Монасите на Саровската пустиня, която беше възстановена като монашеска обител през м. юли т. г. във връзка с честванията на тристагодишнината от основаването ѝ, имат възможността да живеят в истински монашески подвиг. Така смята Орехово-Зуески архиепископ Алексий – председател на синодалната комисия по манастирските проблеми към Московска патриаршия. Според него, изолацията на „Саров“ от околния свят може да се превърне в подходящо условие за възраждане на един истински монашески живот, лишен от светска суматоха.
В това се състои духовният смисъл на откриването на манастира в закрития град на ядрените изследователи, в какъвто беше превърнат Саров от комунистическата власт в Съветския съюз през 40-те години на миналото столетие.
Архиеп. Алексий подчерта, че заради ядрения център в Саров броят на поклонниците в обителта ще бъде силно ограничен. Това ще даде възможност на монасите да посветят себе си изцяло на молитвата, която е най-тежкият монашески труд.
Подвигът на любовта към Бога – това е същността на монашеското дело, според архиеп. Алексий. „Във времената на агресивен секуларизъм хората се посвещават на Бога, движени от чувство за любов. Горко обаче на човека, който отива в манастир, движен не от любов към Бога, а за да устрои своя живот и кариера“.
„Поразен съм от пещерите в Саров. Каква любов към Бога е привлякла хората да живеят в тях!“, споделя впечатленията си владиката. „Откриването на манастира не означава, че духовността в района се е възродила“ – отговори на журналистически въпрос той. Трябва да минат още много години, докато хората, живеещи наоколо почувстват нужда от светиня. „Ако човек няма нужда от нея, ние нищо не можем да направим“.
Саровският манастир е основан на мястото, където се сливат реките Саровка и Сатис. Първият заселил се там отшелник е монахът Теодосий, отишъл там през 1664 г. Няколко десетилетия по-късно на това място идва основателят на Саровската обител схимонахът Йоан, като на 16 юни 1706 г. там е осветен първият дървен храм – в чест на иконата на Пресвета Богородица „Живоносен източник“.
Едновременно с изграждането на манастира под земята се е строял истински подземен град с пещери и монашески килии. През 1711 г. е осветена първата подземна църква. Саровският устав е бил съставен от йеросхим. Йоан по древномонашески образец и затова тази св. обител е наричана „академия на монашеството“. Става прочута в цяла Русия и по света след прославянето на св. Серафим Саровски през 1903 г.
Разоряването на манастира започва през 1918 г. Първоначално с решение на специална комисия през 1920 г. от там е изнесена и укрита неизвестно къде раката с мощите на св. Серафим Саровски. През 1927 г. е взето решение за закриване на манастира, а през 1946 г. с правителствено решение там е създаден център, където се провеждат проучванията за първата съветска ядрена бомба. Едва на 26 септември 1989 г., след шестдесет и две години запустение, там е отслужен молебен към Саровския чудотворец.
* Източник: Благовест Инфо
