Срещите на Кипърския архиепископ Хризостом с президента Н. Анастасиадис и бившия му „враг“ – митрополита на Кикос Никифор в емоционална атмосфера предизвикаха нови дискусии за неговото наследяване. За това кой ще бъде новият предстоятел на Кипърската църква се заговори веднага щом се разбра за здравословното състояние на архиеп. Хризостом преди пет години. Тогава архиеп. Хризостом посъветва жеалещите да го наследят да не бързат, но да изчакат „определеното от Бога време“ и нарече нетърпеливите „малки хора“, които никога няма да пораснат (тук).
Изборите в Кипърската църква се различават от тези в другите православни църкви. След промените в устава на тази църква от 2010 г. изборната процедура включва участието на всички пълнолетни християни. Досега Кипърската църква не е провеждала избор по новите правила. Те предвиждат следното:
- Преди всичко при овдовяване/освобождаване на архиепископския пост местоблюстител става старшият от епархийските митрополити. В Кипърската църква това е Паф(о)ският митрополит (Георгий понастоящем). Той оглавява цялата процедура по избор на нов архиепископ.
- Право да участват в избора имат всички епископи и безбрачни клирици (йеромонаси или йеродякони), навършили тридесет и пет години, които са били в клира поне десет години и имат висше богословско образование. По изключение може да се разреши на клирик с голям духовен авторитет да участва в изборите, дори да няма диплома за висше образование. Ако избраният няма епископска степен, след избора той се ръкополага в нея (ако е дякон, първо се ръкополага съответно в презвитерска и после в епископска степен).
- Право да гласуват има всички жители на Кипър, навършили осемнадесет години, дори да нямат кипърско гражданство. Те трябва да са живели в страната поне една година и да са вписани в избирателните списъци, които се съставят по енории и се одобряват от Св. Синод.
- Св. Синод обявява списъците с всички клирици, които ще участват в избора, т. нар. достоизбираеми. Списъците се поставят на видно място във всички храмове, публикуват се в църковните печатни издания и сайтове. Всеки християнин, който има възражение срещу някоя от обявените кандидатури, може да го депозира писмено в своята енория в рамките на три дни след обявяването на имената. Св. Синод е длъжен да разгледа всяка жалба и да отговори в рамките на пет дни.
- Гласуването се извършва по енории, като всеки избирател записва на лист името на предпочитания от него кандидат. Тримата събрали най-много гласове съставляват т. нар. тричленка.
- Членовете на Св. Синод, които са шестнадесет на брой, гласуват за един от тримата кандидати. Събралият абсолютно мнозинство (т.е. 1/2 от всички членове на синода, а не само от гласувалите) става архиепископ. Ако никой от тримата не събере абсолютно мнозинство (9) от архиерейските гласове, се провежда втори кръг между първите двама и тогава надделява получилият повече гласове. В случай, че се съберат еднакъв брой гласове, се провежда жребий.
Очаква се за около 50 дена след овдовяването на престола да има избран нов архиепископ, чиято интронизация трябва да стане до 15 дена след избора.
Безпокойство сред кипърците предизвиква фактът, че в избирателните списъци до момента има записани около 30 000 руснаци, които са част от руската диаспора на острова, и че Москва разчита чрез тях да повлияе на изборния процес. Техният глас ще играе важна роля в избора на предстоятел на Кипърската църква. На предишните избори през 2006 г., макар и водени по други правила, на първия етап гласуваха 8% от пълнолетните християни в Кипър. Тогава те избираха свои представители, които да участват в изборната процедура на следващите етапи.
С най-големи шансове да влязат в „тричленката“ са митрополитите Тамососки Исайя, Лимасолски Атанасий, Пафоски Георгий, Морфоски Неофит и Константийски Василий, както и Карпасиийски епископ Христофор, викарий на архиепископа.
