В навечерието на рождественския пост православните българи в Лайпциг, Германия, имаха щастието молитвено да участват в първата св. Литургия, отслужена на български език от ставроф. ик. Юлиян Ангелов. Той е предстоятел на катедралния храм на БПЦ в Берлин и след основаването на няколко български православни църковни общини в Германия поема, в тези трудни времена на карантина и ограничения, нелеката задача да обгрижва духовно и сънародниците ни в Лайпциг и околността.
Българската общност в Лайпциг се събра за първи път за участие в св. Литургия на роден език на 14 ноември. По Божия милост това стана с любезното съдействие на о. Йоан от Румънската православна църковна община, която ще предоставя на българите и занапред своя новопостроен храм.
След пристигането си от Берлин о. Юлиян даде възможност на всички желаещи да се изповядат. Постепенно в храма се събраха боголюбиви сънародници, които взеха молитвено участие в светата Литургия и мнозина се съединиха с Господа, като приеха Тялото и Кръвта Христови, за да получат сила и насърчение по пътя на започващия в неделя пост.
По време на своята проповед о. Юлиян даде ценни съвети и наставления на присъстващите: как да раздаваме щедро и да вършим добро, без да очакваме нищо в замяна. Често казваме „Сега не мога“ или „Нямам възможност“. Но дори само пет минути внимание да отделим на някого в забързаното си ежедневие, това би означавало за този човек много. В света има много самотни хора, които по ред различни причини са останали сами; има много психично болни, а те ще стават и все повече… Има много хора, които, подобно на лежащия на земята пребит човек от днешното евангелско четиво за милосърдния самарянин, няма да ни молят, но ще имат нужда от нашата помощ; няма да ни дърпат, но ще бъдат там, пред нас, на пътя ни и само от нас зависи да им подадем ръка. Като православни християни ние трябва да им помогнем без дори да се замисляме и да не бъдем като онези, на които Господ Иисус Христос казва: „идете си от Мене, проклети“ (Мат. 25:41). В живота си трябва да сме милосърдни, да вършим добро и да трупаме запас за оня момент, когато ще се изправим пред Великия съд и нашата съвест сама ще ни съди, защото тя помни всичко – и доброто и лошото, и тя няма да ни излъже. И понеже един ден, рано или късно, ще си отидем от този свят, ние постоянно трябва да живеем с мисълта за цената, която накрая трябва да платим за това, което сме могли, но не сме направили, за което се молим в „Отче наш“: „и прости нам дълговете ни“.
След литургията с пожелание да бъде постът лек и спасителен богомолците се отправиха към двора на църквата, където на чаша кафе имаха възможност за кратко, преди да изпратят о. Юлиян на обратен път, да беседват с него по теми, които ги вълнуват.
Така с чувство на радост и много надежда православните българи в Лайпциг искат да възродят съществувалата някога тук Българска православна църковна община, която е носила името на светите Седмочисленици – св. братя Кирил и Методий и петимата им ученици св. Климент, св. Наум, св. Сава, св. Ангеларий и св. Горазд – просветители на Европа.
Радваме се, че и ние вече имаме свои богослужения, защото, по думите на апостола на народите св. Павел, не сме „чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога“, като се стремим да се утвърждаваме „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа“. Така и ние, с Божията благодат, ще полагаме усилия да се съзиждаме „в жилище Божие чрез Духа“ (Еф. 2:19-22).
Следващата литургия в Лайпциг е насрочена за 19 декември.
А дотогава с трепетно очакване на големия християнски празник Рождество Христово сънародниците ни ще продължат да посещават богослуженията в другите православни църкви в германския град.