Многобройни са селата в Родопите, ако ги гледаш отгоре, приличат на мънички калинки, накацали по зелената морава. Китни и тихи селца, но малцина знаят историята на всяко едно от тях. Има и такива, които даже ги няма на картата, като село Душка например където и до ден днешен няма ток и вода, а хората живеят в кръгли колиби от кал. Газовите лампи за нас, градските, са романтика, а за тези отрудени хора, са неудобство.
Ако цял ден си прекарал на къра или в тютюна, едва ли ще ти направи впечатление, че осветлението ти е от пламък, когато заспиваш капнал от работата на полето и ставаш в 4 сутринта. Това е животът в тези селца, но въпреки еднообразието на дните всяко от тях има своята специфика, чар, индивидуалност и красота, характерна за подножието на Източните Родопи в околията на Община Първомай.
Село Брягово се намира в полите на Родопите от дясната страна на най-високия връх в Югоизточните Родопи – връх Драгойна. През селото минава река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи и се влива в р. Марица.
Тук могат да се срещнат едни от най-редките животински и растителни видове. Уникалното географско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища, от една страна, е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали земеделието. Турското име на село Брягово е Кара Алан. Кара Алан означава „черна земя”. Селото е било наречено така, защото почвата е чернозем.
В съседните села и околности няма такава, така че това е едно от най-плодородните места в областта. Хората от селото се препитават, като отглеждат животни и обработват земята. Сегашното му име произлиза от местоположението – разположено е между два бряга.
На 2 км от селото има голям язовир, с възможности за риболов в разрешения период. Природата предлага живописни места за екоразходки и пикник.
Една легенда гласи, че то е било основано от родолюбив българин, който се е казвал Кара Иван. В нея се разказва, че той е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него
се настаняват и други непокорни българи
и така се заформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото. За мнозина в наши дни Брягово е известно с красивата природа около пълноводния Бряговски язовир и огромните сомове и шарани. На територията на селото се намират пет малки язовира. Рано напролет може да се види естественият водопад, намиращ се над селото. И една от най-старите църкви на България – „Св. Атанасий”, както и малката църквичка с aязмо, запазила се още от турско робство – „Света Троица”, събираща и до днес на празника всяка година мало и голямо.
Също така и възобновеният параклис „Св. Кирил и Методий”, който отваря врати всяка година на 11 май и посреща миряните. Впечатляващо със своята архитектура е и старото училище, построено през 1896 г. Интересна рядка природна даденост е слабо минерализираният извор близо до училището, който жителите наричат „Топлата вода”. Това е изворна вода, която през цялата година поддържа една и съща температура – около 24°C. В село Брягово ще попаднете в отдавна отминало време, ще се потопите в тишината и спокойствието на миналото и ще избягате от напрегнатото всекидневие.
Населението в селцето е смесено, предимно православни християни, но има и малцина мюсюлмани, както и няколко ромски семейства – калайджии, които живеят в пълно разбирателство – нещо напълно характерно за района на Родопите. Живеят дружно, борят се за поминъка, но умеят и да се веселят, както това става обикновено по селските събори. Интересното тук е, че в това село все още са се съхранили тракийските обичаи, характерни за този регион, хората ги спазват и тачат.
Традиционният събор е на 24 май – с тракийска музика, песни и танци, дори в тракийско облекло. Всяко лято на язовира на селото се провежда ловно-рибарски събор, който събира хиляди рибари, ловджии и други, организират се различни състезания. На фона на това селско разнообразие от етноси, традиции и история впечатляващо и специално място заема един от храмовете в селото. Именно там се е скътала „руска църква” – една от най-старите църкви на България – „Св. Атанасий”.
Църквата „Св. Атанасий” се намира високо на хълма в края на селото, уникална по своята архитектура и история. С куполи, типични единствено за руската църковна архитектура. Руският дух витае наоколо и в това няма съмнение. По време на Османската империя жителите на селото искали да си построят храм, но местният паша не разрешавал. Тогава селяните с хитрост завоювали мястото, на което е построена църквата. Събрали мокри съчки и ги струпали на хълма. Вечерта от силната горещина, съхнейки, съчките давали фосфорен ефект и отдалеч мястото светело. Отишли местните при пашата и го убедили, че мястото е свещено и там трябва да се издигне православен храм. По същото време на път за Цариград минавали двама руски правосвещеници, които успели да измолят тогава от османския управител да позволи строежа на храма. Пашата позволил, но имал условие. Възложил на строителите доста трудна задача. Тъй като местното население искало храмът да се построи точно на „светещия” хълм, пашата наредил така да го построят, че когато той мине по главната улица на селото, изправен на коня си, камбанарията с купола да не стърчи над него. Следвайки правилото за перспектива, майсторите архитекти успели хем да издигнат храма на хълма, хем камбанарията с купола отдалече да се вижда на нивото на прав ездач на кон. Пашата останал доволен, селяните – също. Руските свещеници наредили куполът да е капковиден, от сребърни люспи, характерен само за руските православни храмове. Влиянието на руската православна църква за запазването на православието в мюсюлманските села в България по време на Османската империя е безспорно.
Църквата в село Брягово е построена в 1837 г. В храма гостите се посрещат от баба Олга, която винаги разказва коя икона от кого е дарение. Тя посреща гостите топло и радушно и се радва на всеки, който е забелязал храма, извисен на хълма. Баба Олга знае историята не само на всяка икона в църквата, но и дори истории, свидетелстващи за изцеряването на много хора, влезли в този храм. В църквата се намира чудотворната икона на св. Константин и св. Елена, за която се носят безброй легенди. Иконата е не само уникат по своята изработка, но специалисти твърдят, че няма друга като нея на Балканския полуостров. Редица истории и легенди се носят за изцеряване и премахване на негативно влияние.
Точно в центъра на църквата на пода е изваян гербът на тогавашната Руска империя – мраморен двуглав орел. Полилеят в храма също е дарение от руснаците, а на олтара е типичният православен кръст. Руски дух на храма придава и автентичната древноруска икона с изображението на Христос. Иконописите по стените са на най-видната личност от селото през Възраждането – зографа Динко Кузмов Шишков, известен като Динко Зограф. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, те се открояват с впечатляващ индивидуален стил и своеобразие.
Храмът се поддържа със скромни средства, предимно от частни дарители, както и с помощта на община Първомай. Истинска гордост е за местните жители този храм, тъй като неговата автентичност е доказана и е потвърден фактът, че е един от най-старите православни храмове в България. Успял да запази старинния си руски дух, с полъх на родопски въздух и балкански характер, храмът си остава една от най-атрактивните и необичайни забележителности на района на Източните Родопи и околните села. Местните си знаят църквата като „руската църква” открай време и така ще си остане. Стига да се намират добри хора, които да подпомагат поддържането на този великолепен храм. Малка, уютна, скромна, добре поддържана, руската църква „Св. Атанасий” внася невероятен колорит в родопското с. Брягово и ви очаква.
