В наше време все по-актуални стават думите на св. апостол Павел: „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат" (1 Кор. 14:19). Затова Сливенската митрополия и лично Сливенският митрополит Йоаникий благослови издаването на "Великопостни песнопения" (том І), пригодени на български език от Методий Григоров по песнопенията на Православната църква – резултат на нелек музикантски труд, на много знания и талант, на дългогодишна практика и опит, на постоянство и търпение, на усърдие и любов. Много години г-н Григоров посвети на адаптирането на църковните песнопения на български език с една едничка цел – да подтикне както свещенослужителите, така и боголюбивите християни (преди всичко) към по-дълбоко навлизане в смисъла и съдържанието на богослужебните текстове.
Сборникът ще бъде полезен за църковните певци, защото в него са поместени ония великопостни песнопения, които ежедневно намират място в църковните богослужби в дните на св. Четиридесетница. Това са песнопенията от Великото повечерие, от Часовете и Изобразителните, от Преждеосвещената литургия, Великите прокимени, благодарственият Богородичен канон, който се пее на Малкото повечерие преди четенето на Богородичния акатист, великопостният евангелски чин, катавасиите на Неделя на митаря и фарисея, на Неделя на Блудния син, на Неделя Месопустна, на Неделя Сиропустна, на Неделя Православна, на Неделя Кръстопоклонна, на Лазарова събота и на Цветница.
Текстовете на песнопенията са взети от различни източници: от Библията (изданието от 1998 г.), от "Молитвеник" (Синодално издателство, 1988 г.), от "Акатистник" (Синодално издателство, 1957 г.), а някои от тях са преведени от митрополит Иоаникий.
Друго достойнство на сборника е, че песнопенията са предадени едновременно на западен и на невмен нотопис. По този начин сборникът ще се ползва както от църковните певци, които пеят преди всичко по византийските невми, така и от светски лица, които познават само западноевропейската нотна система.
Великопостните песнопения, както е известно, имат покаен характер. Доколкото се слушат и пеят с особено внимание в храма, те предизвикват дълбок порив в душите и сърцата на вярващите, който прераства в истинско покаяние и преобразяване на живота, за да станат те “нови твари” по образа на Христос и да се сдобият с царството небесно. А за да се сдобием с небесното царство, е потребно да познаваме Христовото учение и да живеем според него, както казва св. Климент Охридски: “Човек, който не познава православната християнска вяра, е като слепец, който има крака, но няма очи, за да стигне до целта, докато пък оня, който познава Христовото учение, а не живее според него, е като човек, който има очи, вижда целта, но няма крака и не може да стигне до нея”.
И така, за да станем “нови твари” и да се сдобием с царството небесно, трябва да познаваме нашата вяра и да живеем според нея. А как ще я познаваме, ако не ни бъде предадена на разбираем съвременен език?
Позволявам си да препоръчам на църковните настоятелства, на енорийските свещеници и на църковните певци от цялата страна да ползват в богослужбите поместените в сборника великопостни песнопения на български език (желаещите да се снабдят със сборника могат да се обърнат към автора Методий Григоров, тел. 044/630093). Благодарение на достъпния си език тези песнопения ще се възприемат непринудено и безпрепятствено от православните християни, за да участват те не само със сърцето си, но и с разума си в божествените служби, та всички с „едно сърце и с едни уста" да прославяме нашия небесен Отец.
