Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
МЕЖДУПРАВОСЛАВНА ПОДГОТВИТЕЛНА КОМИСИЯ
(9-17 декември 2009 г.)

АВТОНОМИЯ И НАЧИНЪТ НА ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО Й
Одобрен текст
Междуправославната подготвителна комисия, която проведе своята работа въз основа на приносите на светейшите Православни църкви и на доклада на Секретариата по подготовката на Светия и велик събор по въпроса за автономията и начина на провъзгласяването й, проучи еклисиологичните, каноничните и пастирските страни на статуса на автономията, като потърси единодушна формулировка на единното всеправославно становище по въпроса.

Въпросите, които разгледа Междуправославната подготвителна комисия и които произлизат от предложенията по въпроса в съответните приноси на светейшите Православни църкви, се отнасят до:
а) смисъла, съдържанието и различните форми на автономния статус;
б) предпоставките, за да потърси дадена поместна църква своята автономия от автокефалната църква, на която е подчинена;
в) изключителната компетенция на автокефалната църква да задвижи и да приключи процедурата по предоставяне на автономия на част от нейната канонична юрисдикция, като автономни църкви не се учредяват в географското пространство на православната диаспора;
г) последиците от този църковен акт за отношенията на провъзгласената автономна църква както с автокефалната църква, от която зависи, така и с останалите автокефални православни църкви.
 
1. Статусът на автономия изразява по каноничен начин състоянието на относителна или частична независимост на една определена църковна територия от каноничната юрисдикция на автокефалната църква, към която тя се отнася.
а) При прилагането на този статус в църковната практика са се оформили степени на зависимост, които засягат отношенията на автономната църква към автокефалната, към която тя се отнася.
б) Изборът на предстоятеля на автономната църква се одобрява или осъществява от компетентния църковен орган на автокефалната църква, чийто предстоятел той споменава и към който канонично се отнася.
в) При функционирането на статуса на автономията съществуват разни форми на прилагането му в църковната практика, които се определят от степента на зависимост на автономната църква от автокефалната.
г) При някои форми степента на зависимост на автономната църква се изразява и чрез участието на нейния предстоятел в синода на автокефалната църква.

2. Започването и завършването на процедурата за предоставяне на автономия на част от каноничната юрисдикция на автокефалната църква е в каноничната компетенция на последната и към нея се отнася провъзгласяваната автономна църква. По този начин:
а) търсещата автономия поместна църква, ако притежава църковните и пастирски предпоставки, подава съответната молба до автокефалната църква, към която тя се отнася, като обяснява сериозните причини, които обуславят подаването на молбата й;
б) автокефалната църква, като получи молбата й, преценява в синодално заседание предпоставките и причините за подаване на молбата и решава за предоставянето или непредоставянето на автономия; в случай на положително решение издава съответния томос, който определя географските предели и отношенията на автономната църква към автокефалната, към която тя се отнася, съгласно установените критерии на църковното предание;
в) предстоятелят на автокефалната църква съобщава до Вселенската патриаршия и другите автокефални православни църкви за обявяването на автономната църква;
г) автономната църква участва чрез автокефалната църква, от която е получила автономията си, в своите междуправославни, междухристиянски и междурелигиозни връзки;
д) всяка автокефална църква може да предоставя автономен статус само в границите на каноничната си географска територия; в пространството на православната диаспора не се учредяват автономни църкви освен след всеправославно споразумение, осигурено от Вселенския патриарх според всеправославно приетия ред;
е) в случаи на предоставяне на автономен статут на една и съща географска църковна територия от две автокефални църкви и при възникване в резултат на това на взаимно оспорване на автономията от заинтересованите страни, едновременно или отделно, те се отнасят към Вселенския патриарх, за да намери той каноничното решение на въпроса според всеправославно приетия ред.

3. Последиците, които произлизат от обявяването на автономията за автономната църква и отношението й към автокефалната църква, са следните:
а) предстоятелят на автономната църква споменава само името на предстоятеля на автокефалната църква;
б) името на предстоятеля на автономната църква не се вписва в диптисите;
в) автономната църква получава светото миро от автокефалната църква;
г) епископите на автономната църква се избират и утвърждават от нейния компетентен църковен орган; в случай на доказана неспособност за това на автономната църква, тя се подпомага от автокефалната църква, към която се отнася.

-------------------------
Превод от гръцкия оригинал: проф. Иван Ж. Димитров

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9cw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.