Мобилно меню

4.32 1 1 1 1 1 Rating 4.32 (50 Votes)

VasiliyVenkovПловдивският епархийски съвет взе решение да забрани на йеромонах Василий (Венков), числящ се към братството на Зографския манастир на Света Гора, но почти постоянно пребиваващ в България, да извършва каквито и да било богослужения в Пловдивска епархия. Решението идва след разследване на комисия на Пловдивска митрополия в Калоферския манастир за взаимоотношенията между йеромонаха, смятан за духовник на монахините, и сестринството. Срещу него беше подадена жалба от брата на една от монахините за оказване на психически тормоз в това число и за сексуални намеци. Жалбата била подадена до Пловдивския митр. Николай, както и до Главна прокуратура. 

Митрополит Николай и игуменът на Зограф архим. Амвросий в сряда посетиха Калоферския манастир, който се води за един от най-многобройните женски манастири у нас, но не обявиха официално резултатите от проверката. Днес Епархийският съвет на Пловдивска митрополия излезе обаче със следното решение, в която все пак се говори за „поведение” на монаха:

В редовното си заседание на 17.01.2014 г. Пловдивският епархийски съвет, председателстван от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, разгледа възникналия спор относно взаимоотношенията между йеромонах Василий, брат на Зографския манастир „Св. Георги” – Света гора, Атон, и монахините от Девическия манастир „Свето Въведение Богородично” – гр. Калофер. След извършената проверка Пловдивският епархийски съвет реши:

Забранява на йеромонах Василий, брат на Зографския манастир „Св. Георги” – Света гора, Атон, да извършва всякакъв вид свещенодействия и свети тайнства в каноническия диоцез на Пловдивска епархия и цялата преписка относно поведението на йеромонах Василий да се предаде на игумена на Зографския манастир „Св. Георги” – Света гора, Атон, архимандрит Амвросий и манастирския събор за решение по компетентност. 

Това е втората епархия в страната, която взема решение да забрани дейността на йеромонаха в качеството му на духовник. Преди няколко години такава забрана беше издадена и за Софийска епархия от Софийския епархийски съвет под председателството на викарния епископ Знеполски Йоан, сега Варненски митрополит, до когото е имало множество писмени оплаквания от монахини и послушнички. Решението е потвърдено и от покойния вече Български патриарх и Софийски митрополит Макским. Причината беше отново т. нар. „старческо ръководство”, упражнявано от монаха в женския манастир „Св. пророк Илия” в кв. Дървеница, София. Като клирик на друга юрисдикция (Атон е под юрисдикцията на Вселенския патриарх) той не можеше да бъде санкциониран от българска църковна власт. След забраната на софийския викарий отец Василий премести дейността си в Калоферския манастир, а няколко от жените в Дървенишкия манастир послушно го последваха там.

Йеромонах Василий е родом от София. Завършил е полу-висше медицинско образование, както и паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” и е бил кандидат за монах в Кокалянския манастир при архимандрит Назарий, но не е приет за послушник. После без благословението на архимандрит Назарий заминава в Зографския манастир, където бързо влиза под кожата на някои от старците и го постригват за монах. От самото начало е бил видим трудният му и странен характер. Но станалият междувременно игумен архимандрит Амвросий го е съжалявал и не е предприемал мерки срещу неговите своеволия, проявявани и с издаването на книжнина от името на Зографския манастир без благословението на манастирския събор. Постоянното му пребиваване в София и само взимането на „чреда” веднъж на 5-6 седмици крепи статуса му на зографски монах, което му позволява да получава и финансиране за издръжката и дейностите си.

Случаят повдига много сериозни проблеми за църковния живот у нас: за състоянието на женското монашество, за старчеството и младостарчеството, за ревността и зилотизма, за ролята на светогорските монаси в църковния живот у нас, особено с насаждането на старостилството, и много други, които досега не са били обсъждани в своите конкретни прояви в БПЦ.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/93kxa 

Разпространяване на статията: