Св. Синод на Българската православна църква публикува свое становище относно обсъждания проектозакон за предучилищното и училищно образование, който беше приет на първо четене в Народното събрание.
Изходната позиция в становището на Св. Синод е, че училището трябва да се приема и развива не само като място за образование, но и за възпитание на децата: „...съвременно образование, което не само информира и образова, но и пълноценно ги възпитава чрез системното и задълбочено запознаване с облагородяващите и спасителни християнски истини и духовно-нравствени ценности”.
Поради тази причина Св. Синод предлага да се промени името на законопроекта и той да се нарича „Закон за предучилищното и училищно обазование и възпитание”.
Втората централна тема в позицията на БПЦ е предметът „Религия”, който се настоява да бъде заложен като редовен предмет в учебната програма: „Предметът „Религия” да бъде включен в раздел А – задължителни учебни часове – на учебния план: за постигане на по-добри възпитателни и образователни резултати в училищната възраст”.
В становището е коментиран и статутът на духовните училища и в частност на духовните семинарии, като се настоява да се запази и развие досега действащата система на споделени отговорности, финансиране и контрол спрямо духовните училища:
„Необходимо е да се запази и развие досега действащата система на споделени отговорности, финансиране и контрол спрямо духовните училища, и в частност спрямо духовните семинарии, от страна на държавата и Църквата. Затова в законопроекта следва да се включат норми, които да предвиждат мерки не само по Закона за вероизповеданията, но и в Закона за предучилищното и училищното образование и свързаните с него закони. В този смисъл така заложените текстове на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от предложения законопроект са неприемливи за Българската православна църква”.
Св. Синод настоява учениците в духовните училища да бъдат еднакво третирани от държавата, независимо чия е собствеността на училището. Това е особено актуално в контекста на дискусията за финансирането на частните училища наравно с държавните, съобразено с принципа „Парите следват ученика”, предвидено в проектозакона. Такова финансиране е необходимо да се отпуска и на българските ученици в духовните семинарии, смятат българските архиереи:
„С още по-голяма убеденост и вече изразените аргументи настояваме, че след като се възприема и следва принципът, че финансирането от страна на държавата следва ученика, и след като държавата ще финансира и обучаващите се в частните училища (чл. 50, ал. 3), то повече от необходимо е да финансира онзи минимален брой ученици, обучаващи се в семинариите, които са бъдещото свещенство не само за Църквата, но и на своя народ”.
Българските митрополити се надяват, че конкретните предложения в становището ще бъдат внимателно разгледани и взети под внимание.
С целия текст на становището и предложенията за промени в проектозакона може да се запознаете тук.
Свое становище по същия проектозакон публикува и Главното мюфтийство. Оттам също настояват предметът Религия да стане редовен в учебната програма на българските училища. Според ръководството на мюсюлманите у нас "конфенсионалното образование дава благоприятно отражение върху морала, дисциплинираността и нравственото поведение на учениците". Главно мюфтийство също настоява духовните училища да получават държавна субсидия, подчертавайки тяхната важна роля за подготовката на кадри за мюсюлманското изповедание у нас.
