Така ни съветва апостолът: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). Това ни задължава и християнската ни съвест – да помним в молитва всички и преди всичко онзи, който в продължение на десетилетия като клирик, архиерей и първосветител на Българската православна църква непрестанно се е молил за всички нас пред светия престол и в личните си молитви. Защото той го правеше с искрена вяра и съзнание за отечески дълг. Защото такъв беше Българският патриарх и Софийски митрополит Максим.
Роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак, Троянско, завършил средно и висше духовно образование, станал монах на 13 декември 1941 г. в академичния параклис на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, после ръкоположен за йеродякон и йеромонах. Поставян на различни служения в Църквата до Главен секретар на Св. Синод, после Ловчански митрополит и накрая Български патриарх (и заедно с това Софийски митрополит – от 4 юли 1971 г. до смъртта си на 6 ноември 2012 г.), той е изпълнявал навсякъде своя дълг пред Бога и Неговата Църква, за да бъдат – и с неговите усилия и молитви – Божиите люде съвършени и годни за всяко добро дело (2 Тим. 3:17).
Затова в утрешния ден Негово Светейшество новият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит и всички клирици на Българската православна църква ще се помолят за душата на отишлия си преди две години от нас наш молитвеник пред Всеподателя Бога. Нека ги последваме и ние. То е добро и полезно за нашите души.
Вечерта от 18 ч. в салона на Софийска митрополия ще се проведе скромно тържество в памет на патриарх Максим Български.
Снимка: Стефка Борисова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/98h8x
