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя”.
Покайният канон е боговдъхновено произведение, което се излива от дълбините на съкрушеното сърце на свят човек. И който внимава в съдържанието на този канон, не може да не се умили, сърцето му и да не размисли за състоянието на душата си. С примери от Стария и от Новия Завет св. Андрей ни припомня добрите и злите дела, светостта и греховността на човеците. Виждаме човешката душа, която пада и се изправя пред Божието лице, която съгрешава и се кае. От целия канон непрекъснато звучат като заповед три думи: пост, покаяние и молитва.
Постът е преди всичко духовно упражнение, това е възможност да се съ-разпнем с Христос и в това се състои нашата малка жертва Богу. А в какво се заключава тази жертва Богу – постът? „Жертва Богу е дух съкрушен” (Пс. 50:19). Същността на поста е не в това да се лишим от едни или други ястия, удоволствия или дела, а да се откажем от това, което всецяло ни поглъща и отдалечава от Христос. Постът – това е време за служение Богу с молитва и покаяние.
По думите на св. Василий постът е като „крила, които възнасят молитвите ни към Бога”. А св. Йоан Златоуст добавя, че „молитвата се извършва с внимание особено през поста, защото тогава тя е освободена от всякакви житейски грижи и удоволствия”. За такава покайна молитва постът е най-благоприятното време. И наистина, ще бъде ли постът пост, ако освен промяната в храната не мислим нито за покаяние, нито за въздържание, нито за очистване на сърцето чрез усилена молитва? Чрез поста злото трябва да бъде омаломощено в плътта и помислите, а чрез молитвата да се даде път на покаянието. И както нищо не става без Божията помощ, така и покаянието не може да бъде резултатно без предварително общение с Бога при помощта на молитвата.
Горещата молитва има велика сила, която ни укрепява и подпомага. Тя е беседа на човешката душа със своя Създател – Бога. Молитвата е едно от двете оръжия на християнина в борбата му срещу дявола – съответно срещу греха. На това ни учи Сам Господ Иисус Христос с думите: „А този род излиза само с пост и молитва” (Мат. 17:21). С тези оръжия се въоръжи Мойсей, за да получи Закона на планината Синай. С тези оръжия се въоръжи Илия и срещна Бога. С тези оръжия ниневитяни укротиха Божия гняв. С тези оръжия св. Йоан Кръстител подготви пътя Господен. С тези оръжия нашият Господ Иисус Христос започна спасителен за цялото човечество подвиг. С тези оръжия трябва да се въоръжим и ние през тази света Четиридесетница. Чрез тях ние можем да получим всякакво временно и вечно добро.
Възлюбени в Господа братя и сестри, сега е времето да положим усилия за организиране на нашия духовно-молитвен живот, да се потрудим повече по мярката на своите сили. Ако досега сме били снизходителни към себе си и по ред причини не сме посещавали Божия храм или сме напускали богослужението преди неговия край, трябва да спрем това и да поставим добро начало. Ако сме го посещавали само в неделя и на празник, трябва да намерим време и сили обезателно да присъстваме и на всекидневните богослужби, тъй като именно в тях проличават особеностите на великопостните последования, изпълнени с умилителното пение на тропарите на часовете, многократното повторение на молитвата на св. Ефрем Сириец „Господи и Владико живота моего”, придружена със земни поклони, и накрая и самата Преждеосвещена света литургия, чиито умилителни песнопения могат да съкрушат и стоплят и най-окаменялото от греха сърце. Не присъстваме ли на такива богослужения и не се ли помолим там, ние никога няма да проумеем и няма да се насладим на духовното богатство, което ни се открива от тези служби. Затова всеки един от нас трябва да се постарае, колкото е възможно повече, наред с работа, учение и други житейски грижи да присъства на тези богослужби.
Светата Четиридесетница е време за покаяние и молитва, през нея всеки един от нас е длъжен да изпроси от Бога прощение на своите грехове, а храмът е най-подходящото място за това. Защото за него се отнасят думите на нашия Спасител: „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:20). Също и молитвата на митаря, която привлече към него Божията милост: „Боже, бъди милостив към мене грешника” (Лука 18:13) Бог чу тогава, когато беше произнесена в храма по време на общественото богослужение – по време на четенето и пеенето на псалми и други песнопения.
Братя и сестри, нека с ревност посещаваме Божия дом и с внимание слушаме молитвите и песнопенията в него, защото те са баня за душата – както водата мие тялото, така и църковното богослужение човешката душа. Нека се вслушаме в зова на си. Андрей: „Душо моя, душо моя, събуди се, защо спиш? Краят наближава”. И да се пазим да не ни завари смъртният час духовно заспали. Да се стремим да спазваме Божието предупреждение: „Внимавайте над себе си…, бъдете будни във всяко време и се молете, за да може да избегнете това, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески” (Лука 21:36).
