В седмицата, в която в Богословския факултет на СУ се провежда конференция за социалната дейност на Църквата, съвсем наблизо, на бул. „Дондуков” в София, случайни минувачи викат „Бърза помощ” и полиция заради припаднала на улицата жена. Тя е в безпомощно състояние, насинена, слаба, дезориентирана. Една от случайните минувачки обаче я познава, защото се знаят от руската църква. В немощната женица тя разпознава Ваня и я взима в дома си, за да я изкъпе и облече.
Тези, които често посещаваха руската църква в София, сигурно помнят Ваня. Тя продаваше „Църковен вестник” в криптата на храма. Слаба, измъчена жена. Повечето хора, които купуваха вестника от нея, го правеха от жал, за да й помогнат, въпреки че тя понякога използваше странни похвати, за да „рекламира” стоката си… Но Ваня беше част от църковния колорит на столицата. Тя вършеше две невъзможни неща едновременно: продаваше „Църковен вестник” на хора, които никога не биха си го купили, и се издържаше от продажбата на църковната преса.
Всички знаят, че Ваня е много бедна, самотна, без роднини, живее в общинско жилище на „Стамболийски” и се хвалеше, че е далечна братовчедка на Пловдивския митр. Николай. Не се знае, какво се е случило с нея до деня, в който е намерена на улицата – без лична карта, без пари, без да помни къде живее…
Жената, която я намира, не знае какво да прави, към кого да се обърне за помощ. Социалните служби поставят непосилни условия, за да се погрижат за Ваня. Всеки ден при нея идва жената, която я разпознава на улицата, носи й храна, убеждава я да не напуска стаята си, защото после няма да може да се върне. Всеки път, когато получава храна, Ваня пита жената: „А за теб, има ли? Вземи си и ти…”. Ваня е съвсем кротка и тиха, но не може да живее сама, защото е болна, има и психичен проблем, но няма личен лекар. Няма документи и това още повече утежнява положението. Тя има нужда от постоянни грижи. Жената, която я намира, с ужас открива, че по-лесно се намират хора, които да приберат бездомно куче в къщи, отколкото такива, които да помогнат на човек, изпаднал в беда.
Има ли Църквата механизъм, организация да се погрижи за хора в подобно състояние, хора, които малко или много са свързани с нея? За жалост – не. Нито Софийска митрополия, нито някоя православна църковна организация в столицата се занимава с подобни грижи. За малко Ваня е поета от сестрите от Католическата църква, които я почистват от паразитите, дават й първа помощ.
Но сега накъде?
Обръщаме се към читателите на Двери с молба да помогнат – с конкретни предложения за това, къде може Ваня да получи подслон, адекватна помощ и лекарска грижа. Можете да пишете на адреса на редакцията: redaktori@dveribg.net
Чувайки тази история, много от нас днес си припомниха съдбата на емблематичния Ангелчо, който преди година и половина също умря сам, болен и изоставен на същата тази улица „Стамболийски”, недалеч от сградата на Богословския факултет, Софийска митрополия и най-богатия храм у нас – „Св. Неделя”.
На снимката: Ваня в периода, когато живее на улицата.
