Приживе Ванга беше феномен. Така я наричаха. Днес Ванга е бранд. Може би най-мощната марка на соца. По-популярна от дъвките „Идеал”, напитката „Алтай” и „Балкан”-чето, взети заедно. Истински пропуск за търговския нюх е, че пророческият й пръст не се подава измежду тениските с Веско Маринов и Че Гевара по битаците.
Затова пък Ванга владее световния интернет. Питайте Google и той ще ви потвърди, че тя (тя, и Нострадамус) е казала всичко, което си мислите, че е казала. Да, видяла е 11 септември. Обама. Трагедията в Курск. И, разбира се, най-свежарското й попадение – „Крим ке падне”. Тези дни се появи и шегаджийски Tumblr – „Не!Новините” версия за фалшиви пророчества. Усетили, че баба Ванга прави кликове, жълтите сайтове са в бясна надпревара да рециклират нейни „прогнози” (нейни също да се чете в кавички. Големи).
И все пак защо се върна Ванга? Не е ли дежа вю от 90-те, 80-те или каквото там. На повърхността плуват две обосновани предположения. Първо – роднините й спряха да се карат помежду си, отвориха вратите на дома й в Рупите за посетители и натам се стекоха стотици, хм, вярващи. А второто е полъх от Русия и може да го гледате по БНТ всяка сряда. Руският сериал „Вангелия”, художествена интерпретация на личния живот на пророчицата, обиколил първо диваните в Русия, Украйна, Израел и прибалтийските държави, а сега посяда тук с амбицията да счупи рейтингометъра. Както вече е направил на Изток.
Научихме от самите продуценти на „Вангелия”, че една от причините да направят филм за живота на петричката пророчица е, че са открили, че в Русия темата носи голям комерсиален успех. Преди това продуцентската компания прави сериал, посветен на Волф Месинг, прочут руско-полски медиум и хипнотизатор, почти връстник на Ванга. Филмът става толкова популярен, че баба Ванга е просто естественото му продължение. Или както ни обясниха продуцентите на „Вангелия”: „Има само двама души в Украйна и Русия, които се ползват с абсолютното доверие на хората. Това са Волф Месинг и баба Ванга” (хм, какво ли би казал Путин тук).
Защо руското общество е обсебено от Ванга
Ако мислите, че тук има култ към личността на Ванга, вижте какво се случва в Русия. Режисьорът Стилиян Иванов, който прави първия документален филм за нея след промените, е гостувал повече от десет пъти в руски телевизии и предавания. „На човек му писва да ходи и да говори едно и също”, смее се той. „Темата за Ванга в Русия е в пъти по-коментирана, отколкото в България. Всяка година правят токшоута, филми, разследвания. Вече 18 години”, разказва Стилиян Иванов. Според него там битува особено чувство на благодарност към хора като нея, които са помагали по някакъв начин.
Продуцентите на сериала „Вангелия” смятат, че феноменът Ванга е част от общото наследство на страните от бившия соцблок. Казват, че пророчицата става известна в ерата на Горбачов (вероятно като част от късния психосоц, заедно с Джуна и Кашпировски – бел. ред.) и популярността й само расте оттогава насам. „Много политици от Съветския съюз са имали лични срещи и са се допитвали до Ванга за съвет, преди да вземат важни решения. За обикновените хора е било много трудно да стигнат до нея, а милиони са мечтали”, спомнят си те.
Тоест, за да обясним интереса на руското (пък и на българското) общество към Ванга и залитанията му по окултното начало, ще трябва да се върнем няколко епизода назад. „В годините на Брежневото безвремие”, както казва историкът и етнолог от Софийския университет доц. Михаил Груев, когато култът към мистиката избуява и придобива причудливи форми.
Социализъм с елементи на окултизъм
В България обръщането към езотериката се случва в сърцевината на комунистическия елит. През Людмила Живкова и нейния Петъчен кръг, около който гравитират Светлин Русев, Нешка Робева (официални посланици на Ванга в днешния свят), Богомил Райнов и един куп руски интелектуалци. Доц. Михаил Груев, който е изследвал Людмила Живкова и привързаността й към учението агни-йога, казва, че е имало голямо сечение между кръга на Людмила и кръга на Ванга. Всъщност може да се каже, че те двете представляват самостоятелен кръг.
„Ванга беше естетизирана, интелектуализирана, одухотворена по време на късния социализъм в кръговете около Людмила Живкова, когато очевидно социализмът губеше енергия и привлекателност, а възможността за обръщане към друг социален проект (либералната демокрация например) беше немислимо да се дискутира открито”, добавя и доц. Боян Знеполски от катедра „Социология” в Софийския университет. Пророчицата е чест гост в дома на семейство Живкови, макар бащата да е бил скептичен към нейните способности. Людмила обаче е от друго поколение. Поколението на 40-годишните в номенклатурата, което легитимира себе си през увлечението си към руския окултизъм. Сечението между наука и мистика е тяхната хранителна среда. „Доктрината агни-йога представлява модификация на учението на (Елена) Рьорих. Което пък от своя страна е модификация на теософското учение на Елена Блаватска. В преноса на окултни знания, умения и „компетентности” руската връзка е много силна”, казва историкът доц. Михаил Груев и добавя, че това е факт и в световен план, но в българския контекст е още по-видимо. Така например друг любим народен духовен водач, Петър Дънов, е силно повлиян също от учението на руската авторка на мистична литература Елена Блаватска. В науката дори има спор дали той е създател на самостоятелно учение, или е приспособил доктрината на Блаватска.
Съветската и българската комунистически системи, които действат като скачени съдове за всичко останало, правят това и по отношение на екстрасенсите. Ванга всъщност е добър пример за това как режимът сменя отношението си към подобни феномени през 60-те години. Допреди това той ги подлага на преследвания, както всички различни хора по това време. Доц. Груев дава пример с дядо Влайчо от село Коньово, пророк със сходна на Вангината популярност в междувоенния период, който обаче е бил заточен в лагера в Белене заради дарбата си. Не е ясно защо Ванга избягва подобна съдба по-рано, но през 60-те тя вече е обект на изследване на новосъздадения Институт по сугестология на проф. Лозанов. Той, разбира се, е бил тясно свързан с тайните служби, а идеята му е да провери доколко от екстрасенсите може да се извлече рационално познание, което да бъде употребено в полза на режима.
„Става така, че причината и следствието сменят местата си и в края на 60-те Ванга е назначена за научен сътрудник в същия този институт”, обяснява доц. Михаил Груев.
Ето как Ванга е официализирана от режима и привлечена да му служи. До Петрич се стига с открит лист и Държавна сигурност контролира допуска до пророчицата. В някакъв смисъл ходенето при нея става ритуал на малцина и легитимира тяхната привилегирована позиция в обществото. „Част от приходите от нейното „гледане” отиват за нея, но друга част отиват за местния народен съвет в Петрич. Тоест нейната позиция е институционализирана като местна забележителност”, разказва доц. Груев. А връзките й с Людмила й отварят вратата за съветското политическо ръководство. „Това показва, че режимът е припознал това познание като легитимно и се опитва да го приспособи и обърне в своя полза”, добавя историкът. Всъщност по това време Людмила Живкова назначава на работа и други хора с ясновидски способности. Ванга не е изключение. Тя е част от по-голям пакет на романтичните истории на соца. Като митологията за тракийския орфизъм, творение на историка Александър Фол (също много близък до Живковата дъщеря). Ванга е приказка за масите. В отсъствието на християнство тя символизира народната духовност, която поглъща всякакви вярвания и истории.
Защо ни е Ванга
И така до днес. Може би най-добрата метафора за тази амалгама от битово християнство, мистика и всичко онова, което Ванга и култът към нея символизират, е грамадният кръст, който се издига срещу храма, построен от пророчицата в Рупите. Той е поставен от наследниците й в памет на жертвите от изригването на вулкана Кожух, чиято огнена лава била погълнала древен град. „Нелепо е”, усмихва се доц. Груев. И добавя: „Според геолозите това се е случило в други геологически епохи. Много преди появата на християнството. И няма никакви геологически или археологически податки, че този вулкан е потопил град. Просто защото такъв не е имало там”. Когато вулканът е угаснал – преди един милион години, човешката еволюция още не е стигнала дори до неандерталците. Един от парадоксите е, че на „вулкана” Кожух има защо да бъде издигнат паметник. Там през 1955 г. се разбива сваленият от български изтребители израелски пътнически самолет. Загиват всички 58 души на борда.
Култът към Ванга обаче отдавна доминира мястото на трагедията. За последователите на петричката врачка обаче, онези, които се редят пред къщата й, виждат духа й, приседнал на прозореца, търсят знаците и прогнозите офлайн и онлайн, рационалните обяснения нямат никакъв смисъл. Те не им дават опората, от която имат нужда. Ванга е феномен, обречен да се връща. Да се повтаря. Всеки път, когато обществото застане на кръстопът.
Доц. Боян Знеполски от катедрата по „Социология” в Софийския университет дава обяснението: „Финансовата криза постави в значителна степен под въпрос надеждността на идеала за индивидуален просперитет, крепящ се на усилия, изобретателност, инициативност. От друга страна, протестите през 2013 г. не постигнаха желания резултат. Достигнахме до един момент, в който настъпи дезориентация: нито проектите за индивидуален успех, нито колективните каузи се оказаха надеждни проекции, в които се съдържа бъдеще”. И тъкмо в това е проблемът, смята той. В дефицита на бъдеще. По-точно бъдеще, което можем да си представим. Тогава на помощ идват Ванга и други посредници като нея. „Тяхната роля е да компенсират чрез свръхестествени способности онова, от което ние имаме нужда, но което вече сме изгубили способност да виждаме със сетивата си на социални същества. Когато ни е трудно да видим бъдещето си (като страна, като хора), Ванга, пророчиците по принцип, трябва да го видят вместо нас и да ни кажат какво ни чака, какво чака Европа и света като цяло. Когато социалното въображение отслабва, когато социалните значения се замъгляват, тогава удря часът на пророчиците”, казва доц. Знеполски. И това е валидно колкото за българското, толкова и за руското общество, което ни довя вятъра на Ванга отново.
Документалният филм „Вангя” на Стилиян Иванов започва с думите, че когато говорим за хора като Ванга, всъщност говорим за себе си. Защото феномените от какъвто и да било характер са отражение на хората, които им се доверяват. „Това, което се случва в момента, е същото”, смята Иванов. И дава пример: Правим филми за мафията и полицията, защото ни липсва сигурност. Сериалите за сълзи и разбити сърца се радват на най-голяма популярност, защото липсва любов. „А хората, които продължават да ровят в темата Ванга, са хора, на които им липсва вяра”.
