На 2 ноември Грузинската църква почете паметта на преп. Гавриил (1929-1995), който беше канонизиран през 2012 г. Известен е като преп. Гавриил Юродив заради Христа или св. Гавриил Грузински. Роден е в Тбилиси. Той е сред най-известните изповедници на вярата в Грузия през комунистическия период. Един от малкото, които се замонашват в сталинистка Грузия, той има дързостта да построи църква в двора на своя дом. Параклисът четири пъти е разрушаван от властите, но преп. Гавриил отново го издига. На 1 май 1965 г. по време на комунистически парад той изгаря дванадесетметров портрет на Ленин. По време на разпита о. Гавриил казва: „Там трябва да виси Христовото разпятие, а не снимка на Ленин. Защо трябва да се отдава слава на човек? Там трябва да пише: Слава на Христа Бога“. Осъден е на смърт. Властите са настоявали той да признае, че е извършил всичко това по указания от Грузинската църква, за да имат повод за репресии, а в замяна му обещават да запазят живота му. Св. Гавриил обаче не става предател и лъжесвидетел. Напротив, при друг разпит отново заявява, че смята Ленин за звяр, поради което е бил бит и изтезаван. Неговият случай не остава незабелязан от чуждестранната преса и е широко отразен в европейските и американските списания и вестници.
През последните години о. Гавриил е живял в кулата на цар Мириан III на територията на Мцхетския манастир. През 1995 г. монахът се разболява тежко от туберкулоза. Месец преди смъртта му Грузинският патриарх Илия Втори го издига в архимандритски сан. Архим. Гавриил се упокоява в Господа на 2 ноември 1995 г., като, съгласно завещанието му, е погребан по монашески чин, увит в плащаница, в гробището на женския манастир в Мцхета.
Мощите на преп. Гавриил са извадени от гроба на 22 февруари 2014 г. и тържествено са преместени в рака в манастира „Самтавро“. Хиляди поклонници тогава се стичат в манастира, за да се поклонят на светеца. Денонощният поток от хора, продължил повече от месец, принуждава властите да прибягнат до помощта на армията, за да поддържат реда и движението в района.
Св. Гавриил се е отличавал с голяма простота и нелицемерие, бил е смятан за юродив, което му е давало свободата да върши и говори неща, които за „нормалните“ са били строго забранени. Вършел е много чудеса и приживе, и след смъртта си. Запазени са множество негови наставления, някои от които са се превърнали в крилати фрази, като например: „Щом си грешник, значи си мой брат“. Смятал е простотата и естествеността за основна предпоставка за придобиване на смирение и не е понасял фалша в религиозния живот. Веднъж неочаквано се обърнал към свой посетител с въпроса: „Ти защо стоиш като светец? Светец ли си?“. „Не, отче Гаврииле, грешник съм…“. „Е, щом си грешник, значи си мой брат. Ела и седни до мене“.
Св. Гавриил обичал да се моли с тази молитва: „Господи, моля Те, чуй ни от небесата, погледни милостиво на нас, отпусни ни с мир, за да следваме Твоя път, да изпълняваме Твоите заповеди и да се отречем от злото. Научи ни, Господи, да се молим и да изпълняваме Твоя свят закон, за да Ти бъдат предани сърцата ни и всички да живеем според Твоите свети заповеди“.
Неотдавна на български език излезе книга за живота на преп. Гавриил (Ургебадзе) от архимандрит Кирион (Ониани), издание на Зографския манастир. Повече за обичания и почитан в целия православен свят грузински светец можете да прочетете тук.
