Как Московска патриаршия се бори със свещениците, които са против войната?
До февруари 2023 г. името на свещеника Йоан Ковал е известно само на сравнително тесен кръг енориаши в няколко московски църкви. Роден в Луганск, той се премества в Москва и завършва легендарното Централно музикално училище към Московската консерватория. След това завършва Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт, ръкоположен е за свещеник преди двадесет години. Женен, с пет деца. Служи като енорийски свещеник в няколко църкви в югоизточната част на Москва.
В самото начало на февруари животът му рязко се променя. Името на свещеника се появява в много руски медии, включително в правителствения вестник „Российская газета“.
Защо изведнъж възниква такъв интерес към един напълно неамбициозен енорийски свещеник? Какво е направил? Причината за неговата известност – за някои повече от скандална – е забраната да служи и по-специално изненадващата причина за тази забрана.
На 2 февруари 2023 г. патр. Кирил, в качеството си на управляващ епископ на Москва, издава указ:
„Свещеник Йоан Ковал, свещенослужител на църквата „Св. апостол Андрей“ в Люблино, Москва, е поставен под запрещение до края на разглеждането на неговия случай от Дисциплинарната комисия на Епархийския съвет в Москва".
В текста на указа не се казва нищо за причината за забраната, но тя е толкова неочаквана и уникална, че скоро стана известна: забраната за служение е следствие от донос на енориаш, който съобщава в патриаршията, че свещеникът редовно заменя в една молитва думата „победа“ с думата… „мир“.
През есента на 2022 г., след поредица от сериозни военни поражения на руската армия в Украйна, патр. Кирил съставя специална „Молитва за Светата Рус“, която оттогава редовно се чете в почти всички храмове на Руската православна църква. В нея изрично звучи прошение за победа на Светата Рус (под която всички трябва да разбират Путинова Русия) и за Божията помощ за нейните „воини и защитници“.
Московски свещеници неведнъж са ми казвали, че съгледвачи на патриаршията се грижат за това в столичните църкви тази молитва да се чете стриктно и без никакви промени или допълнения. Напълно възможно е по време на войната както патр. Кирил, така и цялата „официална църква“ да разглеждат тази молитва като своеобразна клетва за идеологическа вярност към патриарха, а чрез него и към Кремъл.
Именно в тази молитва отец Йоан, украинец по националност и месторождение, променя една дума:
„Въздигни се, Боже, на помощ на Твоя народ и с Твоята сила ни дари мир“.
Гневът на патриарха произтича от факта, че последната дума в тази фраза трябва да бъде „победа“ и нищо друго. Патриархът е непоколебимо убеден, че победата на Русия (а именно тя е Светата Рус) е единственият път към мира. Няма смисъл да се говори за мир, ако Русия не победи.
След новината за запрещението на отец Йоан специалният сакрален характер на тази формула беше потвърден от един църковен чиновник – Вахтанг Кипшидзе, заместник-председател на Синодалния отдел за сътрудничество с обществото и медиите:
„Мога отговорно да заявя, че ако всеки свещеник преправя молитвите според собственото си състояние, очаквания и политически предпочитания, въпросът за единството на Църквата силно ще се обостри“.
Това е изключително важно изявление за разбирането на ситуацията в Московска патриаршия. Кипшидзе с обичайната си твърдост на изказа заявява, че в Руската православна църква може да има само едно „политическо предпочитание“ – това, което е формулирано от патр. Кирил. Всяко друго политическо предпочитание е ерес или най-малкото сериозно нарушение на църковната дисциплина, за което незабавно ще последва наказание – забрана за служение.
Нещо повече, изказването на Кипшидзе звучи като още по-радикална богословска теза: той поставя единството на Църквата в пряка зависимост от политическите предпочитания на духовенството и по този начин посочва необходимостта от изповядване на единна прокремълска идеология поне от всички духовници на РПЦ.
Как точно Московска патриаршия води борба за идеологическо обединение на духовенството, може да се види от примера на отец Йоан Ковал. Днес вече е известно кой и как е написал доноса, кой му е придал сила и как се е променило отношението към отец Йоан сред неговите събратя-свещеници.
Известно е, че доносът е написан от човек, който не е чужд на отец Йоан – това е петдесетгодишният иподякон в храма, който е станал свидетел на замяната на думата „победа“ с думата „мир“. Това толкова е разгневило иподякона, че той е прекъснал свещеника по време на службата и гръмко е произнесъл „политически коректната формула“. Той обаче не спира дотук. Написва донос до председателя на храма, прот. Виктор Шкабурин.
Председателят се оказва страхлив и, за да се предпази от обвинения в съучастие, нарежда на иподякона да напише нов донос, този път до по-висшестояща инстанция – във викариата, до Егориевския архиепископ Матей (Копилов). След това зъбчатите колела на църковно-бюрократичната машина бързо се задвижват. С устна заповед, без никаква документация или обосновка, той „отстранява“ отец Йоан от служение. Отец Йоан все още служи на Рождество Христово, но не и на Богоявление. Спомням си, че забраната от патриарха дойде едва две седмици по-късно.
В края на март в храма идват членове на Дисциплинарната комисия, оглавявана от прот. Николай Иноземцев, настоятел на Казанския събор на Червения площад. В продължение на няколко часа те разпитват енориашите. Според участниците и очевидците абсолютното мнозинство от енориашите горещо е подкрепяло отец Йоан и открито е негодувало срещу решението за запрещението му.
„Отец Йоан Ковал служи на Бога тихо, кротко, внимателно и се отнася добре към всички. Изповедта при него е чиста и светла, защото се усеща близостта на нашия Господ“, казва Лариса, енориашка на храма. Много от хората, които са го познавали, са съгласни с тази характеристика.
Членовете на комисията обаче не са имали задачата да разберат реалното състояние на нещата и мнението на енориашите. Около осемдесет енориаши изрично са заявили подкрепата си за свещеника, но за комисията е било по-важно да намери онези, които биха могли да се изкажат срещу него. И, естествено, са се чули пет-шест такива гласа. Един от тях е бил доносникът, който се е оказал и провокатор. Той е ударил един от онези, които открито са се изказали в подкрепа на отец Йоан… и е получил ответен удар. Членовете на комисията не са пропуснали да заявят, че, съдейки по агресивното поведение на поддръжниците на отец Йоан, можем да заключим, че в пастирското му служение има явни пропуски.
Председателят на храма се е държал като страничен наблюдател, не е подкрепил отец Йоан, а по-късно открито е нарекъл своя колега „враг на Църквата“. В същото време отец Виктор също като отец Йоан е бил музикант в миналото. Той е завършил Московската консерватория и има аспирантура там. На уебсайта на храма е публикуван албум с много трогателно, много подходящо за нашата ситуация заглавие: „Желая ти доброто“, романси по текст на Вероника Тушнова, музика и изпълнение на отец Виктор. На обложката на албума той е назован скромно, само с името и фамилията си, без да се споменава свещеническото му служение. Сега обаче о. Виктор не желае добро на всички. Той пише песни в подкрепа на руската агресия и ги публикува направо на страницата на храма…
За потискащата атмосфера на страх и духовно насилие, която цари в енорията, красноречиво говори една малка подробност. Когато след Пасха на Томина неделя църквата е пълна, отец Йоан и семейството му са дошли и са стояли на службата заедно с останалите богомолци. Председателят на храма се е престорил, че не го забелязва и не го е поканил в олтара. Енориашите обаче с радост са се приближили до разжалвания свещеник и са поискали благословението му. Председателят на храма е забелязал това и след литургията (отец Йоан си бил тръгнал малко по-рано) излязъл на амвона и казал, че отец Йоан „разпространява екстремистки материали“. След това открито призовал тези, които си пишат с отец Йоан, да му изпратят копия от своите писма и накрая добавил, че отлъчва от причастие всеки, който днес е дръзнал да вземе благословение от отец Йоан.
Отлъчените миряни са попитали отец Йоан дали да напишат възмутено писмо до патриаршията, но той ги е помолил да не го правят. Когато отец Йоан пристига на службата следващия път, енориашите не само че не му искат благословение, но дори се страхуват да се приближат до него.
И още една характерна подробност: въпреки че председателят на храма се е държал „правилно“, проявявайки пълна лоялност към Московска патриаршия, той все пак е бил лишен от поредната награда, която е очаквал с нетърпение на Пасха, заради твърде шумния скандал, възникнал в енорията.
В продължение на три месеца Епархийската дисциплинарна комисия води „разследване“, което приключва през април, и предава документите на Епархийския съд. Според установилата се при патр. Кирил традиция обвиняемият свещеник няма право да прочете обвинителния акт преди процеса и следователно да подготви защитата си. На отец Йоан също е отказано да получи каквито и да било документи преди процеса.
Съдебният процес се проведе на 11 май под председателството на прот. Михаил Рязанцев, ключар на храма „Христос Спасител“.
Членовете на църковния съд настойчиво са искали отец Йоан да декларира политическата си позиция:
- Пацифист ли сте? Подкрепяте ли Украйна?
На което подсъдимият неизменно отговаря, че не вижда необходимост да повдига политически въпроси в църковния съд.
Още една подробност, характерна за Путинова Русия: оказало се е, че председателят на храма не се е ограничил до словесни нападки срещу свещеника, но и сам е написал донос. При това прот. Виктор Шкабурин е сметнал за необходимо да напише донос не срещу отец Йоан, а срещу непълнолетните му деца, като ги обвинява, че са възпитани в „бандеровски дух“.
Съвсем очевидно е, че решението на съда е било предварително подготвено, а самото изслушване е било само необходима формалност. Присъдата е предсказуемо сурова: отец Йоан е лишен от сан за нарушаване на Апостолско правило 25 – клетвопрестъпване, разбирано като нарушение на свещеническата клетва. За да влезе в сила решението на съда, то трябва да бъде одобрено от управляващия епископ на Москва, т. е. от патр. Кирил.
По всичко личи, че Московска патриаршия вижда, че антивоенните настроения сред духовенството остават силни и, като взема изключително сурово решение срещу отец Йоан Ковал, иска да сплаши с лишаване от сан всички антивоенни свещеници.
Страхът все още е основният инструмент, използван от „официалната църква“ в Русия, за да държи в подчинение своето духовенство.
Отново и отново „официалната църква“ в Русия грубо нарушава църковното право, отнасящо се до нейните духовници. В някои случаи истината може да възтържествува чрез обжалване до Вселенския патриарх, но в настоящата ситуация трябва да се постави въпросът за необходимостта от създаването на християнски правозащитни центрове, които да участват в защитата на клириците и миряните в случай на произвол на църковните власти.
* Източник: Public Orthodoxy
