Монасите на Саровската пустиня, която бе възстановена като монашеска обител през месец юли т.г. във връзка с честванията на 300-годишнината от основаването й, имат възможността да живеят в истински монашески подвиг. Така счита Орехово-Зуеският архиепископ Алексий, председател на синодалната комисия по манастирските проблеми към Московска патриаршия. Според него, изолацията на Саров от околния свят може да се превърне в подходящо условие за възраждане на един истински монашески живот, лишен от светска суматоха.
В това се състои духовният смисъл на откриването на манастира в закрития град на ядрените изследователи, в какъвто бе превърнат Саров от комунистическата власт в Съветския съюз през 40-е години на 20 век.
Архиепископ Алексий подчерта, че заради ядрения център в Саров броят на поклонниците в обителта ще бъде силно ограничен. Това ще даде възможност на монасите да посветят себе си изцяло на молитвата, която е най-тежкият монашески труд.
Подвигът на любовта към Бога - това е същността на монашеското дело, според архиеп. Алексий. "Във времената на агресивен секуларизъм хората се посвещават на Бога, движени от чувство за любов. Горко, обаче на човека, който отива в манастир, движен не от любов към Бога, а за да устрои своя живот и кариера".
"Поразен съм от пещерите в Саров. Каква любов към Бога е привлякла хората да живеят в тях!", споделя впечатленията си руският владика.
"Откриването на манастира не означава, че духовността в района се е възродила", отговори на журналистически въпрос владиката. Трябва да минат още много години, докато хората, живеещи наоколо почувстват нужда от светиня. "Ако човек няма нужда от нея, ние нищо не можем да направим".
Саровският манастир е основан на мястото, където се сливат реките Саровка и Сатис. Първият заселил се там отшелник е монах Теодосий, отишъл там през 1664 г. След няколко десетилетия на това място идва основателят на Саровската обител схимонах Йоан и на 16 юни 1706 г. там е осветена първата дървена църква в чест на иконата на св. Богородица "Живоносен източник".
Едновременно с изграждането на манастира, под земята се строял
истински подземен град с пещери и монашески килии. През 1711 г. е осветена първата подземна църква. Саровският устав бил съставен от йеросхимонах Йоан по древномонашески образец и затова обителта била наричана "академия на монашеството". Става прочута в цяла Русия и по света след прославянето на св. Серафим Саровски през 1903 г.
Разоряването на манастира започва през 1918 г. Първоначално с решение на специална комисия през 1920 г. от там е изнесена раката с мощите на св. Серафим Саровски и била укрита неизвестно къде. През 1927 г. е взето решение за закриването на манастира, а през 1946 г. с правителствено решение там е създаден център, където се провеждат проучванията за първата съветска ядрена бомба. Едва на 26 септември 1989 г. след 62 години запустение там е отслужен молебен към Саровския чудотворец.
Благовест Инфо
Архиепископ Алексий подчерта, че заради ядрения център в Саров броят на поклонниците в обителта ще бъде силно ограничен. Това ще даде възможност на монасите да посветят себе си изцяло на молитвата, която е най-тежкият монашески труд.
Подвигът на любовта към Бога - това е същността на монашеското дело, според архиеп. Алексий. "Във времената на агресивен секуларизъм хората се посвещават на Бога, движени от чувство за любов. Горко, обаче на човека, който отива в манастир, движен не от любов към Бога, а за да устрои своя живот и кариера".
"Поразен съм от пещерите в Саров. Каква любов към Бога е привлякла хората да живеят в тях!", споделя впечатленията си руският владика.
"Откриването на манастира не означава, че духовността в района се е възродила", отговори на журналистически въпрос владиката. Трябва да минат още много години, докато хората, живеещи наоколо почувстват нужда от светиня. "Ако човек няма нужда от нея, ние нищо не можем да направим".
Саровският манастир е основан на мястото, където се сливат реките Саровка и Сатис. Първият заселил се там отшелник е монах Теодосий, отишъл там през 1664 г. След няколко десетилетия на това място идва основателят на Саровската обител схимонах Йоан и на 16 юни 1706 г. там е осветена първата дървена църква в чест на иконата на св. Богородица "Живоносен източник".
Едновременно с изграждането на манастира, под земята се строял
истински подземен град с пещери и монашески килии. През 1711 г. е осветена първата подземна църква. Саровският устав бил съставен от йеросхимонах Йоан по древномонашески образец и затова обителта била наричана "академия на монашеството". Става прочута в цяла Русия и по света след прославянето на св. Серафим Саровски през 1903 г. Разоряването на манастира започва през 1918 г. Първоначално с решение на специална комисия през 1920 г. от там е изнесена раката с мощите на св. Серафим Саровски и била укрита неизвестно къде. През 1927 г. е взето решение за закриването на манастира, а през 1946 г. с правителствено решение там е създаден център, където се провеждат проучванията за първата съветска ядрена бомба. Едва на 26 септември 1989 г. след 62 години запустение там е отслужен молебен към Саровския чудотворец.
Благовест Инфо
