Московският и на цяла Русия патриарх Кирил коментира в словото си след св. Литургия в Успенския събор в Кремъл ролята на Църквата в събитията през 1917 г., довели до идването на власт на комунистите. Обръщението си предстоятелят на Руската православна църква направи на 4 ноември, когато в Русия се отбелязва Денят на народното единство.
Според него причините за Октомврийската революция се крият в събития, случили се 200 години по-рано.
„Началото на нашите национални болести, довели до катастрофата със столетна давност, е било не година, не пет и не десет по-рано, а поне 200 години, а може и повече, когато започнаха да се рушат духовните основи на живота на нашето просветено общество, т. нар. елит“.
Този процес започва, „когато хората загубват вътрешния си суверенитет, отдавайки своите разум и душа на това, което е идвало отвън, възприемайки тези външни сигнали абсолютно безкритично, подчинявайки на тези идеи своята вяра, своя мироглед, своя поглед върху живота“. Всичко това довежда до загуба на вярата и духовно и интелектуално помръкване.
„Мнозина задават въпроса: А Църквата, защо тя не спря всичко това? И Църквата има своя отговор. При своето видимо благополучие Църквата е била напълно скована от държавата. Разбира се, държавата е била православна, и владетелят – православен, но Църквата е била лишена от най-главното – възможността да говори на хората, без да се съобразява с властта, да говори на хората Божията правда за тяхното духовно състояние, а ако е нужно – да дава своята оценка на политическите процеси, протичащи в нашето общество, но не от политическа гледна точка, а от духовна“, заяви предстоятелят на РПЦ.
„На Църквата е било забранено да се обръща с такива послания към хората, защото глава на Църквата е бил царят и той е говорел и от името на Църквата“, напомни патриархът.
„Загубата на възможността Църквата да отправя своето пророческо слово в някаква степен е съдействало все повече и повече образовани хора да престанат да слушат църковния глас. И когато в предреволюционните години пламенни проповедници започват да се обръщат към народа, тяхната проповед често не е излизала извън стените на храма“.
