Между 200 и 250 на брой щатни свещенослужители ще се появят в близката половин година в Руската армия. Те ще представляват четирите религии, смятани за традиционни в Руската федерация: православие, ислям, будизъм и юдаизъм. Ще бъдат ли допуснати в армията служители на други конфесии, как ще бъде регламентирана и обезпечена дейността на капеланите, ще получат ли те войнски звания? В изпълнение на решение на президента на Руската федерация при Генералния щаб е създадена работна група, която – в сътрудничество с представители на религиозните организации – ще трябва да даде отговори на тези и на много други въпроси, свързани с възраждането на института на военното духовенство в Русия.
За това, как се придвижва разрешаването на този проблем и с какви трудности се сблъскват разработващите новите законодателни положения, е разказал на 20 август на пресконференция във вестник „Московский комсомолец” представител на военното ведомство – началникът на Отдела по патриотично възпитание и връзки с обществените и религиозни организации при Главното управление за възпитателна работа на Министерството на отбраната на Руската федерация полк. Игор Сергеенко.
От името на своите религиозни организации подкрепа за въвеждането на института на военното духовенство са изразили заместник-председателят на отдела по взаимодействие с въоръжените сили и с правоохранителните органи на Св. Синод на Руската православна църква прот. Михаил Василиев, заместник-председателят на Съвета на мюфтиите в Русия Дамир Гизатулин и управляващият делата на Руския обединен съюз на християните от евангелската вяра (РОСХВЕ) еп. Константин Бендас. Последният е настоял върху необходимостта, при разработването на новите законоположения относно военното духовенство да бъдат отчитани и духовните потребности на руските протестанти.
Отец Михаил Василиев е отбелязал, че работната група при Генщаба ще има на какво да се опре: през последните 20 години около две хиляди православни свещеници са натрупали солиден „методичен опит” в духовното обгрижване на руските воини, работейки в извънщатен режим. Свещеникът е подчертал, че това, за което става дума, не е създаване, а възраждане на института на военното духовенство, който традиционно е съществувал в Руската армия до 1917 г. В новите условия обаче е необходима голяма кадрова, организационна и законодателна подготовка за дейността на капеланите. При това основните параметри на тяхната дейност са формулирани още в „Концепцията за национална безопасност на Руската федерация” – в частта, отнасяща се до „духовната безопасност”, е отбелязал отец Михаил. По неговите думи именно институтът на военното духовенство е реалното средство за ликвидиране на опасността за „духовната безопасност” и по-конкретно за защита от „опасна и целенасочена дейност в армията на деструктивните секти”. Дейността на капеланите е необходима и от гледна точка обезпечаване правата на военнослужещите, свързани с техните духовни потребности и по-специално – в отдалечените региони.
По сведения на отец Михаил към момента 63% от служещите в армията смятат себе си за православни. Тези данни коригира полк. Сергеенко, според когото 63% от анкетираните са се определили като вярващи, като само 10% от тях могат да бъдат смятани за „активно вярващи”. Иначе 87% от всички вярващи са православни, 13% са мюсюлмани, 3% будисти и 1% – юдеи. При това полковникът е уточнил, че тези данни са приблизителни и религиозната ситуация в армията се нуждае от по-подробно изследване. По неговите думи работната група при Генщаба смята за целесъобразно присъствието на щатен свещеник, в случай че 10% от личния състав на дадена войнска част са заявили своята принадлежност към една от четирите „традиционни” религиозни организации. С последното не е бил съгласен представителят на Съвета на мюфтиите, който иначе е изразил пълно одобрение за инициативата. Дамир Гизатулин е убеден, че религиозните потребности дори и на половин процент вярващи не трябва да бъдат пренебрегвани. Полк. Сергеенко е уверил, че цифрите са приблизителни. В общия случай общението на военнослужещите с техните свещенослужители винаги ще става „на доброволна, човешка основа”, е отбелязал той.
Предполага се, че от Министерството на отбраната ще изпълнят поръчението на президента на Руската федерация на два етапа. Първоначално – през 2009 г. – полкови свещеници ще се появят във военните части, дислоцирани зад граница и в Северо-Кавказкия военен окръг, където „потребността от духовност е най-голяма”. През 2010 г. длъжността военен свещеник ще се появи и в останалите армейски окръзи.
