Йоан, глава 21. 1 – 14. Явяването на възкръсналия Христос на Тивериадското езеро. 15 – 23. Чудодейният улов на риба. Предсказание за съдбата на Петър и Йоан. 24 – 25. Втори завършек на Евангелието.
Йоан 21:1. След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
„След това“, т.е. след събитията, описани в 20 глава.
„пак се яви Иисус“. Както се вижда от стих 14, това явяване е третото от поредицата явявания на учениците. Първото се е състояло на първия ден след възкресението, а второто – на осмия (Иоан 20:19, 26).
„при Тивериадско море“. Вж. тълкуванието към Иоан 6:1.
Йоан 21:2. бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
„бяха заедно“. По това време на морето има седем Христови ученици: петима апостоли, които са наречени с първите си имена (Йоан обаче, според обичая си, нарича себе си и брат си Яков само с бащино име), и още двама неназовани поименно, които може би не са от числото на апостолите.
Йоан 21:3. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
Апостолите очевидно се върнали към предишните си занимания, тъй като все още не били получили окончателното си поръчение да проповядват Евангелието. Петър – вероятно вечерта – излязъл в морето, за да лови риба, и към него се присъединили други шестима ученици. Както виждаме от по-нататъшния разказ, всички те се побират в една лодка и имат една мрежа.
Йоан 21:4. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
След като са прекарали цяла нощ в морето и не са уловили нищо, рано сутринта учениците видели някой да стои на брега. Това бил Иисус, Когото учениците не разпознали заради разстоянието.
Йоан 21:5. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
Когато учениците доближили брега, Господ се обърнал към тях с въпрос дали имат нещо за ядене, като разбира се имал предвид дали са уловили някаква риба.
Учениците, които вероятно били заети със събирането на мрежата, не погледнали към питащия и кратко отговорили отрицателно на въпроса му.
Йоан 21:6. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
Тогава Господ ги посъветвал да хвърлят мрежата отново от дясната страна на лодката – тогава ще уловят. Вярвайки, че пред тях стои опитен в риболова човек, учениците последвали съвета Му и уловили с мрежата огромно количество риба.
Йоан 21:7. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
Йоан, виждайки необичайно бързото изпълнение на думите на непознатия, пръв разпознал в този непознат отново явилия се Господ. Нещо повече, той си спомнил за друг подобен случай (Лука 5:1 – 11). Но докато самият Йоан останал с другите ученици, за да им помогне с богатия улов, Петър, винаги импулсивен в любовта си към Христос, излязъл от лодката, за да доплува до брега и да дойде при Иисус. Тъй като ловял риба само с една риза, от уважение към Господа той облякъл нещо като къса блуза, подобна на тази, която носели сирийските и финикийските рибари (Блаж. Теофилакт), и здраво се препасал с колан (наречен е гол именно защото носел само риза или хитон).
Йоан 21:8. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
„около двеста лакти“. вж. тълкуванието към Мат. 6:27.
Йоан 21:9. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
Евангелистът не казва, че Петър, който побързал да отиде при Иисус, е започнал разговор с Него. Може би самият той не посмял да се обърне към Христос с какъвто и да било въпрос и чакал, стоейки край водата, докато пристигнат другите апостоли. Но Господ също не започнал разговор с него. Когато всички останали ученици дошли на брега, видели, че на огъня вече се пече риба, а до огъня лежи хляб.
Йоан 21:10. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
Йоан 21:11. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
Христос обаче поискал да донесат и уловената риба. Тогава Петър, в качеството си на главен рибар (срв. стих 3), „отиде“, или по-скоро „се изкачи“, „излезе по-високо“ на брега (ἀνέβη); той застанал на самия бряг, сякаш се стеснявал да се приближи до мястото, където стоял Христос, и извади мрежата, която другарите му донесли до брега. Йоан отбелязва, че апостолите са преброили 153 риби в мрежата, което очевидно е било необикновен улов. Нещо повече, Йоан бил особено изненадан, че мрежата не се скъсала от такава голяма тежест.
Йоан 21:12. Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
Благоговейният страх попречил на учениците да започнат разговор с Христос, когато Той ги поканил да обядват с тях. При това Той не им казал нищо за целта на появата Си, но те би трябвало да разберат смисъла на случилото се без много обяснения. Чудотворният улов на риба е бил предвкусване на успеха, който щели да имат в привличането на души към Христос, ако следвали Христовите напътствия във всичко.
Йоан 21:13. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
Обядът, на който Христос ги поканил, означавал, първо, възстановяване на близкото приятелство между тях и Христос, и второ, увереност, че докато са заети с делото на проповедта, Господ ще се погрижи за удовлетворяването на земните им нужди.
Йоан 21:14. Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
Йоан 21:15. А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
Освен тази обща цел, това явяване на Господа има и частна цел: възстановяването на апостол Петър, който се е отрекъл от Христос, в неговите апостолски права.
В края на обяда (по-точно от гръцки, когато закусили – ἠρίστησαν) Господ попитал Петър дали Го обича повече от другите. Разбира се, Христос пита това с цел да припомни на Петър предишното му изявление за любовта му към Христос (Иоан 13:37).
„паси Моите агънца“. Трябва да отбележим, че вярващите тук са наречени от Господа агнета или агънца, за да се покаже колко се нуждаят от грижите на апостолите, а самите грижи са означени като хранене, пасене (βόσκε ἀρνία μου).
Трикратното повторение на същия въпрос е с цел да напомни на Петър за трикратното му отричане от Христос. Много е вероятно огънят, около който той стоял сега, да му е напомнял за огъня, около който се е топлил през нощта в двора на първосвещеника.
Отговорът на Петър показва колко смирен е станал той: той вече не говори за своята беззаветна преданост към Христос, а само дава утвърдителен отговор на Христовия въпрос. И не само това, но и смирено заявява, че любовта му към Христос не е това, което Христос би желал да види от негова страна.
Христос го пита дали Го обича с такава любов, която се основава на убеждението във високите достойнства на обичаната личност, и която любов е дело на човешката воля (това е смисълът, в който Христос използва глагола ἀγαπᾶν). В отговора си обаче Петър говори само за своето приятелско сърдечно разположение към Христос (в този смисъл той използва глагола φιλεῖν, срв. Иоан 11:3). Господ обаче приема това признание на Петър и му поверява да пасе Неговите словесни овце.
С това на Петър не се дава никаква специална власт, която да го отличава от другите апостоли. Не, тук той бива възстановен в достойнството си, което е загубил с отричането си. Господ и на него поверява, подобно на другите апостоли, грижата за вярващите.
Йоан 21:16. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
Очевидно след известно време Господ отново задал същия въпрос към Петър, като пропуска само израза "повече от тях". Сякаш иска да попита Петър дали има поне тази любов, която всички Негови ученици трябва да имат към Христос (тук отново е използван глаголът ἀγαπᾶν). Но Петър не отдава значение на истинския смисъл на Христовия въпрос и отговаря точно по същия начин, както в първия случай. Господ отново не казва нищо на Петър за нещо липсващо в отговора му, но и сега му възлага да пасе, или по-скоро да управлява Неговите овце, т.е. цялото Христово стадо (срв. Иоан 10:3 – 27), без разлика на възрастта и силата на животните, съставляващи стадото (ποίμαινε τὰ πρόβατά μου).
Йоан 21:17. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
Когато попитал Петър за трети път, Господ вече използва същия глагол за понятието любов, който Петър току-що бил използвал (φιλεῖν). По този начин Господ сякаш поставил под съмнение и приятелското разположение, което Петър имал по неговото собствено признание.
„Ти всичко знаеш“. Въпросът на Иисус Христос силно огорчил Петър и огорчението му се изразило в това, че дал различна форма на отговора си. Той пропуска утвърдителната частица „да“ (в гръцкия текст в стихове 15 и 16 „ναί, Κύριε“ ) и вече не говори за своята любов като за нещо съвършено ясно, за което Христос трябва да знае, а само изразява увереност, че Христос, като всезнаещ Бог, е проникнал в сърцето му и е открил там не само слабости, но в същото време и искрена любов към Него.
След тази скръбна и смирена изповед на Петър Господ му поверил за трети път да се грижи за прехраната на Неговите "овце", или по-скоро "агнета" (βόσκε προβάτια), с което има предвид най-слабите от вярващите. Петър сам е почувствал колко тежко е положението на онези, които са слаби по характер – не по вяра, защото в отричането си Петър не показва слабост на вярата, а недостатъчна твърдост на характера, и затова именно на него Господ поръчва да укрепява и утешава онези хора, на които преди това самият той е приличал.
Йоан 21:18. Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
След възстановяването на Петър в апостолското му достойнство Христос предсказва мъченическата му смърт. Както един грохнал старец вече не може да се облича сам и да ходи по своя воля, а трябва да прибягва до помощта на други хора и да върви с тях дори там, където не иска да отиде, така ще дойде време, когато апостол Петър, още жив и свикнал да действа по своя воля, ще трябва да отиде там, където ще го поведат враговете му, т.е. на мъченическа смърт. С тази смърт Петър ще прослави Бога, т.е. ще допринесе за умножаването на истинските Божии чеда, т.е. верните на Христос.
„ще простреш ръцете си“. Можем дори да предположим, че в образа на връзването на Петър и воденето му там, където не иска да отиде, е изобразена картина именно на разпятието на Петър на кръст. Тертулиан тълкува това именно в този смисъл: "тогава Петър бива препасан от друг, когато е вързан на кръста (вж. Scorp. 15).
Накрая, припомняйки на Петър обещанието му да умре за Христос (Иоан 13:37), Христос приканва Петър да Го последва, т.е., както става ясно от контекста на беседата (вж. стихове 22 – 23), да се подготви да страда, както е страдал Христос.
Йоан 21:19. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
Йоан 21:20. А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
Йоан 21:21. Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя – какво?
Заедно с Петър Господ се отдалечава от мястото, където се провеждал обядът. Петър, вероятно чул стъпки зад себе си, обърнал се назад и видял Йоан да го следва. Знаейки, че Йоан е особено обичан от Господа, той естествено искал да разбере каква съдба очаква този любим ученик на Христос. Смятал, че да умре за Христос е отличие за самия него, и с учудване попитал Христос, нима и любимият Му ученик няма да бъде удостоен с това отличие? Петър говорил по този начин очевидно воден от чувство на особена привързаност към Йоан, с когото бил особено близък, както личи например от факта, че на сутринта на възкресението те са били заедно и са бързали към гроба на Христос.
Йоан 21:22. Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
В отговор на въпроса на Петър Господ му отговорил, че няма защо да се тревожи за Йоан: той самият трябва преди всичко да следва Христос, а що се отнася до Йоан, дори и да остане жив до второто идване на Христос, това няма да има никакво значение за съдбата на апостол Петър – той трябва да следва посочения му път.
Йоан 21:23. И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
Тези думи на Господ за Йоан, както отбелязва самият евангелист, дали основание на братята, т.е. на християните (Филип. 1:14), да твърдят, че Йоан няма да умре. Тези предположения се обясняват с това, че първите християни свярвали, че пришествието на Господ е близо и че някои от тях ще доживеят до това време (срв. 1 Сол. 4:17; Иак. 5:7 – 8). Особено фактът, че Петър наистина умира от смъртта, която Господ му предсказал, и че Йоан продължавал своето дело дори две десетилетия след смъртта на Петър, е трябвало допълнително да укрепи християните в правилността на това предположение. Именно поради тази причина Йоан разкрива точното значение на думите, които Господ е изрекъл за него.
„не рече, че няма да умре“. Тук не може да не забележим, че тази добавка към Евангелието ясно показва, че Йоан е бил жив по времето, когато тя се появява, и че той сам я е направил. Наистина, дали е имало нужда да се изяснява истинското значение на Христовите думи, ако Йоан вече е бил умрял? Тогава щеше да е достатъчно, в противовес на всички измислици за неговата съдба, да се посочи мястото, където е бил погребан.
Йоан 21:24. Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
„ученикът, който свидетелствува“. Тези стихове могат да се разглеждат по два начина – първо, като завършек само на 21 глава. В такъв случай те най-вече потвърждават истинността на казаното за съдбата на Петър и Йоан.
Второ, те могат да се разглеждат тук като заключение на цялото Евангелие и този възглед изглежда по-правилен, тъй като стих 25 очевидно има предвид не едно малко допълнение към Евангелието, съдържащо се в глава 21, а цялото Евангелие на Йоан.
„знаем“. И така, в това заключение, второ по ред, "този ученик", т.е. самият Йоан, казва, че е свидетел на истинността на всичко, което се казва в това Евангелие, че сам го е написал, а след това онези, които са били около Йоан ("ние знаем"), т.е. вероятно някои от апостолите и други очевидци на събитията, описани в Евангелието от Йоан, добавят към неговото своето собствено свидетелство.
Йоан 21:25. Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Последната забележка на евангелиста, че целият свят не би могъл да побере книгите, които да съдържат всичко, което е било известно на апостолите за Христос, трябва, разбира се, да се разбира като хиперболичен израз.
