Темата за възкресението на Иисус е една от най-дълбоките и благодатни теми за изкуството и особено за киното. Много са филмите, чиито автори са използвали този прочут евангелски мотив като метафора на духовното прераждане на своите герои. Един от тях е Андрей Тарковски, който е сред моите най-любими режисьори.
Той е роден на днешната дата, 4 април, през 1932 г. и умира в Париж на 54-годишна възраст на 29 декември 1986 г.
Още във филма си „Андрей Рубльов” той показва, че иконата трябва да бъде разбирана в перспективата на безкрайното състрадание на монаха към собствения му народ. Въобще в неговите филми религиозните мотиви служат за подчертаване на идеята за духовността, без която е немислим и ненужен човешкият живот.
Показателна в тази връзка е лекцията за Апокалипсиса, която Андрей Тарковски изнесъл през 1981 г. в Лондон в катедралата „Св. Яков”.
„Както е известно, човекът е създаден по образ и подобие Божие и следователно притежава свобода на волята, склонност към творчество. В последно време все по-често си задаваме въпроса: а не е ли грях въобще творчеството? – разсъждава режисьорът. – Защо възниква подобен въпрос, след като знаем, че творчеството ни напомня за това, че всички сме творения Божии и имаме един общ Отец? Коя е причината за тази, бих казал, кощунствена мислъл?
Защото кризата в културата през последното столетие доведе до там, че художникът може да мине и без особени духовни концепции, разчитайки единствено на своя инстинкт за творчество. Стигна се дотам, че много художници започнаха да се отнасят към дадения им талант като към своя собственост, което пък им вдъхна увереност, че талантът им не ги задължава с нищо. Това именно обяснява бездуховността, която цари в съвременното изкуство, изразяваща се или във формалистични търсения, или просто в стока за продан”.
Впрочем за духовните терзания на Тарковски можем да съдим най-добре от неговите гениални филми. В тях той настойчиво размишляваше за човешкото несъвършенство, за необходимостта от покаяние, за изгубената вяра в Бога и въобще в духовните ценности, както и за носталгията по онова състояние на слятост с всичко живо на планетата. На темата за Христос и духовното възкресение във филмите на Тарковски беше посветена и част от предаването ми „Другото кино”, което вървеше по VTV в периода от октомври 2008 до юли 2009 г. Вижте я по-долу:
https://www.youtube.com/watch?v=5NDYWlMEfmw
Едва ли е случайно, че именно един режисьор от православния свят успява да предаде чрез средствата на киното мистичните послания на гениалните иконописци от Средновековието. Цялото творчество на Андрей Тарковски прелива от религиозни мотиви, акцентиращи върху темата за саможертвата и нейното значение за духовното ни прераждане.
Те зазвучават с пълна сила още в „Андрей Рубльов”, който е заснет през 1966 г., но излиза по екраните 5 години по-късно. В него за първи път в съветското кино са пресъздадени сцени от живота на Иисус. Освен това се изографисват църкви, отливат се камбани, звучат цитати от Библията...
Приживе Тарковски често говори за човешкото несъвършенство, за изгубената вяра, за носталгията по духовния живот. Именно заради библейската си иносказателност не само „Андрей Рубльов”, но и цялото творчество на Андрей Тарковски е подлагано на жестоки цензурни ограничения в бившия Съветски съюз.
Но Тарковски според Кшищоф Зануси успява да извърши невъзможното, придавайки кинематографична форма на нещо, което по своята същност е недостъпно за петте ни сетива: Обликът на духа! И по този начин подчинява развлекателната роля на киното на друга, качествено различна задача – да преобразява! Филмите трябва да помагат на хората да се променят духовно и да израстват, повтаря често големият режисьор. И може би поради мащабността на тази задача неговите творби не винаги са разбираеми за широката публика, предпочитаща занимателните сюжети.
Днес уверено можем да кажем, че Тарковски съзнателно избира трънливия път на християнски проповедник – неизминаван от никой друг преди него не само в съветското, но и в цялото световно кино. В една атеистична държава като Съветския съюз той се осмелява да говори за Бога и да призовава към покаяние и възвръщане на изгубената вяра. Защото може би най-голямото престъпление на марксизма-ленинизма спрямо народите, управлявани в негово име, по думите на писателя Фьодор Абрамов, е унищожаването на религиозността на хората.
Финалната сцена в „Соларис” (1972 г.) напомня библейската притча за блудния син. Тя е представена от Тарковски като вселенско примирение на Бога с човека. Мислещият океан или Висшият разум, според разбирането на режисьора, е готов да предостави на Келвин последна обител, ако истински се покае. С постепенното отдалечаване на гледната точка става ясно, че покаянието на блудния син се разиграва на планетата Соларис, а не пред бащиния дом на героя. И ние се досещаме, че той е на път да намери нов, по-висш, духовен дом.
Много критици се опитват да обяснят, какво е посланието на бащата към неговия син в последния филм на Тарковски „Жертвоприношение” (1986 г.). Вероятният отговор е подсказан в епизода, в който Александър запалва своя дом. Защото в Новия Завет е казано, че всеки, който остави къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или земи заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. Но освен жертвоприношение изгарянето на дома е и избавление от дома-идол, дома-клетка и признаване на първенството на духовната обител – небесното царство!
Мотивът за саможертвата в името на духовното възкресение се откроява и в по-ранните филми на Тарковски – „Носталгия” (1983 г.) и „Сталкер” (1979 г.), чрез които той се опитва да покаже, че светът прелива от чудеса, които не забелязваме, защото сме загубили вярата си в Бога.
До края на живота си (1986 г.) големият режисьор се противопоставя с цялото си същество на духовната криза, обхващаща съвременния свят, пробуждайки ни чрез своите филми за вярата. Подобно на своя герой от „Сталкер” той също страда заради безверието най-вече на представителите на изкуството и науката, които уж са призвани да водят другите. В последния кадър на този филм виждаме, как парализирано момиче премества предмети само със силата на мисълта си. Това ни зарежда с надежда, защото ни подсеща за Евангелието от Матея, в което е казано: ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: премести се оттука там, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде невъзможно за вас.
Вижте този откъс от предаването „Другото кино”, излъчено по VTV през април 2009 г.
Източник: https://drugotokino.bg
Вижте също: Андрей Тарковски – човекът, който видя ангел
