Сутринта на 31 август 2014 г., неделя, на 77-годишна възраст скоропостижно се е поминал известният български богослов и християнски педагог проф. д-р Иван Денев Георгиев.
Роден на 16 март 1937 г. в с. Владислав, Горнооряховско, будният младеж завършва с отличие Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (1956 г.), заточена тогава на гара Черепиш, Врачанско, и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София (1960 г.). Отначало работи като служител и после ръководител на предприятие за църковни производства на Великотърновска епархия. В края на 60-те години на 20 в. е назначен за учител в СДСеминария. Макар и завършил аспирантура (по сегашните критерии – докторантура с дисертация на тема „Св. Климент Охридски като проповедник“, защитена 1973 г.) в Духовната академия, Иван Денев получи преподавателско място като асистент по омилетика едва през 1978 г. след назначение от Св. Синод, под чието ведомство беше академията. Хабилитира се през 1983 г. с научен труд на тема „Проповедта в епохата на Бългаското Възраждане“ и става първо доцент, а после професор (1990 г.) в Духовната академия. Изследва омилетичното творчество на видни духовници от историята на християнското красноречие на български език, като се започне от св. Климент Охридски и се стигне до нашите съвременници. Участва в издаването на съвременна православна книжнина на БПЦ като редактор и на богослужебни книги.
Възпита хиляди български богослови, някои от които са и негови приемници в научната област, в която той работеше.
Беше сред най-добрите български богослови от последната четвърт на 20 в. и началото на 21 в., с отлично познаване на светоотеческата книжнина и голяма осведоменост в богословските науки извън тясната си специалност – от библеистиката и църковната история през систематическото богословие до практическите богословски дисциплини.
Иван Денев даде своя голям принос и в периодичните издания на БПЦ. Той работи десетилетия наред като редактор на в-к „Църковен вестник“ (1978-1980 г.), сп. „Духовна култура“ (1980-1983 г.), редактор на създаденото и по негов почин списание на БФ на СУ – „Богословска мисъл“ (1996-2002 г.).
Беше деен член на Съюза на учените в България, както и дългогодишен член на Специализирания научен съвет по философия. За дългогодишен богат принос за академичното богословие проф. Иван Денев беше удостоен с почетен знак на СУ „Св. Климент Охридски“ със синя лента (1998 г.).
Ревнител за деен и чист църковен живот, далеч от клирически и богословски формализъм и предателства, той се увлече от църковния разкол, но в определен момент се дистанцира от неговите крайности. Дори не се съгласи с опитите неговият шурей (брат на вече покойната му съпруга Ана) архимандрит Йоан (Стойков, сега Главиницки епископ) да бъде ръкоположен за епископ от разколническата група в БПЦ.
Проф. Денев има дъщеря, която със съпругата си кръстиха на св. Климент Охридски – Климентина; тя е богослов и юрист, работи на отговорни позции в държавната администрация.
Проф. Денев изпълняваше и длъжността декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в трудните години от началото на т. нар. „политически преход“ – 1992-1999 г.
След пенсионирането си от Богословския факултет продължи да участва в академичния живот. Беше консултант и рецензент на редица докторанти. Последен от тях е Климент Христов (син на проф. Христо Стоянов Христов), възпитаник на БФ и на Православния богословски институт на Мюнхенския Максимилианов университет, на чиято дисертационна защита на 10 септември т. г. се очакваше проф. Денев да присъства с публикуваното си вече положително становище. Проф. Денев продължи и научните си изследвания, макар и вече в значително стеснен обсег: дейността на Държавна сигурност в църковните и богословските среди. Издаде две обемисти книги на тази тема.
Опелото ще бъде на 2 септември 2014 г., вторник, от 11:00 ч. столичната църква „Света Троица“ в кв. „Редута“, а погребението – в Малашевските гробища.
{jcomments on}
