Експедиция, водена от Томас Леви от Калифорнийския университет и Мохамед Наджар от "Приятелите на археологията в Йордания", откриха център за добив и производство на мед в Южна Йордания, който се датира в Х век пр. Хр. - времето на царуването на цар Соломон. Шахтата се намира на юг от Мъртво море, в района, известен ни от Стария Завет под името Едом.
Мината Хирбат ал Наххас в района на Финан е известна от доста време, но досега само се изказваха предположения, че вероятно е част от легендарните “рудници на цар Соломон”, обаче нямаше доказателства за това. Дори напротив, в периода на предишните изследвания през 70-те и 80-те години на миналия век се намериха доказателства, че мината е възникнала през VІІ в. пр. Хр., тоест доста след смъртта на Соломон. Но Леви и Ниджат решават да слязат под пласта, проучен в края на миналия век и трудът им се увенчава с успех.
Този път те също са събрали и подложили на радиовъглероден анализ образци от дървените въглища, останали в шестметровата яма, в която се е топяла медта.
По думите на Том Хайгман от Университета в Оксфорд следи от човешка активност тук се е появила около 950 г. пр. Хр., а не след дълго е започнал и добивът на мед, продължил до около 840 г. пр. Хр. На пода на едно от зданията, свързани с мината, са открити египетски изделия от камък и керамика – бръмбар-скарабей и амулет, което свидетелства за завоюването на тази територия от египетския фараон Шешонк І, известен от Библията като Шишак.
