В аскетичната православна литература се срещат наставления за умереност при избора на постна храна, които днес са в основата на балансираното хранене – ограничение на твърде сладките и мазни ястия, каквато е халвата. Макар да прилича на подсладен тахан, хумус, качамак или каша, халвата е най-популярният десерт, представян в различни до неузнаваемост варианти в традиционната празнична кухня на много страни.
Халвата се прави от брашно, грис или пюре от ядки, житни или бобови суровини, плодове или зеленчуци. Приготвя се с мазнина и се подслажда, като съотношението на тези две съставки към основната и помежду им варира според вкуса, както и добавките за фактура, аромат, цвят (някои от които са специализирани), и формата, която се придава накрая. Учудващо е колко различни сладкарски изделия по света всъщност са халва, което означава сладко. Все пак, ако сладкото не се вписва в диетата на някого – по същия начин се приготвят множество вкусни каши и пюрета и само с добавка на сладко останалите у дома могат лесно да получат и десерт.
Ако основата е зърнена или зеленчукова, ядките и сушените (или пресни и отцедени) плодове допринасят за вкуса. Както във всеки сладкиш, възможно е да се добави по-малко от щипка сол за изява на вкуса. В празничната кухня халвата може да се приготви с животинска мазнина и млечни продукти, а в постната - само с вода или с постно мляко (домашно приготвено от накиснати и пасирани с добавена вода ядки или разредено с вода брашно от подходящ вид), с което няма да загаря толкова - затова и обикновеното мляко се разрежда.
Най-интересното и практично е от една халва да се получат няколко вида десерт; най-предизвикателно е едночасовото сгъстяване на бавен огън, което отчасти може да се избегне с варене на водна баня, на фурна с въздух, вероятно и на микровълнова фурна или с готвене в малки количества на няколко пъти и в широк съд. В случая са използвани ¾ чаша ръжено брашно, ½ чаша царевичен грис и супена лъжица оризово брашно, по две супени лъжици пудра захар и мед, който се прибавя, след като халвата поизстине; в последния момент беше сложена лъжица сладко от сливи, вместо сушени плодове, а накиснатите ядки от слънчоглед този път не се включиха; от подправките – 1 ч. л. чубрица и ½ ч. л. кимион.
Като начало, за по-сигурно, че халвата няма да загори, котлонът е на степен 7-8 от 10 степенна скала или на 3-та от 4 степени – брашната или ядките като основа и подправките се обръщат няколко пъти на сухо в тигана да порозовеят (добавените по-късно ядки се накисват предварително) и после същото се повтаря с мазнина, колкото да покрие дъното на съда (2-3 лъжици); може първо подправките да се запекат, ако не и допълнителните ядки, които и да се запекат не се готвят отначало, за да останат хрупкави; внимателно се изсипва течността, колкото основния продукт (най-добре на две части като се приготвя под ръка допълнително още толкова течност и се добавя постепенно) и се бърка непрекъснато като енергично се обира дъното; на силен огън може бъркането да се сведе до 30 минути, но с повече течност, а ако след 10 минути се намали на слаб огън – до около час и при по-бавно бъркане се достига до желаната степен на сгъстяване. В случай, че диетата на някого у дома не позволява запържване, течността се слага още в началото, макар и с мазнина; ако и мазнините са ограничени, те се добавят накрая като преди това се отделят диетичните порции. Важно е максимално да се уважат различните мнения за това как се прави халвата и накрая да се получи добър резултат за всички, поне доколкото е възможно в домашни условия.
Към края се добавят ядки, сушени плодове и подправки, които не се нуждаят от готвене, но е добре да се накиснат. Подслаждането може да стане по време на приготвянето – с пудра захар, сладко, захарен сироп (сварен от 2:3 с вода, отпенен, сгъстен до капка и ароматизиран след изстиване и др. ), но това улеснява захващането на халвата за съда и може да се остави за накрая. Количеството подсладител е въпрос на предпочитание - 1 с. л. на чаша продукт, колкото е мазнината, 2 с. л. , колкото са сушените плодове, 3 с. л., колкото са ядките. Ако халвата се остави по-рядка, може да се излее в съдчета или в тава (да се допече във фурна или не) и после да се среже с конец на парчета; може ако не е подсладена да се направи на топчета, които да се изсушат във фурната на 100 градуса и като изстинат да се сиропират с топъл, но не горещ сироп; от по-гъстата халва, която е и по-трайна, също могат да се оформят топчета и да се овалят или не в захар или настъргани ядки. Предпочитаната консистенция на по-ронливата и суха халва от грис се постига като още веднага се похлупи, за да се задуши и да остане на зрънца и така може да се насипва и след като изстине. Това е най-обикновеният и непретенциозен вид на две порции от десерта - приготвен набързо и сервиран веднага – след като постегне, сипваме две до три лъжици, а останалото се съхранява в буркан в хладилника до няколко дни.
