Пловдивският митрополит Николай загуби самообладание и започна открита компроматна война срещу своите събратя, от което познаващите църковния живот у нас най-много се опасяваха. На официалния сайт на Пловдивска епархия (тук) е публикуван материал в стил "жълта преса" от най-долнопробен вид. Авторка е Евелина Здравкова, официалният пи-ар агент на владиката. В материала-компромат срещу митрополит Кирил с особен плам тя противопоставя личното благочестие на митрополит Николай като постник и молитвеник на неговите събратя. От текста излиза, че Пловдивският архиерей единствен от всички митрополити скърби за патриарх Максим, докато останалите и най-вече избраният за наместник-председател митрополит Кирил не почитат паметта на първойерарха. В статията се казва, че докато дядо Николай плачел за патриарх Максим, митрополит Кирил „е организирал пиршество” в синодалната палата, за да „полее” своята изборна победа.
В материала се изказва мнението, че митрополит Николай е напуснал заседанието на 10 ноември не защото е бил разгневен от свалянето му от поста и. д. Софийски митрополит, а защото не искал да участва в пиршеството, на което щедро се е леело „скъпо уиски”. Това е вече трета версия за това, защо най-младият от митрополитите демонстративно е напуснал въпросното заседание.
В статията се припомня казаното от митр. Николай на опелото на патриарха, че „ще се допитва до Светейшия блаженопочинал отец като към учител винаги, когато има въпрос”. Още при произнасянето на тези думи в „Св. Александър Невски” те прозвучаха озадачаващо и създадоха асоциация за спиритизъм. Повторени и публикувани на сайта на Пловдивска митрополия, те придобиват декларативно звучене. Тази особена връзка с патриарха, за която митрополит Николай претендира, му дава основание да твърди пред хората, че всяко едно негово действие ползва авторитета на патриарха.
Подобни жълти писания сами по себе си не заслужават внимание, но фактът на тяхното публикуване на официалния сайт на Пловдивска епархия говори, че навлизаме в много лоша фаза на църковния живот. Подобни публикации са недостойни не само поради манипулацията в тях, но и заради желанието да уязвят лично, на моралистична основа, опонента. На подобен подход не се гледа с добро око дори в светските политически битки. Лошото е, че те компрометират не само инициатора си, но и цялата Църква, която се превръща в посмешище за хората.
