Преди около седмица Байловският светец дядо Добри навърши сто години. За този факт научихме от вестниците и телевизиите. Навършил старецът сто години и толкоз. Няма официално честване в родното му село, няма орден „Стара планина” от страна на президента, няма коленопреклонно посещение в скромната му стаица в Байлово от страна на патриарха.
А нима дядо Добри не заслужава официални почести, награди и признания? Определено заслужава! Определено заслужава, след като е дарил над осемдесет хиляди лева на черкви и манастири, от които тридесет и пет хиляди на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, което го прави най-големия неин частен дарител. И обърнете внимание: всичките тези пари са събирани стотинка по стотинка в студ, в пек и в киша години и години наред пред софийските храмове!
Всеки ще каже – трябваше да му отделят внимание и трябваше да му засвидетелстват почит и Президентството, и Парламентът, и Правителството, и Патриаршията! Пък и някой бизнесмен, от тия – по-набожните – можеше да отскочи до дома му, да му целуне ръка и да го дари с бутилка минерална вода в знак на уважение и благодарност!
Не, не, господа! Всички те – и президент, и премиер, и патриарх, а и вярващите в Христа бизнесмени – постъпиха много умно! Почесаха се по корема, пък се качиха на лъскавите си джипове и отидоха да гледат своите си дела, а дядо Добри – абе, я го остави, все едно, че го няма! Умна постъпка наистина! Защото всички те (подозирам!) знаят, че старецът не би ги приел. Нито тях би приел, нито почестите им, нито наградите им, нито даровете им, нито ръкоцелуванията им! С което тихо, скромно, но и ясно щеше да им покаже колко нищожни са всички те спрямо него!
ПОСТСКРИПТУМ: Междувременно научих, че някакви архиереи били обмисляли да го предложат за архонт, да го турят редом с добре облечени бизнесмени, притежатели на скъпи часовници, скъпи замъци и скъпи силиконки. Е, ако това стане... Ако това стане, предполагам, че благочестивият Божи человек ще разтърси гневно глава и ще си спомни цветистите шопски псувни, които е чувал в детството си. Даже не предполагам, а съм сигурен!
Източник: Reporterbg
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9uxck
И рече старецът...
Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.
Св. Симеон Солунски
