Директорът на Националния църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) към Св. Синод Николай Хаджиев изпрати писмо до Двери, с което желае да защити пред българската общественост авторитета на оглавявания от него музей. Повод за това е публикацията „Невидимата битка за „Свети Александър Невски” на г-н Горан Благоев във вестник „Преса” от 19.08.2014 г. Там между другото авторът отбелязва, че Националния църковен историко-археологически музей „тъне в безхаберие и забвение”.
Според г-н Хаджиев това не отговаря на истината, а Националният църковен историко-археологически музей е дейна и работеща институция. Директорът на музея напомня, че в него „са работили и излизали с публикации академиците Йордан Иванов, Иван Снегаров, д-р Кръстю Миятев, професорите Иван Дуйчев, Николай Дилевски, Асен Василиев, Атанас Божков, чуждестранните историци и изкуствоведи Елена Лвова, Иржи Русек, Ханс-Дитер Дьопман, Константин Никулеску, Загорка Яна”. Според г-н Хаджиев „няма представителна културна проява у нас и в чужбина, свързана със Средновековието, Възраждането и национално-църковните борби, без участието на НЦИАМ със свои артефакти, например в: Париж, Есен, Москва, Санкт Петербург, Варшава, Прага, Братислава, Будапеща, Мексико, Осака, Бейрут, Химерод (Трир – по случай 1700-годишнината от интронизирането на Константин Велики за император, заедно с Лувъра и Британския музей), Виена, Франкфурт на Майн, без да изреждаме проявите в почти всички културни центрове и институции в България”. Николай Хаджиев припомня факти от миналото на музея, като посочва неговата значимост в миналото и днес: „Към НЦИАМ от 1937 г., когато не е имало НХГ, съществува и работи Ателие за реставрация и консервация на всички видове артефакти не само собственост на музея, но и на други субекти. В него са работили Димитър Ризов, Николай Ростовцев, Атанас Шаренков, Весела Тасева, Стояна Ковачева и др. видни художник-реставратори.
Веднага след Освобождението, през 1879 г., Св. Синод излиза с решение за отпочване на събирателна дейност по издирване, проучване и съхраняване на оцелели от времето и поробването свещени предмети, чийто успех налага да бъде обособен при Св. Синод специален отдел с името „Присинодална сбирка”, който да координира и отговаря за резултатите от тази мъдра и навременна синодална инициатива. През месец декември 1921 г. Св. Синод решава „Присинодалната сбирка” да се превърне в музей и през 1923 г. Министерството на народното просвещение институционализира „потъналата в забвение синодална колекция” (според Г. Благоев), която в момента наброява близо 11 000 светини. Българската държава й отреди през 1968 г. статут „Национален” (музей), където единствено може да се проследи развитието през вековете на българското православно християнско изобразително изкуство, в сърцевината на което се пази най-старата оцеляла зографисана икона у нас през X-XI в. - на св. Георги и св. Димитър”.
Директорът на Църковния музей припомня, че „38 фондови единици на НЦИАМ изграждат и досега, като гостуващи вече 50 години, съдържанието на Криптата. В 90-годишната му история многохилядните посетители на НЦИАМ, между които личности от световен мащаб (император Хайле Селасие, кипърският президент архиепископ Макариос, президентът Клинтън и др.) са изписали повече от 10 тома книги за впечатления, в които и най-взискателният критик няма да намери и дума на „забвение и безхаберие”, а само чувства на възхищение и благодарност”.
Националният църковен историко-археологически музей към Св. Синод се намира на първия етаж на сградата на Богословския факултет на площад „Св. Неделя” № 19 в столицата. Музеят съхранява над 10 000 експоната – икони, дърворезби, исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги и др. Посетителите могат да видят икони, изработени от майстори от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа. Изложени са ръкописи на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Екзарх Антим І, Екзарх Йосиф І и др. В отделна сбирка са обособени лични предмети на изкуството, ордени и др. на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.).
Бел. ред.: Читател обърна внимание, че в материала не се споменава името на създателя на НЦИАМ – акад. прот. Иван Гошев Иванов, дългогодишен преподавател в Богословския факултет и Духовната академия, богослов-литургист, историк, археолог, епиграф. Иван Гошев завършва Софийската духовна семинария и после богословие в Черновиц, Австро-Унгария (сега в Западна Украйна), специализира във Виена, работи като библиотекар на Св. Синод, а след основаването на БФ на СУ става преподавател по литургика, църковна археология и християнско изкуство (редовен професор от 1933 до 1958 г.). Действителен член на Българския археологически институт, дописен член на БАН, академик (от 1945 г.). Ив. Гошев е основател и пръв директор (1922-1958 г.) на ЦИАМ.
